Ако беше жив, щеше да е отвратен, но не и безучастен, каза дъщеря му Станка
Десет години след смъртта на Желю Желев – дисидента, който стана президент, името му остава в пантеона на значимите фигури в съвременната българска история. Ако беше жив, щеше да се отврати от съвременната политика, но нямаше да стои настрана, а щеше да се опита да направи нещо, сподели пред “24 часа” дъщеря му Станка Желева.
Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в шуменското село Веселиново. През 1958 г. завършва философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. От 1961 до 1964 г. е редовен аспирант във Философския факултет на университета.
Бил е член на БКП, но през 1965 г. е изключен като антимарксист и е интерниран в село Грозден. През 1974 г. защитава дисертация и става кандидат на науките, а година по-късно е научен сътрудник в Института по култура.
През 1982 г. излиза книгата му “Фашизмът” – задълбочено изследване на природата, идеологията и практиката на фашизма. Книгата е иззета и забранена, тъй като властта се усеща, че описанието на фашистката диктатура е скрита аналогия с режима на Тодор Живков.
Така, когато след старта на “перестройката” на Горбачов през 1987 г. режимът и у нас започва да се разклаща, философът – дисидент Желю
Желев има авторитета да оглави първите неформални опозиционни
организации – – като Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, създаден на 3 ноември 1988 г. На 19 януари 1989 г. е поканен сред 12 български интелектуалци дисиденти на обяд с френския президент Франсоа Митеран в посолството на Франция в София.
На 10 ноември Тодор Живков пада от власт. Месец по-късно се създава опозиционната формация СДС и Желев е избран за председател.
Едно от главните искания на СДС е да отпадне чл. 1 от конституцията, която утвърждава ръководната роля на БКП в обществено-политическия живот.
На 14 декември 1989 г. гневни протестиращи обсаждат парламента. Напрежението расте и не се знае какво щеше да стане, ако Желю Желев не бе призовал хилядите на площада да не ескалират протеста. Тогавашният президент Петър Младенов обаче казва “Най-добре е танковете да дойдат”. Операторът Евгений Михайлов записва това с камерата си. “Танковата касета” с този запис става причина Петър Младенов да подаде оставка.
Днес Емил Кошлуков, който в онези времена бе лидер на студентските дружества в СДС и участник в протеста, каза по БНТ, че тогава е имало риск от гражданска война. Разказа, че
той е дал “танковата касета” със записа в посолството
на САЩ у нас, за да са сигурни от опозицията, че тя няма да изчезне.
А Петър Младенов се срещнал с тогавашния посланик Сол Полански и му казал “Притежавате нещо, което не е ваше”, разказа Кошлуков.
Ако някой е формулирал българската философия на прехода, това е д-р Желев
– каза пред “24 часа” един от най-близките му съратници Димитър Луджев. – Беше двигател първо, на създаването на българска демократична опозиция и второ – превръщането ѝ в двигателна сила на революционните процеси в България именно по време на прехода към демокрация. Той успя да наложи един мирен вариант на нашата революция.
От 3 януари до 14 май 1990 г. се провеждат серия от политически консултации между управляващите и опозицията, останали в историята като Кръглата маса. На нея се договарят как да се осъществи преходът. Постига се съгласие да се свика Велико народно събрание и да се приеме изцяло нова конституция.
През август 1990 г. ВНС избира Желев за президент на България. Сред първите му укази е премахването на софийското жителство и деполитизирането на армията и МВР.
Година и половина по-късно – през януари 1992 г., печели вече на пряк вот президентските избори
срещу кандидата на БСП Велко Вълканов.
На 30 август 1992 година президентът Желев свиква пресконференция, която ще остане в историята като Боянските ливади. На нея той остро критикува кабинета на СДС на Филип Димитров, обвинявайки го, че е влязъл в конфликт с медиите, синдикатите, Българската православна църква, президентската институция и извънпарламентарните политически формации. Няколко месеца по-късно кабинетът пада.
По-крайните в СДС и радикалните симпатизанти отприщват атака срещу Желев. СДС влиза във война с бившия си лидер, който стана президент. Стига се дотам, че афектирани симпатизанти
публично горят книгите на Желев
Три приноса открои бившият депутат от СДС във Великото народно събрание Петко Симеонов – за мирния преход, умението му да се справи с тогавашната опасност от граждански стълкновения заради възродителния процес и умерената му външната и вътрешна политика.
