- Чрез контрол над Гренландия САЩ разширяват периметъра на своя контрол в арктическия регион, който е изключително богат, драма за това няма да има
От 20 януари Доналд Тръмп официално е президент на САЩ. Целият свят чакаше това, за да се види накъде ще тръгне всичко в геополитически план. Войната в Украйна, БРИКС, Европейският съюз и още куп горещи теми. Не на последно място и България. Нас също ни вълнуват и касаят международните проблеми. Отговорите на тези и други въпроси потърсихме от историка и геополитически анализатор доц. Валентин Вацев.
– Доцент Вацев, Донълд Тръмп вече встъпи в длъжност. Всички чуха и първите му думи. Какви изводи можем да направим от тях и с какво ще се промени светът?
– С тези първи думи на Тръмп светът няма да се промени. Те са част от едно много наситено и ефектно шоу. Имаше всякакви симпатични неща, като се започне с неговите танци, той обича танцовите стъпки, и свършим с шапката на жена му, която наистина ме впечатли.
В деня на инаугурацията той направи точно това, което цяла година обещаваше да направи. Нямаше новина, освен тази, че Тръмп спазва своите обещания.
Той обеща 20-30 важни промени и ги започна. Във формалното протичане на ритуала също нямаше нещо съществено за отбелязване. Трябва да мине известно време, през което да се види как действа той, как реагират неговите противници и да проследим как се развива сюжетът.
Най-малкото трябва време, за да влезе Тръмп във взаимодействие с ръководството на Русия. Едва тогава ще може да се направи анализ относно съотношението на силите.
– Кога очаквате това да се случи?
– Тук има неяснота и тя идва от американското ръководство. Помните, че Тръмп обещаваше да сложи край на войната в Украйна за един ден. Това беше предизборна пропаганда. Така се прави.
След това някой от неговите хора поиска 100 дни и накрая Кийт Келог си пожела 6 месеца, което е по-близко до реалността. Ние ще знаем как вървят нещата след няколко месеца, когато вече ще има реален управленски процес.
Преди година Тръмп се заканваше да уволни 50 000 леви либерали. И той започна да го прави и аз съм доволен от неговата активност. Работата е там, че държавните чиновници, които той с основание иска да уволни, не са Дълбоката държава, а само неин интерфейс.
– Бихте ли обяснили за нашите читатели, що е то Дълбоката държава?
– Дълбоката държава е феноменално струпване на трилиони долари, които се управляват от една безкрайно концентрирана върхушка от капиталови кръгове.
Те имат директен излаз на управленско равнище. Т.е., ако Тръмп уволни 50 000 леви либерали, то това ще оправи атмосферата в държавната машина, в коридорите на държавната машина на Америка. Това ще бъде дело за добро.
Работата е там, че Дълбоката държава моментално ще изгради други интерфейси. Това са десетки трилиони долари, които контролират на този етап по-голямата част от света.
Съдейки по американски публикации, Дълбоката държава няма никакво намерение нито да се тревожи, нито да отстъпва. Това е реална сила, срещу която може да се излезе с голям ентусиазъм, но той може да отиде на вятъра.
Има едно бизнес правило – колкото по-голям капитал управляваш, толкова по-дълги отрязъци от време имаш да калкулираш.
Тук става дума за структура, която е оплела по-голямата част от света. Тези хора разполагат не с десетилетия, а с вечността. С цялото време на света. Те го имат под ръка.
Спокойно могат да изчакат в легнало положение мандата на Тръмп, който очевидно ще му бъде последен.
Аз се надявам на неговия приемник в лицето на вицепрезидента Джей ди Ванс. И тук става дума за петилетки.
– Защо в речта си не спомена войната в Украйна, а в същото време заяви, че ще работи върху отношенията с Китай?
– Рано е още да се правят анализи. Най-малкото, което очаквам да видя, е начинът, по който Тръмп ще се държи с Кремъл. Пише се из медиите, че той на няколко пъти заплашва Путин. Путин, откакто е на власт, е заплашван непрекъснато. Все някой го заплашва, но нямам впечатление, че той особено се е разтревожил.
Мога да предположа, тъй като Тръмп има нови глобални политически цели, че той може би няма да заплашва Путин. Напротив – ще му предложи всичко, което би си пожелал срещу една малка отстъпка и тя е Путин да развали съюза с Китай. Америка ще бъде доволна на такова развитие на събитията.
На тази плоскост се подреждат и два интересни факта.
Тръмп и Си Дзипин разговаряха предварително, а Си Дзинпин и Путин са разговаряли във вторник много подробно.
На Тръмп много малко му дреме за съдбата на Европа. Усмихва се саркастично, когато му споменават името на Урсула фон дер Лайен. Бюрокрацията, която е заляла Европа, предизвиква неговия смях. Той наистина вярва, че Америка може да се спаси сама, без Европа.
В речта си той не можеше да не спомене Китай, защото е убеден, че Китай е главният проблем пред Америка, която той иска отново да направи велика. Тръмп иска нещо много просто, но то е на ръба на човешките възможности.
Той иска да върне блясъка и величието от 50-те и 60-те години на миналия век. Той иска да върне разцвета на индустриалния капитализъм в епоха, в която финансовият глобализиран капитал контролира планетата. Това е важна и титанична задача, достойна за Херкулес.
Но историята е еднопосочен процес. Според теорията на капитализма след епохата на индустриалния капитал идва епохата на глобалния финансов капитал.
Явно Тръмп не разсъждава така и вярва, че е по силите на човек да върне исторически периоди назад. Но имам съмнение, защото капитализмът е като река, той си проправя път за своето русло.
В наши дни може да става дума за загуба на хегемония, но не и за връщане на блестящо минало.
