Регистър с организациите и хората им плюс дългосрочни договори изсветляват процеса, казва шефът на парламентарната комисия по въпросите на младежта и спорта
– Г-н Вълков, и това лято България е в пожари, а редом с професионалистите на първа линия са и стотици доброволци. Защо още няма закон за доброволчеството – половин година след като едни текстове вече минаха на първо четене?
– Има политическа воля такъв закон да бъде приет. На 17 април Народното събрание прие на първо четене 3 законопроекта – на БСП-ОЛ, на ГЕРБ-СДС и на ПП-ДБ. Те бяха обединени, изтече срокът за предложения преди второ четене и целта ми като председател на комисията по въпросите на младежта и спорта е през есенната сесия да финализираме един работещ и съгласуван закон. Не бива още 1 година да оставим доброволците с празни ръце, те заслужават ясни правила, защита и уважение.
– Кои са най-съществените моменти в проекта?
– Нужна е легална дефиниция за доброволец и доброволческа дейност, включително разграничение между краткосрочно, дългосрочно и корпоративно доброволчество. Второ, доброволчеството
не може и няма да бъде заместител на трудово правоотношение
Това е червена линия. Трето, държавно гарантирана безопасност: задължителни застраховки “Злополука”, осигурена екипировка и базови обучения. Четвърто – три дни годишен платен отпуск, признат за трудов стаж, когато доброволецът участва в мисии по обществен интерес – пожар, бедствие, крупни акции в полза на общността и други.
Подкрепям и идеята за ясен договор между доброволеца и организатора, както и за национален регистър на доброволците и отделен публичен списък на организаторите. Регистърът да гарантира прозрачност и координация. Договорът е само при дългосрочно доброволчество, той възлага ясна отговорност за сигурността и здравето на всеки доброволец и също така гарантира сертифицирането на доброволците от съответната организация.
– Няма ли регистърът и договорите да се превърнат в бюрократична тежест, която да откаже желаещи да помагат?
– С правата идват и задълженията. Това е все едно да кажеш: трудовият договор е излишна бюрокрация и всеки може да работи без такъв. Живеем в правова държава, искаме законът да гарантира както живота и здравето, така и правата на всеки доброволец.
Регистрацията трябва да е дигитална, безплатна и максимално опростена.
Предлагаме прагматичен подход: пълна регистрация да се изисква за дългосрочните доброволци, например над 30 дни годишно към един организатор, докато за еднократни кампании и спонтанни акции да има лек режим – бърза регистрация по събитие, без договори и излишни усложнения. Това ще съчетае прозрачността и координацията с реалната свобода да действаш доброволно за обществото.
– Преди няколко седмици обучен доброволец бе уволнен, след като гаси пожари. Може ли законово да се гарантира, че желанието да помагаш няма да те остави без работа, но и да няма вратички за почивка на недобросъвестни хора?
– Именно за такива случаи предвиждаме защитен режим – до 3 дни платен отпуск годишно с пълни осигуровки, по удостоверение от акредитирания организатор или от компетентния орган, към който си доброволец. За да няма злоупотреби,
отпускът ще се активира само при реално участие в мисия,
удостоверено с протокол и електронно вписване. Ще има и санкции при фиктивни участия. Така едновременно пазим работника и бизнеса от измами, и уважаваме доброволците, които рискуват здравето си за 8всички нас.
– В Закона за защита при бедствия също има текстове за доброволчеството. Няма ли риск от сблъсък между тях?
– Правната комисия внимателно разглежда всички текстове, за да не допуснем нормативен хаос. Законът за доброволчеството ще е общата рамка за всички сфери – социални, културни, образователни, здравни, спортни каузи, обучение на деца в неравностойно положение и други. Законът за защита при бедствия остава специалният режим за доброволните формирования към общините и МВР при пожари и бедствия. Ще изчистим препратките, за да е ясно разписано кой какво прави, как се обучава, обезпечава и координира. Това е класическият принцип – общ закон плюс специален закон, които работят заедно, а не един срещу друг.
– В момента доброволните отряди сякаш са оставени да се оправят сами, членовете им броят хиляди левове от джоба си за обучение и екипировка. Къде е държавата?
– Държавата влиза като партньор, не като наблюдател. Първо, целево финансиране по програми за обучения, екипировка, логистика и застраховане. Второ,
национален стандарт за базови компетентности
и валидиране на уменията на доброволците. Трето, координационен механизъм между министерства, общини и организации.
През 2025 г. защитихме и по-висок ресурс за младежките политики, това създава възможности да финансираме реални доброволчески инициативи, а не само кампании на хартия. Вариантите са много, министерствата ще изработят най-добрия механизъм за финансиране на застраховките, обученията и екипировката на доброволците.
– А трябва ли доброволчеството да бъде платено, ако да – откъде средства за това? Осигуряването на застраховки от организациите например вече провокира критики.
– Доброволчеството по дефиниция е безвъзмездно. Не въвеждаме заплати за доброволци. Въвеждаме защита и
възстановяване на реално направени разходи –
транспорт, храна, консумативи, платен отпуск при участие в мисии, застраховки и оборудване. Средствата са споделена отговорност на държавния бюджет чрез програми, общини при местни мисии, както и стимули за бизнеса да подкрепя корпоративно доброволчество. Това е честният баланс между добра воля и държавна грижа.
– Не съществува ли опасност местни власти да използват безплатен доброволчески труд през свои звена? Кой ще следи за злоупотреби?
– Риск има във всяко нещо, ако няма контрол. В нашия подход контролът е ясен: публични регистри на доброволците и организаторите, отчетност по дейности, възможност за граждански сигнали, координация с Главната инспекция по труда, когато има съмнение за прикрити трудови отношения.
Нарушиш ли правилата, ще следват сурови глоби
Така гарантираме, че насърчаваме доброволчеството, без да се превръща в безплатен труд.
– Като председател на комисията по младежта и спорта смятате ли, че в учебните заведения трябва да има повече сертифицирани обучения?
– Категорично да. Искам доброволчеството
да стане част от образователната система,
защото добротата и човечността също се възпитават.
Чрез сертифицирани обучения, ученически и студентски програми, практики в общността и признаване на придобити умения можем да стимулираме младите от ранна възраст да участват в най-различни доброволчески кампании. Това може да означава кредити в университетите, удостоверения за компетентности, включване в гражданското образование и партньорства между училища, граждански сдружения и общини. Младите хора имат нужда от шанс да действат, а държавата има нужда от техния хъс и енергия. Нашата комисия вече работи с младежките организации – да го преведем от думи в реални инструменти.
