Той идва от сцената на оскарите, но не е играл в български театър от 37 г.
Тя прави 30-годишна пауза в киното след Вероника от “Адаптация”, Тони от “Ева на третия етаж” и фризьорката Емилия от “Мадам Бовари от Сливен”, за да се завърне шеметно на екрана като Блага в “Уроците на Блага”.
Те не се познаваха. Докато абсурдна пиеса не ги събра в знаково време.
Те са деца на света. Буквално и преносно. Те са и в основата на постановката “Деца на света” на Стефан Цанев, която оживява в различен прочит точно за 90-ата годишнина на прочутия ни драматург и 80-ата годишнина на неговата любима Доротея Тончева. Адаптиран от самия Цанев в специално време за специални хора. А на 27 март – навръх Международния ден на театъра, самият Стефан Цанев и неговата Доротея ще бъдат във Варна, за да видят за първи път адаптираните “Деца на света”, криещи актьорската дълбочина на душите на Димитър Маринов и Ели Скорчева.
Исторически е самият момент със завръщането на българска сцена за актьора, когото киното изстреля с българско знаменце в джоба на сакото си на сцената на оскарите през 2019-а. Тогава “Зелената книга” печели наградата за най-добър филм. “В България, като изключим НАТФИЗ и откъси, които сме работили там, аз пиеси не съм правил. Последният спектакъл, в който играх в България, беше през 1989 г., в края на май. “Декамерон”. Под режисурата на Георги Попов, светла му памет. Във Видинския театър. Това беше спектакълът, с който си взех “член 9” – за професионален актьор. В този спектакъл играх 8 роли. Защитата ми беше в Сатиричния театър в София. Оттогава аз не съм се качвал на българска театрална сцена.
В САЩ играх театър
близо 8 години
Последният спектакъл беше през 2011 г. в небезизвестния “Олд Глоуб” в Сан Диего. Понеже законите там са съвсем различни, стигнеш ли в Холивуд, забрави за театър. И оттогава на сцена изобщо не съм се качвал”, разказва Димитър Маринов пред “24 часа”.
Сега той ще е и режисьор. А пътят го отвежда към едни дълбоки очи, в които не бива да поглеждаш. Но ще му се налага. Защото е играещ режисьор.
“Беше много предизвикателно кой да участва с мен. Трябваше да е актриса, която не само да има усета за процеса като актьорлък, занаят и изкуство, но и да има отворената кутия на времето. Не да е останала в своето. Заслугата за събирането ни е на Катя Лазарова, която просто отговори, че каквото търсим, си има име: “Казва се Ели Скорчева”. Ели е актриса, надживяла своето време и влязла в новото. Това е спектакъл, а нейният образ е този, който носи същината му”, казва Маринов.
Всъщност двамата не се познават отпреди. Срещат се за първи път заради пиесата “Деца на света”. Говорят си на масата в софийска сладкарница. “И когато стана дума колко преобличания ще има, ние едновременно казахме: “Не, ние ще сме с едни и същи дрехи”. Ама едновременно. Без да се наговаряме, без да го мислим. Даже не се познавахме”, описва Ели Скорчева. “Тя го каза отлично: “Да си бъдем ние, които сме си, без да се преобличаме”, допълва я Маринов.
Сега стоим на същата онази маса в същата сладкарница, но с Димитър и Ели, които вече са се поопознали покрай творчеството на Стефан Цанев и репетициите за предстоящата премиера. Впоследствие “24 часа” надниква и в театъра, когато актьорите за първи път обличат и телата си в дрехите за постановката. Душите им отдавна са там.
“От първия път, в който започнах да споделям с Ели какво е моето виждане за тази пиеса, разбрах, че за нея не е важен самият текст, а усещането. А по време на репетициите въпросите ѝ са съдбоносни. На няколко пъти Ели тръгва да плаче. Казвам ѝ: “Ели, не може тук да се плаче”. А тя: “А какво друго? Така го усещам”. Тя съпреживяваше живота на тази жена. Тя стана тази жена”, разкрива Димитър Маринов.
Кога плаче Ели? “Всеки път. Даже когато си уча текста”, стреля веднага Скорчева. Ама нали уж е смешна пиеса. Ще ревем ли? “Не. Много ще се смеете. Е, сигурно ще ревете накрая, надявам се да го постигнем”, отговаря Скорчева.