– Добре, но все пак как ще процедира с Русия?
– Русия му трябва като съюзник, за да възпира главния противник на САЩ – Китай. Трябва му като съюзник при модерацията в отношенията с Индия, в която 56% от оръжията са руски. Някой трябва да модерира отношенията на модерния Запад с Индия и това е Кремъл.
Пред Тръмп стоят съвсем нови и реални политически задачи.
– По всичко личи, че първият му мандат няма да има нищо общо с този.
– Да, така е. При първия му мандат той започваше ентусиазирано и се проваляше. Тръмп имаше срещу себе си невероятно силен в исторически план противник в лицето на Дълбоката държава. Сега нещата стоят по друг начин, той се е подготвил.
Събрал е ресурси, намерил е верния мащаб. Очаквам скоро той да може да се похвали с някакви успехи. Но да не забравяме, че Дълбоката държава разполага с огромно време, а Тръмп има само 4 години. Няма да стигнат. Дълбоката държава е оплела световната икономика. Ако ставаше дума само за Давос, нямаше да има проблем.
Ако ставаше въпрос да нарита стария дърдорко Клаус Шваб, ако ставаше дума да развали настроението на Сорос, нямаше да има проблем. Но тук става въпрос за нова подредба на света в глобалния смисъл.
– Споменахте, че иска да върне блясъка на САЩ от 50-те и 60-те години на миналия век. Именно в този период Щатите имат огромно влияние върху Гренландия. Сега Тръмп отново афишира апетитите към нея. Ще се превърне ли тя в естествен самолетоносач на САЩ?
– Причината не е военна, а по-скоро икономическа. Чрез контрол над Гренландия САЩ разширяват периметъра на своя контрол в арктическия регион, който е изключително богат. Тук няма да има драма. Изучавах историята на Дания.
От 11-и век от Дания непрекънато е отнемано нещо – Фарьорските острови, Шпицберген и т.н. Свикнали са да им отнемат територии. В момента те могат само да се пазарят за някаква достойна цена.
Тези неща са много характерни за Тръмп. Интересът му към Панамския канал е едно от тях, който наистина е американска направа. И не само.
Държавата Панама е дело на американците. Взеха парче от Колубмия и за един следобед обявиха панамска държавност и на другия ден направиха канала. Защо Джими Картър го предаде на Омар Торихос не се знае и вече няма как да се разбере.
В тази поредица от намерения на Тръмп само една точка е проблемна и не се знае как може да завърши. Тя е отношенята с Мексико. Мексико е сериозна, многолюдна сила и Тръмп ще трябва да забави малко темпото там в проектирането на нов тип отношения.
Мексико не може да бъде подценявана икономически. Държавата търпи бързи темпове на развитие. Освен това Мексико има един много честолюбив и амбициозен президент в лицето на Клаудия Шейнбаум. Тя няма никакво намерение да мига и да се плаши пред Вашингтон.
Там Тръмп ще има проблеми, но с Гренландия, Панама – няма. Няма да има и с Канада. Това е образът на нова и велика Америка.
Друг е въпросът, че миналия век САЩ се оправяха чудесно без Канада и Гренландия. Но времената са били други. Тогава Америка беше образец. В онези времена американската средна класа стана повече от половината население на страната.
– Какво ще е отношението му към БРИКС? И БРИКС има ли бъдеще?
– БРИКС има бъдеще, защото има историческа потребност от него. Очаквам да се появят 4 или 5 клъстера на икономическо развитие и военна сила. БРИКС ще бъде платформата, на която тези клъстери ще общуват. БРИКС е все още на чертеж.
Развива се много добре, но не е постигнал своите заявени цели. Този съюз е въпрос на най-малко 10-годишно развитие.
– В този ред на мисли ще рухне ли ЕС? Кризата в Германия е очевадна, във Франция също има сътресения… И всичко това как ще се отрази на нас?
– Когато говорим за Европейския съюз, трябва да извадим себе си от сметката, защото ние сме бедни роднини. Ние зависим не толкова от процесите в ЕС, колкото от нашите капризи, които добре си знаем – корупция и т.н.
Можем само ние да си помогнем. Да не забравяме, че 2/3 от българите не гласуват. Политическият живот на България е затихнал.
Колкото до Европа, дава знак, че живее и съществува едно ново явление, за което голямата геополитика винаги е знаела. Става дума за желязната необходимост на англосаксонския свят да контролира Германия и Франция.
ЕС е зона, в която взаимодействат атлантизъм и континентализъм. Германия и Франция са континентални страни и имат своята логика на развитие, своите закономерности и лека-полека почват да се развиват по този начин.
Трябва да се помни, че от другата страна е англосаксонският свят, който в момента не е напълно ясно накъде ще тръгне. Вижте какво става в Англия – никога горната класа там не е била в такова сложно положение.
Не вярвам Илон Мъск да успее да свали Стармър, но той може да ги дестабилизира до крайност. Английската долна класа много скоро ще обяви, че живот няма.
САЩ много мощно модифицира британския политически процес.
Така или иначе в ЕС си пробиват път нови кълнове на развитие. Един от тях е европейският континентализъм, който все още не осъзнава себе си.
Очаквам успех на „Алтернатива за Германия“ в предстоящите избори. На следващия етап във Франция групата на Марин льо Пен ще намери начин да се договаря с левите. Това значи да правят съюзи през главата на центъра.
Това ще постави Франция в изключително странно положение. Франция ще започне да предлага нови решения, без те да са съгласувани с Брюксел.
Може да се каже, че в Европа са объркани. Наред с това имат и видими икономически проблеми. Силно казано е, че Европа е фалирала. Кризите идват и си отиват. https://blitz.bg
