ДОМЪТ МИ Е ЕДНА МАЛКА БЪЛГАРИЯ

0
2103

Това е Меги! Приятелки сме от деца. Тя живее в Испания 17 години, аз в България – 50. Не сме се виждали през последните 20 години.

Срещаме се сега – 20 години по-късно и е все едно не сме се разделяли. Какво е било, как е било? Кой къде е сега?

Тя е истинска българка, най-вече добруджанка. Повече българка, живееща в Испания от мен – живеещата в България. Май това се случва често с хората…

Миналата година, за пръв път, тя организира добруджански фолклорен събор в град  Лейда, Испания. Намерила себе си, в това което прави. Разказва на всеки коя е и от къде е с такава гордост, че се замислям… трябва ли да живееш в чужбина 17 години, за да разбереш кой си и колко е важно от къде си…?

„Не се срамувам да казвам, че съм от българското село Паскалево. Срамувам се да казвам, че съм от Испания”. Не разбира защо българите в Испания не говорят български у дома и на улицата, защо не пращат децата си в български училища… Защо като ги пита от къде са те си казват испанския адрес.

Искам да знам повече за нея сега.

– Да разкажем коя си, къде живееш сега и с какво се занимаваш?

– Казвам се Меглена Кривчева. Родом съм от с. Паскалево, Община Добрич. От 17 г. живея в Испания, последните 4 от които живея в град Лейда, област Каталуня, а съвсем от скоро във Валенсия. Имам прекрасно семейство – любящ съпруг и прекрасна дъщеря, които много обичам. Имаме и още едно „дете“ – нашето огромно куче Нерон, който от малък е с нас и е част от нашето задружно семейство. По професия работя като преводач от български и руски на испански за държавните институции в региона.

– Как и защо реши да организираш този събор?

– В цяла Испания, а и навсякъде по света хората се обединяват в различни асоциации, а в Лейда нямаше българска такава. Ето как в мен се появи идеята и поех инициативата за създаване на българска асоциация и в този град. С огромната подкрепата на местното българското общество, което живее от дълги години тук, през 2015 година създадохме Българска асоциация “Мечта”, която и до днес съществува, благодарение на малкото останали родолюбиви българи. През 2017 г. се появи и Балканска асоциация “Балкански ритми – Фрага, Алкарас, Лейда”, където също взех активно участие за създаването и реализирането на дейността й. Като цяло и в двете асоциации, стимулът и желанието за отдаденост и усърден труд, за мен си има име и се нарича “българските деца зад граница”. Те са бъдещето на България и за тях трябва ние, по възрастните, да работим и да допринасяме за обогатяване на тяхната представа и знания за България, фолклора и традициите ни. Всичко обаче придоби друг смисъл и други измерения за мен през месец юни, 2017 година, когато ми се обадиха да помогна като преводач на една детска група от Народно читалище “Български искрици”, град Добрич, придружени от техните ръководители и “славея на Добруджа” – народната певица Галина Дурмушлийска. Времето прекарано с тях промени много от нагласите и желанията в мен. Никога няма да забравя този ден, в който плаках от умиление и радост. Именно тогава се зарекох вътрешно в себе си, че Добруджа ще пее, свири и танцува зад граница. Ето така се зароди идеята ми за организиране на фолклорно събитие зад граница, в което акцентът да е Добруджа.

Всичко това успя да стане реалност през септември 2018 г., когато мечтата ми се сбъдна и благодарение на моето семейство и ръководството на Балканска асоциация “Балкански ритми – Фрага, Алкарас, Лейда” успяхме да организираме и да проведем за първи път добруджански събор зад граница.

Нарекохме го Фолклорен добруджански събор „Мило ми е, мамо, драго ми е, татко“.

– Как мина първото издание?

Събитието бе ново и непознато за фолклорната общност в Европа и България, но за наша приятна изненада се записаха и участваха 22 групи, които наброяваха общо над 400 участника – танцьори, музиканти и певци. Гости бяха и танцови състави от Добруджа, а за настроението на всички се погрижиха специалните ни гости от оркестър „Извор“ – гр. Добрич. Съборът уважиха  кметовете на Добрич, Силистра и Девня като успяхме да организираме за тях и ползотворни срещи с местните представителни лица на общините Лейда и Фрага. Сътворихме едно малко Добруджанско чудо в градския парк край Лейда, за което бързо се разчу както в Испания, така и в Европа и в България, а и което надмина и най-смелите ни очаквания. Съборът получи огромна подкрепа както от фолклорното общество, така и от официалните гости от България.