“Смехът може да е от удоволствие, от забава, от несретни ситуации. Но ние ви предлагаме онзи смях, който те хваща за гърлото. И до такава степен си в безизходица, че друго не ти остава освен да се смееш. Самия Стефан Цанев нарича пиесата
“тъжна комедия”.
Не “комична тъга”
Има огромна разлика. Смешното не е точно смешно. То е равносметка на една логика, която всъщност е антилогика. Това е абсурдна пиеса. Абсурдно е състоянието, абсурдно е положението, обстоятелствата, времето е абсурдно само по себе си. Цялата история е тотален абсурдизъм”, допълва Маринов.
“Аз продължавам да си плача, но няма да ме видите такава на представление. Всеки път, когато ми се дореве, ще се спирам”, смее се Ели. И добавя: “Всъщност това е най-трудно да се изобрази – да ти се реве, но да не го правиш. Тогава, когато ти се изобразява усилието да спреш рева. Не, няма да рева. Само малко”.
“Мъжете сме хора на логиката. Не бих казал хора, но сме животни на логиката. А жената е интуиция и емоция. Тя усеща всеки момент и му дава равносметка. А мъжът – не му ли е логично, той не се клати. Но
мъжът, загуби ли две неща
– достойнство и надежда,
става страшно”,
казва Димитър Маринов.
Когато такъв мъж и такава жена се съберат, когато хора с такива характери се срещнат за първи път… Как ли минава “Адаптация”-та между Мадам Бовари от… Пловдив, по-известна днес като Блага, и Олег от “Зелената книга”?
“Аз наричам нашата професия контролирана шизофрения, защото винаги влачим по няколко човека в себе си. Научили сме се много бързо да се отърваваме. Преди представлението надяваме дрехите и ставаме съответния човек. После ги събличаме и сме готови за новия. Адаптацията е лесна за човек, който си знае занаята”, отговаря Скорчева.
Че превръща героите си не в роли, а в съдби, вече е убеден лично и Димитър Маринов. “В тази пиеса хората ще видят Ели Скорчева, която не познават. Автентичната. Жената, човека, твореца. Тук няма роли. Същото е и при мен. Това е най-сладкото на този спектакъл. Питат ме как е режисурата. Стефан Цанев не може да се режисира! Текстът е гениален, просто си го кажи. Но в тази уникална драматургия в името на идеята на Стефан Цанев ние нямаме право да играем някого – трябва да играем себе си с други имена. И нищо повече”, казва той.
Ясно е, че хората ще видят Димитър и Ели “непреоблечени”, но няма ли всъщност да гледат също Стефан Цанев и Доротея Тончева?
“Личи си във всеки ред, че той говори за нея, тя говори за него. Другото интересно е, че текстът непрекъснато се повтаря. Аз говоря нейния текст, тя говори моя. Тук се получава и объркването – тези защо повтарят един и същи текст? Но ние не повтаряме емоция, не повтаряме състояние, не повтаряме обстоятелства. Само текст. Един и същи текст, но със съвсем друг смисъл. Най-интересното е, че от първата сцена до финала те остаряват с поне 40 г. От сцена в сцена – стареят, стареят, стареят. И накрая стават деца на Вселената”, разкрива актьорът и режисьор.
Още с идеята той провежда дълъг разговор със Стефан Цанев. “Казах му какъв е нашият прочит – че това е абсурдна пиеса. Това е Бекет, Йонеско, Пинтър. Имаше несъответствия в годините на старение, които всъщност са плод на гения му и символ на безвремие. Но Стефан Цанев се впечатли много и каза: “Явно трябва да направим пълна адаптация на спектакъла по вашето четене. Това е предизвикателно. Нека помисля”. А за капак го затапих с: “И това не е финалът, искаме друг финал.” Ние не искаме да има смърт, не искаме да има край. Говорим за Вселена – тя няма край”, споделя Маринов. “И за душата няма смърт”, допълва го Скорчева.
Тези думи убеждават Стефан Цанев. И той прави адаптацията. “Пак на първата среща си казахме с Митко, че трябва да има оптимистичен финал. Пиесата предполага това. Иначе би била битовизъм. А е много, много повече”, казва Ели.
