На 3 май в концертната зала на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ (АМТИИ) – Пловдив, ще се състои концерт на пианиста проф. Иван Дончев, озаглавен „Дебют и наследство“, съобщават от висшето училище.
За първи път в новата история на България, АМТИИ, по инициатива на проф. Дончев, ще срещне публиката с един от най-значителните цикли от произведения в историята на музиката – 32-те сонати за пиано, които Лудвиг ван Бетовен композирa между 1795 и 1822г., се казва в съобщението.
Организаторите посочват, че в момента в Европа има не повече от петима пианисти, които изпълняват редовно 32-те сонати на Бетовен на живо и без партитура, знаейки наизуст обем от близо 700 страници и един от тях е проф. Иван Дончев.
Пред БТА проф. Иван Дончев каза, че е първият от общо 10 концерта, предвидени във рамките на следващите 3 години. Той е част от трилогията, която ще бъде представена през 2025 година. По думите му публиката на Пловдив и гостите на града ще имат възможност да се насладят на първите 3 от общо 32 публикувани от Бетовен клавирни сонати.
„Преди концерта ще има кратка презентация, лектория, с която ще въведа лично публиката в света на Лудвиг ван Бетовен, тъй като смятам, че в неговия случай музикалното изкуство, което той ни е дал и неговата личност са тясно свързани. Неразривен е контактът между гениалния творец и противоречивата му личност. Противоречива и много трагична, но също така живяла извън клишетата, с който ние до някъде сме твърде свикнали. Той е един титаничен автор с винаги драматични нотки и борещ се със съдбата си, глух гений“, каза Дончев.
Допълни, че композиторът не е само това, а и много други неща като личност: „За мен е много интересно и съществено необходимо да навляза в психологията на автора, освен в неговото творчество, за да мога още по-автентично да го разтълкувам и да го предам на публиката, така че той да бъде актуален. Това е много важно за така наречената класическа музика – тя да бъде винаги актуална, да не остава затворена във рамките на времето си“.
Проф. Дончев посочи, че музиката не е създадена за музеите, за разлика от изобразителното изкуство: „Когато става въпрос за експонат, тогава контактът е много личен, той е директен между творбата и посетителя, любителя или познавача. При музиката винаги има нужда от един т.нар. посредник и това е изпълнителя. Той има двойна роля – от една страна да се вживее в произведението, в духа на автора, да навлезе в него, но също така да бъде и себе си. И така се поражда въпроса – какъв е балансът между двете неща, какви са процентите, до каква степен изпълнителят може да се позволи да бъде себе си, да бъде личност, да бъде оригинален, до каква степен трябва да бъде верен и предан на автора. Вярвам, че трябва да е 50 на 50 и тези пропорции някак си трябва да се спазват. Разбира се, има моменти в които може да се излиза, и е редно да се излиза от тях. Моменти, в които може да бъдем свободни да тълкуваме музиката повече според собствените си виждания и други, в които да бъдем изключително точни към текста. Доколкото е възможно, разбира се. За мен е много интересно и много важно да въведа публиката именно с тези няколко кратки изречения, за да може след това, слушайки произведенията, слушателите да навлязат вътре в космоса на този гений. Така че лекторията е съпътстваща и неизменна част за мен“.
Проф. Иван Дончев разказа за срещата си с неговия учител и ментор, маестро Алдо Чиколини, която оказва голямо влияние в професионалния му път: „Точно в момента, в който вече бях достигнал до една зрялост и имах нужда от едно последно дооформяне на художествените си идеали и на един изпълнителски кумир, който да мога да следвам лично, живота ме срещна с един голям изпълнител, който вече бях слушал няколко пъти дори на живо, освен на запис. Той ме беше впечатлил с честотата на изпълненията си, с красотата на звучността и искренността на неговия изказ. В изпълненията му на живо нямаше нищо изкуствено, нищо пресилено, а една красота, която дори бих сравнил с изчистена гръцка скулптура. Той ме порази силно, защото въпреки възрастта си, вече надхвърлил 80-те, той като че ли изживяваше своето артистично прераждане, своята последна младост – с един младежки дух, с нова енергия, преодолявайки няколко етапа на здравословни проблеми“.
Пианистът има възможността няколко години да следва курсове на маестро Чиколини в Неапол и Рим, както и в Париж, където той живее, тъй като, въпреки че е италианец по рождение, е бил френски поданник още от 50-те години, след като печели конкурса Marguerite Long Jacques Thibault. Той е бил и почетен професор на Парижката консерватория, носител на Région du Nord – едни от най-високите степени на почит от страна на Франция. „Най-интересното беше, че когато се запознах с него, не намерих човек, който да общува с мен високо от пиедестала си, а един изключително земен, щедър, семпъл в начина си на общуване човек, който ми затвърди убеждението, че великите личности са всъщност семпли“, каза проф. Дончев.