След края на събора дойде и време за равносметката. След като утихнаха емоциите и си починахме от приятното напрежение, поговорихме с моето семейство и преценихме, че град Лейда е малък за събитие с такъв потенциал. Започнахме да мислим къде може да се опитаме да направим второ подобно събитие, но така че да му дадем още по-голяма гласност, в по-голям град, с повече потенциал и в много по-големи мащаби. За мое щастие, през цялото време на първия добруджански събор, както преди, така и след него, един скромен, упорит и работлив човек, отдаден на фолклора, ни помагаше непрекъснато и беше до нас, но предпочиташе да стои в сянка и да не се говори за него. Както обаче често се случва, съдбата си знае работата и намества правилно всяко хубаво нещо.

Този човек е г-н Мирослав Николаев, собственик на фирма „БГ Фолк Дизайн“, който живее и работи в град Валенсия, Испания. И така, след няколко предварителни ползотворни разговора и получена пълна подкрепа от г-н Николаев, аз му предложих да създадем заедно с него и моето семейство един нов клуб под формата на асоциация в град Валенсия. По този начин, заедно създадохме Фолклорен добруджански клуб „Мило ми е, драго ми е“, чрез който продължаваме да работим усърдно и с любов за Добруджа, за децата на България зад граница и за фолклора ни като цяло. Също така взехме и решение цялото ни семейство да се преместим да живеем и работим там – един изцяло нов етап от живота ни, който живот и здраве ще се случи сега през месец март, 2019 година.

– Кога е следващото?

В момента, чрез Фолклорен Добруджански клуб „Мило ми е, драго ми е“ и съвместно с г-н Николаев и неговата фирма „БГ Фолк Дизайн“, усилено работим за организирането и провеждането на втори Фолклорен добруджански събор, който тази година ще проведем отново през септември, но вече в град Валенсия.

Имаме и пълната подкрепа на Генералното консулство на Република България във Валенсия и лично в лицето на генералния консул, г-н Цветелин Цолов. Този събор, ще бъде нещо различно, нещо голямо и нещо запомнящо се от всички. Това ще се дължи не само на самия формат на събитието, който включва както фолклорна, така и официална част, на която ще присъстват представители на български държавни институции и бизнеса от Добруджа, но и поради факта, че за финал ще зарадваме всички българи зад граница със самостоятелен концерт на един от най-големите български ансамбли – Национален фолклорен ансамбъл „Българе“, които в рамките на нашия събор, за първи път ще представят зад граница спектакъла „Осмото чудо“.

Относно програмата за събора, ще поставим началото с организираната от нас официална част, на която специалните ни гости – официални лица от българските държавни институции и представителите на българския бизнес, ще имат възможността да се срещнат с представители на местната държавна администрация и местния бизнес, а и да обсъдят наличието на взаимни интереси и възможности за съвместна работа.

На втория ден, ще открием официално събора с дефиле в народни носии на всички участници по центъра на Валенсия, след което ще завъртим едно голямо българско хоро. Програмата ще започне с танците на детските състави, след което на сцената ще се представят и клубове за български народни хора.

На третия ден от събора, на сцената ще се качат ансамблите и клубовете, които ще ни покажат своите фолклорни хореографии, като програмата ще бъде открита със специалното участие на нашите гости от Национален фолклорен ансамбъл „Българе“. Вечерта, след края на дневната програма на събора, всички, които са си закупили билети, ще могат да се насладят на един незабравим самостоятелен концерт-спектакъл „Осмото чудо“ – представен от НФА „Българе“. Разбира се, че за всички желаещи ще има и хоротека, където всеки ще може да покаже уменията си в българските народни хора и да се наиграе на воля под звуците на оркестър от Добруджа. Вярваме, че това ще остави незабравими спомени у всички, които ще отделят време да дойдат на нашия събор и ще очакват с нетърпение следващия през 2020 година.

– Какво би искала да кажеш на хората с това събитие и към кого е насочено то?

– Искам децата от българските семейства в Испания да чуят и усетят България. Да знаят корена си, да се гордеят с произхода си и да пазят българското в сърцето си, независимо къде живеят.

Като заключение мога само да кажа, че съм изключително щастлива, че след толкова години намерих моя път и това, което ме кара да се чувствам пълноценна, а именно да работя за Добруджа, за децата ни зад граница и да организирам фолклорни събития. Благодаря на всички, които ме търпят и подкрепят! Заедно можем много!

Меги, радвам се, че се срещнахме отново… Радвам се, че си успяла да намериш „твоето нещо”, онова което кара сърцето ти да се усмихва. Не спирай и не се променяй! Горедея се, че има такива българи в Испания и те са мои приятели…

Обичам те! Ще чакам да се видим отново! Тук или там… Навсякъде бихме се чувствали, като у дома си, защото това, което ни свързва, е по-голямо от географията. Просто понякога трябва да заминеш, за да се върнеш у дома… по един или друг начин…

Диана СТЕФАНОВА