© |
Доктор по Политология и преподавател по Политически науки в Софийски университет доц. Милен Любенов в интервю за „Фокус“ по темата за политическата обстановка в България.
Минаха няколко дни от поредните пети подред избори. Какво ни показаха те и какъв е резултатът от тях?
Картината не е много по-различна от това, което видяхме в 48-ото Народно събрание. Отново 6-партиен парламент, този път вместо „Български възход“ на Стефан Янев в парламента се завърна „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, но ситуацията е сходна, не е много по-различна, и вариантите за формиране на правителство са такива, каквито бяха и в предишния парламент. Тогава не можаха политическите партии да реализират успешно мандат за съставяне на правителство. Сега ситуацията изглежда сходна, но на мен ми се струва, че малко повече са шансовете този път за сформиране на редовно правителство, отколкото при предишния парламент.
Какви са перспективите за съставяне на редовно правителство? Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че би била успешна коалиция между големите политически сили.
Коалиция между двете основни формации, между ГЕРБ-СДС, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ изглежда невъзможна. Още повече, че „Продължаваме промяната“ излязоха с решение на своя представителен орган, че няма да подкрепят мандат на ГЕРБ, и няма да участват в правителство с ГЕРБ. Така че трябва да си търси някаква друга формула за реализиране на първия мандат, защото според мен едно е сигурно, ако с първия мандат не бъде съставено правителство, това означава, че отиваме на нови предсрочни избори. Много е важно как ще подходи ГЕРБ в случая, защото това, което чухме и вчера от техния лидер Борисов, че първо трябва да се обединят около съставяне на правителство, и след това да се говори за приоритети, е меко казано странен подход. Точно обратното трябва да бъде: първо трябва да се разговаря по политики, по приоритети, и едва след това да се види дали е възможно съставяне на мнозинство, и с кои формации. Така че ако ГЕРБ проведат разговори с всички останали политически партии, поставят на масата първо приоритетите, около които могат да се обединят, тогава шансовете за формиране на някакво правителство, което ще бъде програмно и експертно правителство, ще бъдат по-големи. А да не забравяме, че правителство може да бъде гласувано и с по-нисък кворум, т.е. само с повече от половината от гласовете на присъстващите на заседанието народни представители. Така че това улеснява до голяма степен ГЕРБ, защото при тях е отговорността. Ние видяхме и в миналия парламент, бяха подкрепени от ДПС, така че и в този парламент може да се очаква такава подкрепа. И с гласове на някои останали депутати от други партии при по-нисък кворум, правителство на малцинството може да бъде гласувано. И след това вече по определени теми в парламента правителството може да получава подкрепа.
В такъв случай, че е възможно управление без „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“?
Да, напълно е възможно. Чисто математически е възможно да се сформира такава коалиция. Но „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ може в хода на тези разговори да поставят важните за тях теми, които са свързани с правосъдна реформа, с промяна в Конституцията. Така че там подходът като че ли ще бъде обърнат, те първо ще поставят на дневен ред техните теми и приоритети, и ако получат уверение, че е възможно конституционно мнозинство за промени, особено които засягат механизма за контрол на главния прокурор, ограничаването на неговите правомощия на конституционно ниво, намаляване на примерно мандата не само на главния прокурор, но на тримата големи от седем на пет години, нещо, което отдавна се артикулира дори от експертите в публичното пространство, че е необходимо, тогава те, ако не с подкрепа, то поне няма да пречат на съставянето на такова правителство. Един абсолютно легитимен ход е по време на заседанието, което ще гласува предложеното от ГЕРБ правителство с първия мандат, те просто да не се регистрират за участие в това гласуване, това е напълно легитимен ход в рамките на всяка една представителна демокрация. Много страни в Европа сме виждали, дори и сега има кабинети на малцинствата, които работят успешно в рамките на тематични коалиции.
Какви са сигналите, които дават изказванията на водещите политически сили? Те се забавиха малко повече, но очакваха, по техните думи, окончателните резултати.
Ами да, вече повечето от политическите сили направиха изявления. С изключение на „Възраждане“, мисля че останалите политически партии нямат интерес от нови предсрочни избори, затова защото при нови предсрочни избори губещи могат да се окажат всички по един или друг начин. На първо място ГЕРБ, защото това ще е трети път в рамките на 2 години, в които ГЕРБ печели изборите и не може да състави правителство. Това ще означава, че основната причина, за да не се сформира такова правителство, е лидерът на ГЕРБ Борисов. Така че те ще бъдат губещи от една такава ситуация, защото и техните западни партньори, както в рамките на Европейската народна партия, така и в Северния атлантически алианс, и в лицето на САЩ, много ясно ще разберат, че Борисов трудно може да сформира правителство, ако това е третият неуспешен опит след трета победа в рамките на две години. „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ също биха били губещи при едни предсрочни парламентарни избори, защото там очевидно се наблюдава определена ерозия, определена електорална ерозия, и на едни бързи избори, които ще се проведат през лятото, могат да получат и по-нисък резултат. А за БСП какво да говорим, там виждаме вече, това са поредните избори, които партията регистрира рекордно нисък резултат. А този резултат беше дори по-нисък в абсолютно изражение, дори и в сравнение с този от предходните избори. Така че тук единствените печеливши, които от бързи избори може би ще спечелят, това са „Възраждане“, които могат още малко да увеличат своя резултат. Затова считам, че ще се ще се намери някаква формула за експертно програмно правителство. А това e важно за държавата, защото не само бюджетът е важно да бъде приет за тази година, но и други законопроекти и действия, свързани със средствата по Плана за възстановяване. Това го говорим вече повече от една година, но за съжаление политиците така не успяха да намерят някакви допирни точки помежду си, така че да сформират управленска коалиция.