Говорим и за знаците от съдбата. Като една далечна история с Димитър Маринов от 1979 г. Тогава отива за три дни при родната си майка, която е ръководител на пионерски лагер в Тетевен. Чичкото, който трябвало да изиграе Горския цар по време на карнавала, си бил подпийнал, а 14-годишният Митко предлага да спаси положението, като влезе в ролята на пълна импровизация. А
в онзи момент точно
на това място са…
Невена Коканова
и Доротея Тончева
Двете му казват: “Ти си роден артист”. Останалото е история. А иначе родната майка на Маринов била учителка на дъщерята на Коканова Теодора, а Невена просто била при приятели художници в Тетевен и наминала заедно с Доротея. Наближават 50 години от онази случка и днес Димитър Маринов среща Доротея Тончева и чрез “Деца на света”.
„Това потвърждава наблюдението ми как върви животът. Представете си спирала под формата на конус. Тръгваш отдолуи започваш да се въртиш нагоре, но винаги преминаваш през една и съща точка малко по-нагоре. Ако си топчето, което се върти нагоре, винаги преминаваш през същите точки, но вече на друго ниво“, казва Димитър.
„А понеже е конус, колкото си по-високо, толкова си по-близко до хората, с които си се срещал по-рано“, допълва Ели.
„Онзи случай с Доротея е някъде долу, в най-широката част на конуса. Случка, от която Доротея няма как да има и спомен. Но днес ме кара да се усмихвам още повече“, казва още Маринов.
След близо 30-годишно отсъствие от киното Ели Скорчева се завърна като Блага в “Уроците на Блага”… Последва и “Мамник”. Защо след толкова време? Разбира се, тук целта на съдбата не е била след още малко време да се качи на една сцена с Димитър Маринов. Но и самото завръщане влияе. И все пак – какво я накара? “Командарев ме накара. Той ми се обади. Казах, че искам да видя сценария. Прочетох го. Още същата вечер му се обадих и му казах: “Твоя съм!”. Истината е, че неговият кастинг режисьор ме е предложил, а Командарев казал: “Как е възможно да не се сетя”. Не съм страдала, че не съм работила като актриса през този период от 30 години. Особено първите 10, в които се бях отделила от киното, защото продукцията на българското кино беше ужасяващо пошла. Доколкото я имаше въобще. После за кратко ми беше криво, че никой не ме търси, но поколенията се бяха сменили. По-младите режисьори най-вероятно не са ме знаели. После свикнах. Киното не ми е липсвало. Ако съм се стремяла към нещо, то винаги е било качеството. Когато започна да има качество, тогава започна да ми липсва. И тогава се появи Блага. Съдбата си знае работата”, отвръща актрисата.
На въпроса сцената или екранът и двамата дават един отговор. „Сцената. Няма актьор, който да отговори различно. Там си пълнокръвен. Целият процес на работата по едно представление плюс самият спектакъл, в който си сам с партньорите и публиката, прави изживяването безкрайно по-интензивно и пълнокръвно. А киното е предимно чакане“, казва Ели. „Театърът е актьорски живот, а киното е актьорска работа“, добавя Димитър.
Преди да се срещнат, Скорчева знае за Маринов “оново, което всички” – участието му в Холивуд, изявите му по телевизията. Но впечатленията се променят след срещата. “Телевизията не показва колко чувствителен и душевно богат е този човек”, казва Ели.
“Ели Скорчева завладя България и стана дива звезда с “Уроците на Блага” – кино. Аз станах известен в България със “Зелената книга” и знаменцето – кино. А се събираме да работим в театър. Историята зад спектакъла до такава степен ни разклати и ни сближи, че имам едно усещане. Сега работата не ни позволява дори да излезем и да изпием по едно питие… Смятам, че нашето истинско приятелство с Ели ще започне след спектакъла. И ще стане страшно”, смее се Димитър.
И тук описва каква най-силна черта е открил у нея: “Първото, което ми направи най-силно впечатление – тя непрекъснато ме гледа! А аз, понеже съм и режисьор, не искам да се влияя. Стига ви само да погледнете тези очи на Ели Скорчева и ще разберете – там е фатално, там не се гледа! Искам да си го запазя за сцената – има ключови моменти, в които трябва да се гледа. Но първото и най-силно беше това – тя непрекъснато ме гледаше. След първите репетиции попитах: “Как се чувствате?”. А тя: “Все още търся взаимоотношенията”. Много дипломатично се опита да каже: “Абе не мога да те хвана още”.