„Разбира се, той носеше в себе си противоречието и сложностите на големия артист, който има моменти на кризи, моменти на съмнение, дори на неговото ниво и на неговата възраст, кариера и слава. Аз съм го виждал и в моменти на слабост, в моменти, в които изживяваше още трепета преди излизане на сцена. Бил съм с него в гримьорната, преди излизане на голяма сцена и съм виждал до каква степен се вълнува, но все пак високо професионалното му ниво и качеството на изпълнението му никога не бяха засегнати от тези вътрешни съмнения и сътресения, които всеки ден артист изживява. Неговите курсове дадоха и един допълнителен тласък на моята кариера, запознах се с импресари, с диригенти в Европа и извън нея, в Япония и на други места именно, защото, смея да кажа, бях неговият последен ученик и вероятно един от на най-ярките и най-преданни представители“, посочи той.
Относно най-важните учители и уроци в живота си, проф. Иван Дончев допълни, че се учи най-вече от себе си и от грешките си. „Имам една такава способност да се самонаблюдавам, да се самоанализирам, да се самооценям и го правя като че ли непрекъснато. На това ме научи музиката – тя ми е най-големият и най-строгият съдник в това отношение. Много хора са ми дали по нещо – родителите ми, моята първа преподавателка в Бургас – Юлия Ненова, след това моите преподаватели в Италия. От моите ученици също винаги има какво да науча – от техните недостатъци, грешки, съмнения и съответно постижения. Те са мотивация за мен, както и моето семейството, съпругата ми Елена Нефедова , която е прекрасна пианистка и също отличен педагог, и малкият ми син, който тепърва ще ме учи на много неща“, каза още пианистът.
Имало е два момента, в които проф. Дончев усеща, че ще посвети живота си на музиката. Първият е бил, когато излиза на сцена, която е извън тесните рамки на света, в който е съществувал дотогава – в родния му град, в школата по пиано или в музикалното училище. „Когато излязох за първи път на международна сцена, именно в Италия, която се превърна в страната, която ми е прие години по-късно – първо като студент, след това вече като изпълнител и по-настоящем вече и като академичен преподавател. Това ми даде много силен заряд, тъй като ми показа, че освен работа и много труд, които трябва да се положат задължително, ако искаш да достигнеш по-високо ниво, има и много интересни неща, които се случват. И те са свързани с живота, с пътуването, с откриването на нови хоризонти, с общуването с различни култури, с друг тип хора. Този първи международен конкурс, в град Стреза, Италия, където имаше участници, по-големи, по-малки, в различни групи и категории,от цял свят ми даде енергия, която до ден днешен съхранявам“.
Другият важен момент в живота на пианиста е свързан с литературата, когато прочита две биографии – на Бетовен и Лист: „Дали така те са ме намерили, или аз съм ги търсил, не мога да кажа. Но именно книгите за техния живот ме вдъхновиха и ми дадоха представа, че не свиря само ноти, не свиря само пиеси и някакви произведения, с които аз лично трябва да се изявя. Когато прочетеш нещо по-обстойно за композиторите и навлезеш в тяхната психология, в техния живот, в техните слабости, дори в техните недостатъци, в техните житейски падежи и възходи, тогава това ти разкрива съвсем различни хоризонти“.
Пианистът е носител на черен колан по карате – негова основна страст извън музиката – и има спечелени медали на национални състезания за ветерани. „Спортът винаги ме е интересувал, така че още като дете бях опитал и започнал да се занимавам с карате и може би щях да се насоча към това професионално. Може би, любимите ми литература, история и езици щяха пък да ме дръпнат в друга посока, никой не знае. Но все пак музиката се оказа най-силна като магнит и така от тогава не съм имал вече съмнения, че това ще моята съдба“, каза още проф. Дончев. Той благодари на община Пловдив и на домакините от АМТИИ, където развива част от своята преподавателска, педагогическа и академична дейност през последните две години.
Проф. Иван Дончев е роден е в Бургас, където завършва класа на Юлия Ненова в музикалното училище „Проф. Панчо Владигеров“. Продължава обучението си в Италия, където завършва пиано – при проф. Паоло Поличе и при проф. Валерио Премурозо, и джаз пиано – при проф. Пиеро Кузато в консерваторията във Вибо Валентия, както и камерна музика с магистратура – при прoф. Роберто Галето в консерваторията „Санта Чечилия“, Рим. От 2007 до 2013 г. специализира при Алдо Чиколини, за което получава и лична стипендия от Маестрото. Дончев концертира в цяла Европа, САЩ, Мексико, Япония, Южна Корея и Русия, редовно е канен като солист на симфонични оркестри.
