Аз имах изключителни притеснения в началото, като си помислих за цялата идея на проекта „Федерация на минорните практики“. Имаше известни рискове, но един проект, който не носи със себе си известна доза риск, мисля, че не може да развълнува публиката. Това каза в интервю за БТА кураторът Мартина Йорданова, чийто проект бе избран да представи България на 61-вото Венецианско биенале за изкуство тази година.
По думите й проектът говори за проблемите на обществото, в които живеем в днешния ден, които са проблеми на човечеството, не само на България. „През призмата на българския контекст говорим за тези световни проблеми и тук всеки от четирите филма, които са представени в експозиционното пространство, имат изключително много препратки към нашата държава и нашата българска действителност. Отвъд това обаче говорят за проблеми, които може да припознае всеки един посетител в павилиона“, казва Йорданова.
Тя посочва, че основният въпрос, който движи кураторската концепция, е кризата на политическия живот, не само в България, но и на световната сцена. „Мислим за това, по какъв начин би могло обществото в един бъдещ момент да се организира, предвид, че към настоящия момент определено се усеща и чувства, че някак си това е невъзможно или по-скоро не функционира по начина, по който би трябвало да функционира. Свидетели сме на много социални кризи, на много военни конфликти“, казва кураторката.
Според нея женският колектив на проекта води и до спекулативната идея какъв би бил светът, ако се управляваше от жени. „Дори не съм сигурна, че управлява, е правилната дума, ако говорим за един женски свят. Защото жените подхождат по съвсем различен начин към съществуването и то е повече с грижа, отношение, внимание, изслушване и чувствителност“, уточнява Йорданова.
Публиката като активен участник
В практиката си Мартина Йорданова последователно изследва отношенията между куратор, художник, произведение, публика и пространство. „За мен включването на публиката е изключително важно“, казва тя. Това включване може да се случи по различни начини – чрез визуални образи, текстове, интерактивни елементи или събития.
Кураторката посочва, че във „Федерация на минорните практики“ този принцип е развит чрез геймифицирана компютърна среда, създадена на базата на художествените практики на четирите участващи художнички. Видеоиграта е концептуално продължение на филмите и темите, които те засягат. Чрез нея посетителите ще бъдат поканени да участват активно в изграждането на политическото въображение на проекта – да мислят за света, в който живеем, и за света, в който бихме искали да живеем, казва още тя.
Венецианското биенале – чест и отговорност
„Участието на Венецианското биенале като куратор за мен е огромна чест и отговорност“, казва Йорданова. По думите й неслучайно Венециенското биенале е определяно като „олимпийските игри в културата“ и във визуалния сектор, в света на изкуството.
„Така че това наистина е едно гигантско постъжие не само за мен, но и за художските и целия екип на проекта“, уточнява кураторката. Тя отбелязва, че участието в престижния форум й дава повече, отколкото й взема. Определя работата по проекта като истинско удоволствие, защото от самото начало се сработили добре в екипа. И от години искала да работи именно с тях – Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева.
„Следя практиката на тези художнички от много отдавна. Познавам творчеството им в годините назад. И някак си вдъхновението ми дойде по няколко различни линии. От една страна – политическата ситуация и живота в България, но и в света. Аз съм много политически ангажиран човек и много чета, и много се информирам за това, какво се случва по света. Така че винаги съм търсила някаква правилна „формула“ за това какво е това, което още не сме опитали в чисто управленски смисъл на думата. Какво е това, което обществото ни още не е преживяло? И защо постоянно се случва да се проваляме към днешния ден? И има нещо, което все едно още не сме опитали, не сме били достатъчно смели да се случва в живота. И сякаш все се уповаваме на някакви грешни конструкции, на някакви грешни измерения. Така че това е нещо, което винаги ме вълнува“, казва тя.
Била вдъхновена и от Койо Куо, главния куратор на Венецианското биенале, която следи от много отдавна. Освен това тези художнички я вълнували от години. „И припознах този момент, конкурса за Венецианското биенале като възможност да ги поканя наистина да работят заедно. Защото това е, разбира се, предизвикателство и за тях. Така че реших, че това е моментът“, казва още Йорданова.
Най-вероятната дата за откриването на българския павилион е 7 май, непосредствено преди официалното откриване на Биеналето на 9 май. Според кураторката това ще даде възможност проектът да започне своя живот пред публика още в първите дни на международния форум.
Венецианското биенале на изкуствата ще се проведе от 9 май до 22 ноември 2026 г. Темата му е „6 минорни тоналности“. България ще бъде представена на Венецианското биенале за изкуство с проекта „Федерация на минорните практики“, куриран от Мартина Йорданова, с участието на художниците Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева. Българският павилион е замислен като фиктивна изследователска лаборатория, която разглежда възможни форми на постсуверенно политическо въображение, основано на грижа и колективност. Проектът включва четири филма, които чрез различни художествени подходи изследват теми като дигитална идентичност, дезинформация, връзката между труд и насилие и екологична грижа. Експозицията е структурирана като интерактивна среда с елементи на компютърна игра, която активира съдържанието на филмите чрез участие на публиката. Българският павилион е в зала „Тициан“, където бяха показани българските проекти в 18-ото и 19-ото издание на Архитектурното биенале (2023 и 2025 г.), както и в 60-ото издание на Венецианското биенале на изкуствата през 2024 г.
