Днес се навършват 105 години от смъртта на генерал-лейтенант Иван Колев. Денят ще бъде отбелязан с поднасяне на венци и цветя на паметника на героя и загиналите за освобождението на Добрич през 1916 г.
Иван Колев Стоянов е български офицер, генерал-лейтенант известен още като бащата на българската конница. Роден е на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка, разположено на 25 км. източно от Болград. По-късно се установява в свободна България, а през 1885 г. участва като доброволец в Сръбско-българската война. Учи във военната академия в Торино, участва и в Балканските войни и постига забележителен прогрес – през 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.
През Първата световна война генералът заема длъжността инспектор на конницата, а също и командир на 1-ва Кавалерийска дивизия. Истинският си боен потенциал българската кавалерия, под командването на ген. Колев, разкрива в Добруджа – там където преди 1300 години Аспаруховата конница разгромява могъщата армия на Източната римска империя. Добричката епопея – 5-7 септември 1916 г. е една от големите победи на Българската армия по време на Първата световна война. Освобождението на Добрич и тридневните боеве за неговата отбрана са важна съставна част от Добруджанската операция на Трета българска армия. Българските кавалеристи се изправят срещу руска пехота и срещу прочутата през вековете с победите си Казашка конница и я побеждават на няколко пъти – дори успяват да пленят руско военно знаме. Успехите на българската кавалерия кънтят из цяла Европа.
Непрестанната езда, изпълненото с напрежение пътуване от едно сражение към друго изтощават ген. Колев и на 29 юли 1917 г. героят умира във Виена по време на своето лечение. След смъртта му, той е погребан в София.
Днес неговото име носят селища, улици, площади и училища, големият български поет Иван Вазов му посвещава своето стихотворение „Добруджанската конница“, Любомир Бобевски – баладата„Конникът генерал“ и одата„Генерал Колеву!“, а вдъхновен от подвизите на конницата на ген.-лейтенант Колев, големият български белетрист Йордан Йовков пише разказите „Белият ескадрон“ (1916), „Триумф“ (1916), „Мустафа ачи“ (1917) и „През езерото Туркойа“ (1917).