Аз познавам Желю, той ми беше приятел от 1964-1965 г. Той беше много добър човек с ясна визия за света. А когато се заблуждаваше, го правеше искрено и докрай. Той беше добър, разговорлив, но като имаше идея, я отстояваше докрай. Освен това той беше майстор на мълчанието. Участваше в диалог чрез мълчание, мълчи, но всичко е ясно какво иска да каже, каза Симеонов пред “24 часа”.
Димитър Луджев: Имаше съпротива да кръстят улица на него, да сложат барелеф
Най-голямото му постижение бе да насочи действията на демократичната опозиция – СДС, по един верен път на радикалните промени за смяната на системата. Това да стане чрез Кръглата маса, с ВНС, с конституция и законодателна дейност. Чрез коалиционно програмно правителство, което дотогава бе немислимо, но то се случи, и то с решаващо негово участие. До ден днешен остава недооценен този огромен принос за Желев.
Това каза пред “24 часа” Димитър Луджев, който бе вицепремиер в кабинета на Димитър Попов (1990-1991), първия програмен коалиционен кабинет, подкрепен от БСП, СДС и БЗНС.
Според него именно д-р Желев е формулирал българската философия на прехода.
Не го оцениха. От една страна, бях един от най-близките му съратници и поддръжници на идеята за мирен преход чрез сътрудничество на всички демократични сили, на радикалните реформи, които предстояха за смяна на системата. Това изискваше голяма поддръжка. Тази философия беше атакувана от привържениците на конфронтационния подход, които взеха връх в СДС, които доминираха правителството на Филип Димитров и управлението на СДС. Те се опълчиха срещу Желев, споделя Димитър Луджев.
От друга страна, червените никога не можаха да му простят, че докрай си остана водач на борбата за смяна на системата и срещу БСП. Той допринесе и много за отстраняването на БСП от властта, падането на правителството на Луканов, опозицията срещу Виденов и т.н. Затова се получи ситуация, при която и от тъмносиньото дясно, и от червеното се направи каквото беше възможно, за да принизи неговия авторитет, принос и значение. Това стана особено ясно, когато преди няколко години тръгнахме да искаме от общината и от президента Румен Радев да бъде преименувана някоя улица в София, площад, да се постави берелеф или бюст на Желев. С 300 зора накрая – едно малко площадче зад Партийния дом и малко барелефче. Тази съпротива се усети от двете страни. Оттам идва и омаловажаването на неговата значимост като политическа фигура, която и до ден днешен продължава.
Петър Стоянов, бивши министри, стари седесари почетоха 10 г. от кончината му
Политици, общественици и стари съратници на първия ни демократично избран президент д-р Желю Желев дойдоха на панихидата в катедралния храм „Св. Александър Невски“ за 10-годишнината от кончината му.
Тя бе отслужена от Мелнишкия епископ Герасим в съслужение с духовници от Българската православна църква.
Сред присъстващите бе и президентът в периода 1997-2002 г. Петър Стоянов.
Освен като президент хората от моето поколение го помнят като един от малкото български дисиденти, с когото трябва да се гордеем. И по такива годишнини всички трябва да си спомним за д-р Желев, каза Петър Стоянов.
Освен видни седесари като Димитър Луджев, Димитър Бочев, Петко Симеонов, Александър Йорданов, Ивайло Трифонов, проф. Георги Фотев за отбелязването дойдоха бившите министри Соломон Паси, Мирослав Севлиевски, проф. Даниел Вълчев, който сега е декан на Юридическия факултет в СУ.
Генералните директори на БНТ и БТА – Емил Кошлуков и Кирил Вълчев, също дойдоха да почетат паметта на д-р Желев.
Станка Желева: Той промени външната ни политика за десетилетия
Той като цяло остана недооценен, защото не беше от хората, които се биеха в гърдите за щяло и нещяло. Това е човекът, който промени външната политика на България за десетилетия напред. Благодарение на него България започнаха преговорите за влизането на България в Европа. Първите крачки, които бяха най-трудните, бяха реално направени от него, каза пред “24 часа” дъщерята на Желю Желев – Станка.
Според нея големият проблем е, че много политици работят за различни външни сили, а не за България. При моя баща имаше независима външна политика, която да бъде преди всичко най-удобна за България, а не работи с руснаците, турците или т.н.
Има ужасно много свестни хора в държавата, но не знам дали моя баща би могъл да се занимава с политика в съвременна България. Потресена съм, при условие че има толкова кадърни и компетентни хора, които са образовани и с опит, и в същото време във властта да са хора, които са потресаващо некомпетентни. Той щеше да бъде дълбоко отвратен и щеше да се опита да се направи нещо, каза още Станка Желева.
