Днес е Велика сряда, третият ден от Страстната седмица.
На този ден се припомня за многоценното миро, пролято върху главата на Христос от разкаяла се грешница. Тя влязла в дома, където бил той с апостолите си. Искала да засвидетелства почитта си, но в бързината счупила съда с мирото.
Някои от апостолите възроптали, че би било по-добре мирото да се продаде, а парите да се раздадат на бедните. Христос обаче казал да не я смущават, защото нуждаещи се има винаги, тя го помазала с посмъртно миро, а той няма да е още дълго с апостолите.
Същия ден Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за тридесет сребърника.
На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа. Трябва да забравите за чистенето, прането, шиенето и дори за готвенето. Ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.
Светото миро е благоуханна смес от елей (зехтин), гроздово вино и ароматни билки, което се вари при специален и сложен богослужебен ред.
При опелото преди погребението Христос е бил помазан с миро. Затова и вечерта на Велики петък има църковна песен „Мироносци идат, с миро Те помазват“.
Съгласно древноцърковната практика право на приготвяне и раздаване на свето миро имат само главите на отделните напълно автокефални православни църкви – Вселенската патриаршия, Руската патриаршия, Румънската, Сръбската патриаршии и Българската патриаршия. В своята най-нова история Българската православна църква приготвя за първи път миро през 1950 г., пет години след като Вселенската патриаршия я признава за самостоятелна.
Самото мироварене започва от Велики понеделник. Мироваренето продължава три дни.
Свареното миро се сипва в няколко съда, наричани конкуми, които след това се внасят в светия олтар. Освещаването на мирото става на Велики четвъртък. Осветеното миро се пази в специално помещение – миротека. Раздаването му за църковни нужди става въз основа на писмено поискване от епархийските началства и с благословията на главата на Църквата.
https://www.vesti.bg
