Надвечер в последния октомврийски ден майка се разхождала с двете си близначета в парка на Добрич. И всичко било хубаво, докато едното детенце не се подхлъзнало и… паднало в езерото. Другото детенце се държало за ръчичката му и също се озовало във водата. За онези, които не знаят, на места водата в езерото достига до 1.40 метра дълбочина. Майката – ужасена, се хвърлила да спасява дечицата, но също се оказала в плен на тинята и наносите.
И тогава се намесил фондовикът от Регионален исторически музей Живко Марков, който – за щастие имал навик да се разхожда в парка. Без въобще да се замисля, успял да извади от водата цялото семейство. Изключително скромен, той дори не пожелал да се коментира, камо ли да бъде хвален в медиите. „Ако не бях аз, щеше да е някой друг. Всеки би помогнал в такава ситуация…“ – казал Живко на хората, които го поздравявали за постъпката му. Те пък – хората от „46-ти пехотен Добрички полк“, където Живко активно участва, специално позвъниха в редакцията с думите: „Нали точно такива постъпки трябва да ни бъдат пример. Толкова е хубаво да споделиш с хората нещо наистина добро, което някой е направил! Особено, ако този някой е толкова скромен…“
И понеже в редакцията познаваме Живко Марков и напълно споделяме отзивите за добротата и скромността му, въобще не се изненадахме, че си е изключил телефона – вероятно от притеснение, че му звънят да го хвалят като герой.
Та не можахме да поздравим г-н Марков лично за стореното добро, но пък сме повече от радостни да споделим с всички читатели, че сред нас има такива хора, които – без да се замислят, помагат в беда… НДТ