Димитър Маринов често повтаря с подходящ тембър думи на любимия си Тодор Колев: “Един актьор, стане ли много интелигентен, става режисьор.” Но какво ли би казал от сегашната си “режисьорска камбанария”? “Аз едва ли съм станал много интелигентен, по-скоро съм избрал интелигентен текст, за да се правя на режисьор. Много е трудно и да играеш, и да режисираш. Но слава богу, това е пиеса на Стефан Цанев, много-много режисура не ѝ трябва”, отвръща той.
И все пак – става ли за режисьор? “И питаш”, отговаря Ели. И довършва:
“Аз с такива режисьори
предпочитам да работя –
които ме виждат и чуват”
От 27 март публиката ще може да вижда и чува Маринов и Скорчева често чрез “Деца на света”. “Благодарим на община Варна – че приеха тази луда идея и ни подкрепят. И че отредиха премиерата да е в Деня на театъра – 27 март. Играем там и на 28-и. Благодарим и за интереса – опашките за билети са признание. След това сме в Бургас, София, Пазарджик, Русе. На 30 април играем в Панагюрище в навечерието на 150-ата годишнина от Априлското въстание. И продължаваме. Благодарни сме на екипа. На страхотния сценограф Томяна Томова – гениален човек от нашата генерация, но с мисленето на GenZ. На невероятния композитор Асен Аврамов. На всеки, който ще сподели емоциите с нас чрез “Деца на света”, завърши Маринов.
Симона Ангелова е “третият елемент” и това не е случайно
Родена на 8 март като Ели Скорчева – случайност, може би. Тръгнала по пътя си от Русе – съдбовен град за Димитър Маринов. Случайност, може би. Свири на цигулка като Димитър Маринов и като съпруга на Ели Скорчева – актьора Стефан Стефанов… Твърде много случайности, за да е случайност, може би.
Симона Ангелова кандидатства за асистентка на Маринов в Театрален колеж “Любен Гройс” в Бургас. Младо момиче, на 27 г. “Ако трябва да споделя с болка на сърце, в момента тя е любимката на нашия клас, а не аз. На нея ѝ се ръкопляска повече, посреща се с повече усмивки и радост, въпреки че е “лошият полицай”, смее се той. Идва и идеята му тя да играе в пиесата. “Има невероятна амбиция. Личеше си, че това иска и ще го направи. Притеснението от наша страна беше за нейния опит. Млада. Учила в Кардиф – съвсем друга школа. Пред дебют в България… Но… В крайна сметка нали това е идеята на всеки един от нашата генерация – да даваме шанс. Откъде ще дойде този опит, ако не ѝ дадем тази възможност?
Аз започнах малки проби с нея, преди изобщо да ѝ предложа. Тя никога не е настоявала, после беше готова да се яви на кастинг. Имаме прекрасни млади актриси, които биха направили чудеса с тази роля. Но пак дойде онзи момент – дали искаме да изберем някоя от страхотните ни популярни актриси, или да вярваме на тази своя мисия да даваме шанс на млади хора.
И сега сме много щастливи. Симона работи с нас не като млада актриса, а като много стара душа. И сцените ѝ се получават отлично. В случая играе така наречената от Стефан Цанев жрица на любовта. Иначе казано – проститутката на шосето. Тя е в две различни възрасти – млада и значително по-стара. Промените у нея ме впечатлиха най-силно. А има и нещо друго – с Ели Скорчева и Симона исках да има и красота на сцената, за да може моята грозота да се поскрие”, намига Димитър Маринов.
А Ели пак поглежда към съдбата – не само заради 8 март, по-скоро и заради цигулката, любима и на покойния ѝ съпруг. “Ели има прекрасен монолог, написан прекрасно от Стефан Цанев. Монологът за цигулката”, казва Маринов. Всъщност авторът на пиесата пренаписва и този детайл специално за тях. Оригиналната творба е с флейтист. Но тук по тънката струна на емоциите ще играят и уменията с цигулката. На Димитър Маринов. Но и на Симона Ангелова. Съдба.
