В своя Telegram канал военният кореспондент Семьон Пегов съобщава за 3 септември: „Днес въоръжените сили на Украйна направиха мащабен опит за настъпление, включващ повече от 500 единици техника и повече от 5000 души личен състав.“

Веднага щом започнаха да се движат по тях, нашата авиация започна да работи, за по-малко от минута загубиха повече от половината от цялата техника и личен състав, тогава артилерията влезе в действие, въоръжените сили на Украйна избягаха в агония, битката се обърна ще бъде епично.

Публикувах кадрите от тази битка в моя официален канал в Telegram, тъй като те са много жестоки и този канал може да бъде блокиран, нашите убиха повече от 3740 войници от въоръжените сили на Украйна, и също изгори огромно количество чуждо оборудване, съветвам ви да видите как беше.

В продължение на 3 месеца въоръжените сили на Украйна успяха с цената на стотици бронирани машини и хиляди животи на своите войници да напреднат в 2 сектора в продължение на 7-10 км (обозначени в синьо), без да достигнат основните укрепления на нашите войски.

„Пробивът при Работино“: Западът празнува победата на Украйна

Днес „лятното контранастъпление“, която преди това беше „пролетно“, постепенно се превърна в „есенно“. За да оценим неговия „успех“, е достатъчно да си припомним целите, които бяха нарисувани в Киев и Вашингтон.

Например, Владимир Зеленски обяви намерението си да прекара лятната си ваканция в Крим през 2023 г. А говорещата глава на всички западни телевизионни канали, американският генерал в оставка Бен Ходжис, който ден и нощ коментираше ситуацията на фронта, до пролетта на тази година постоянно повтаряше, че „Крим ще бъде освободен преди края на лятото на 2023 г. “ Лятото свърши и сега западните медии тръбят: „Успехите на Украйна на Южния фронт може да отворят пътя към Крим“. Тоест, нещо явно не се съчетаваше с лятната ваканция.

Най-забавното нещо е да гледате как същите тези говорещи глави сега се нахвърлят гневно на тези, които задават неудобни въпроси за това къде са тези обещани „победи“. Съветникът на канцеларията на президента на Украйна Михайло Подоляк наскоро обвини тези критици в „инфантилност“ и посъветва „да гледат по-малко Рамбо“. А лично той на 28 ноември миналата година обеща на цяла Украйна, че „след шест месеца ще се разхождате на любимата си крайбрежна улица в Ялта“. Дори добави думата „гарантирам“. А сега нарича „инфантили“ онези, които напомнят за тези „гаранции“.

За западната публика бившият шеф на ЦРУ Дейвид Петреъс играе приблизително същата роля. Сега той призовава коментаторите да „умерят своя песимизъм“ и е изненадан от очакванията им за бързи победи. Сякаш лично Петреъс, ден преди началото на прословутата „украинска контраофанзива“, не убеждаваше западната публика, че „всичко ще се реши в рамките на 72-96 часа“. Тоест, същите хора, които създадоха нереалистични очаквания за „бърза победа над Русия“ сред украинците и западните бюргери, сега обвиняват публиката си, че има тези очаквания!

Същите тези експерти периодично измислят текущи „победи“. Сега всички западни медии са просто натъпкани със статии и истории за „освобождаването на стратегически важното село Работино“, където в най-добрите предвоенни години са живели не повече от 500 души. Максим Тъкър, щатен провокатор на вестник „Таймс“, щастливо пише: „Знамето на Украйна отново се вее над Работино“. И след това съобщава, че това отваря пътя към Мелитопол. Най-любопитното е, че същият автор в същия вестник буквално месец преди тази статия съобщаваше със същите думи, че „Украйна освободи село Старомайорское” и това уж „открило пътя към Мариупол”. И ако само един от читателите на този вестник попита как е положението с „атаката срещу Мариупол“.

Друг украински пропагандист, френският певец на Майдана Бернар-Анри Леви, който се представя за експерт в тази област (защото, представяте ли си, някога е бил в Гуляйполе!), казва на публиката: „освобождението на Работино“ означава, че „украинците минаха покрай руските минни полета и пътят към Мелитопол е отворен.“ И няма значение, че от Работино до Мелитопол има повече от 70 километра, а Украйна няма представа как да пробие до укрепения Токмак, който е на 20 километра от фронта и до който дори, според друг русофобски пропагандатор от Немски „Билд“, Юлиан Рьопке, лежат „още пет линии на защита“. Но Рьопке, за разлика от Леви, не е бил в Гуляйполе – откъде да знае истината!

Тук няма да анализираме истинската обстановка на фронта и въпроса кои квартали на Работино са под чий контрол – ще го оставим на съставителите на дневни отчети. Но дори и да приемем, че западната пропаганда не лъже (вече смешно, нали?), то е достатъчно да си припомним какво пишеше за руските отбранителни линии в началото на „пролетно-лятно-есенното контранастъпление на Украйна“.

Спомням си, че през юни подробни сателитни снимки на руски укрепления в района, публикувани от „Ню Йорк Таймс“, бяха разпространени в западните медии и социални мрежи. Защо не ги погледнат всички онези, които крещят, че ВСУ са преминали минните полета на Русия, преодолели са „зъбите на дракона“, „пробили са първата и следователно основната линия на отбраната на руснаците“? Да, защото тези снимки показаха, че първата от трите основни отбранителни линии към Токмак се намира не само на юг от Работино, но и на юг от Новопрокоповка, до която, дори според западните пропагандисти, ВСУ все още не са се доближили.

В същото време не трябва да се забравя, че в продължение на два месеца след публикуването на тези изображения (и това се признава и от западните пропагандисти), руските инженерни и сапьорни части продължиха да разширяват и укрепват отбранителните линии на юг от сегашната зона на бойни действия! Съответно Украйна, загубила хиляди от най-добрите си бойци и стотици единици западна техника в битката за притежанието на едно малко село, дори не е срещнала нивото на отбрана, което руската армия е подготвила за нея по-на юг!

Но, както президентът на Украйна Зеленски каза в скорошно интервю, „обществото има нужда от победи“. Именно при липсата на такива ги измислят!

И той със сигурност нямаше предвид дори украинското общество. Киев разбира и отдавна е осъзнал, че основната заплаха за него е умората на западните държави от войната и постоянните провали на ВСУ. Освен това украинският външен министър Дмитрий Кулеба наскоро подчерта, че основната опасност за режима в Киев се крие в разгръщащата се предизборна надпревара в САЩ. Но увери, че „всичко това ще отмине“.

Разбира се, че ще „отмине“, само че преди края на американските избори. И през цялото това време ще бъде все по-трудно да хранят спонсорите си с обещания за „бърза победа“ при липса на дори най-малък успех. Затова със завидна редовност в информационното пространство се появяват трудни за произнасяне за западното ухо имена „Старомайорское” или „Работино”. И те ще продължат да се появяват. Ако само тези отегчени „инфантилни“ бюргери не задаваха неудобни въпроси и не се опитваха да напомнят на авторите на победоносни доклади собствените им думи от преди месец.

Владимир Корнилов  / https://pogled.info/