„ДУША НА КРЪСТОПЪТ“

0
1416

Поезия, проза, есета, разкази и някои преводи. Това е съдържанието на първата книга на нашата съгражданка Румяна Янкова. Познаваме я като преподавател по немски език с над 30-госишн стаж, като преводач, като създател на помагала и учебници по немски. Много от децата на Езикова гимназия и техните родителя я познават и като човека, който създава и представя постановки на немски език. Сега ни предстои да се запознаем с Румяна Янкова и като с много интересен творец. Нещо повече – предстои ни да се потопим в душата й. И не просто, защото авторката е озаглавила книгата си „Душа на кръстопът“, а защото – самата тя в предговора на книгата си ни кани „да се потопим в кръстопътя на душата й, за да намерим и поемем по своя път – верния.“ И защото –пак както казва авторката: „Кръстопътищата на живота са безбройни и различни. Всеки е заставал неведнъж на тях и се е чудил накъде да поеме… А душата на всеки един от нас е разпъвана на кръст…“

За книгата нейната редакторка Гинка Димова казва: Това е хроника на богата събитийност- и във външния, и във вътрешния свят на човешкото битие. Двете пространства, които авторката разкрива в своите творби, са любопитни, динамични, вълнуващи. Тя умее да разказва истории, които докосват читателя със своята откровеност и интимност. В поезията и прозата на Румяна Янкова има топлота, любов, болка, но и надежда за щастие….“

„Душа на кръстопът“ е издание на добричкото издателство „Мартине“.Представянето на книгата ще бъде на 25 март, тъй като авторката смята, че Благовещение е именно стойностния за всекиго ден, в който тя би искала да ни направи съпричастни на своята душа и своя път, избран  от кръстопътя на живота.

ЗАВИСТ

На В.

Завиждам ти, за другия ти свят,

за който вероятно няма да съм подходяща.

За тихата и  подредена къща,

в която винаги цари любов и отношение.

 

За сладките вечери, утрини с кафе и още някой.

За топлата ръка, когато си неразположен.

За близките, дори за фалша сътворен.

За многото моменти помежду ви .

 

Завиждам ти, че ми спестяваш със усмивка,

с лъжи и смях през сълзи този свят.

Защото знаеш, че едва ли ще успея

дори емоциите ми да те взривят.

 

Защото точно затова избяга от този свят

прекрачвайки и хаоса и неподреността.

За да се скриеш в моя свят и в твойта есен,

опитвайки се да си някак си разбран.

 

За да изпиташ себе си накрая,

за да се луташ между двата свята

а после тихичко и някак си уместно

да се завърнеш в своя свят тъй лесно.

 

Благодаря ти, че спести ми време,

за свят със завист и фалшивост.

Останах си сама в света си

обляна в обич, преданост и самота.

 

Завиждам ти, за моя свят,

във който винаги ще си поканен,

а аз към твоя няма да посегна

за да крадем взаимни мигове на обичта си.

 

Ще идваш тихо по пантофи, все набързо

и ще излизаш , без дори да се обръщаш.

От страх ще си объркан, да не би да ме загубиш.

в тез два различни свята, да не се погубим.

Румяна ЯНКОВА