Алексей Леонов,Томас Стафорд
Преди 50 години в космоса се случи нещо, което изглеждаше невъзможно на Земята. Съветският космически кораб „Союз“ се скачи за първи път с американския космически кораб „Аполо“. Мисията изглеждаше на ръба на фантазията. Въпреки това представители на СССР и САЩ успяха да постигнат споразумение и да си протегнат ръка по време на Студената война. Наблюдателят на „МИР 24“ Елена Ширяева разказва за ръкостискането в космоса.
Тези кадри са вече на половин век. 1975 г. Алексей Леонов и Томас Стафорд разговарят с журналисти за предстоящия полет. Екипажът на „Союз“: командир Алексей Леонов и бординженер Валерий Кубасов. Корабът им излита от Байконур в 15:20. Седем часа по-късно, в 22:50, американският „Аполо“ излита от Кейп Канаверал. На борда са Томас Стафорд, Ванс Бранд и Доналд Слейтън. На 17 юли в 19:12 ч. „Союз“ и „Аполо“ се скачват. И три часа след отварянето на люковете, командирите си стискат ръцете.
Алексей Леонов,Томас Стафорд
За да стане възможно ръкостискането в космоса, на Земята трябваше да се решат много неща. Те се бяха подготвяли три години.
През 1975 г., когато корабите са били докирани, Виктор Павлов е бил млад инженер, който е помагал. Той е мислил как да създаде подходяща атмосфера в космоса, буквално. В края на краищата, съветските и американските космонавти са дишали различен въздух.
„Американците имат чисто кислородна атмосфера в Аполо, а в Союз е нормална атмосфера, като тук. Човек просто не може да се движи оттам“, каза Виктор Павлов, главен експерт по електромеханични системи в научно-техническия център на РКК „Енергия“.
Следователно налягането в „Союз“ било намалено, а „Аполо“ бил оборудван със специално преходно отделение. Но основното било да се съчетае несъвместимото: два космически кораба, като две различни планети.
„Имаме различни системи за обучение на космонавти. Различни програми, различни претоварвания, различни ракети-носители“, отбеляза Павел Гайдук, заместник-началник на научно-изложбения отдел на Музея на космонавтиката.
Трудно е да се разбере как огромни кораби се акостират в условия на нулева гравитация. В Музея на космонавтиката на посетителите се дава просто обяснение.
Според плана ръкостискането е трябвало да се състои над Москва. В действителност обаче всичко се оказа още по-символично.
На борда те си размениха сувенири и знамена. След това имаше празнична вечеря. Имаше и един забавен инцидент. Алексей Леонов се пошегува с американските си колеги, като залепи етикети на водка върху тубички със супа.
Журналистите нарекоха програмата „Союз-Аполо“ „ледоразбивачът на Студената война“. В крайна сметка космосът се оказа единствената област, в която двете сили започнаха да си сътрудничат.
Командирите на „Союз“ и „Аполо“ поддържат приятелство за цял живот.
Между другото, американците бяха приятно изненадани от условията на живот на „Союз“. Най-малкото защото там имаше тоалетна. В „Аполо“ вместо това се използваха памперси. Галина Балашова проектира интериора на космическите кораби. Вътре в корабите трябва да е като у дома: уютно. И за да могат космонавтите да се ориентират в нулева гравитация, тя маркира долната част със зелено, а горната с жълто.
Силуетът на двата кораба беше върху всички сувенири. Ето го съветско-американският парфюм „Епас“. Експериментален полет „Аполо – Союз“. 200 хиляди бутилки бяха разпродадени мигновено.
Екипажите на „Союз“ и „Аполо“ бяха заедно два дни. Те се редуваха да се посещават. Проведоха редица експерименти. На 19 юли корабите се откачиха.