Около какво в такъв случай могат да се обединят партиите?
Аз мисля, че най-добрият вариант е, ако се подходи по следния начин: ако ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и ДПС т.нар. „евроатлантически партии“ заявят много ясно намерение, че в рамките на следващите 6 месеца ще направят конституционна промяна в частта, която засяга главния прокурор, ясно е на всички че без промяна в Конституцията не може да има пълна и всеобхватна реформа на прокуратурата, така че ако се обединят около това, тогава наистина „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ могат да участват под някаква форма върху подобен тип тематични мнозинства, което не означава директна подкрепа за правителство. На мен ми се струва, че трябва да се разделят двете неща. Много по-лесно може да се състави правителство, защото всички казват „Много е трудно да се състави правителство“, напротив, по-лесно е да се състави правителство. И то затова така е замислено: кабинет се съставя с повече от половината от присъстващите, т.е. реално са 62 гласа, с които може да се гласува едно правителство, нали, за 121 е изискването за кворум, т.е. с 62 гласа може да бъде избрано правителство. Всичко това е в духа на т.нар. „рационализиран парламентаризъм“, защото за парламентарната демокрация е важно парламентът да работи. Защото в България нямаме ситуация без правителство, винаги има правителство, дали е редовно, дали е служебно, но нашата Конституция е такава, че може да има периоди, в които нямаме парламент. И това всъщност е проблемът. На нас ни трябва работещ парламент, и няма никакъв проблем в рамките на няколко месеца, шест месеца или година, в този парламент да има различни тематични мнозинства, които ако не направят, поне да се опитват да направят определени реформи. Не само за съдебната система, става дума за Еврозона, става дума за Шенген, става дума за План за възстановяване и т.н. Това са въпроси, които касаят всеки български гражданин. Въпроси, които касаят изобщо икономическото състояние на държавата. А правителство може да бъде избрано. Тук отговорността е на ГЕРБ, те победиха, те са първа политическа сила, така че тяхна е отговорността за съставяне на правителство, и трябва да поемат тази отговорност, и да предложат, както направиха, вероятно ще направя и същото в миналото Народно събрание, кабинет, съставен от експерти, ще го нарекат, програмно правителство, което да бъде подкрепено и от други политически партии. Но това няма да бъде политическа коалиция, която да бъде подкрепена например от техните основни опоненти „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, което не означава, че те няма да подкрепят общи решения на правителството по определени теми. Така че според мен, първо, трябва да се постигне договорка за промяна в Конституцията, нещо, за което най-силно настояват „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, а както виждаме, че и ДПС са склонни, защото те от една година има проект за промяна в Конституцията точно в частта „Съдебна власт“, така че така ще се улесни процесът. Защото е много важно, разбира се, избирателите на тези партии да се чувстват удовлетворени. Все пак, когато се сформира едно мнозинство, те също да видят, че техните идеи и послания, заради които са подкрепили политическите партии на избори, ще ги видят като решения от това по-широко мнозинство, тематично да го наречем.
Какви биха били компромисите, които биха направили политическите лидери в името на редовно правителство?
Това е първият компромис: исканията на партиите на промяната, които започнаха още от протестите 2020 година, бяха свързани с една ефективна и всеобхватна реформа на прокуратурата, което изисква конституционно мнозинство. Това е червената линия на партиите на промяната, от която те никога няма да отстъпят. Така че ако получат гаранции от ДПС и ГЕРБ, че в рамките на 6 месеца ще бъде извървян пътят в посока подобна реформа, те няма да пречат за съставяне на редовно правителство. Така че това е единият залог. Иначе по отношение на всички други теми: Еврозона, Шенген, геополитическа ориентация на страната, подкрепа за Украйна, тези две-три партии, те имат 2/3 мнозинство, тъй че аз там не очаквам между тях да има някакви кой знае какви различия. Основната тема е свързана с реформата за съдебната власт, антикорупционната политика, и разбира се, чисто имиджово ние няма как да видим събрани на едно място ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, защото до голяма степен едно такова събиране със сигурност няма да бъде подкрепено от голяма част от избирателите и на двете коалиции, но преди всичко на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.
Благодаря ви, доц. Любенов, за това интервю. Предстои да разберем какви ще са компромисите на политическите сили и какво ще направят в името на редовно правителство.
Благодаря и аз.
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
