Децата имат много развито въображение и психиката им е освободена от нормите, които са си създали възрастните. С тях може да твориш, стига да им „влезеш под кожата“, да ги убедиш в това, което правиш. Мотивация за тях са желанието, устремът, амбицията, всичко, което ги кара да се чувстват щастливи в даден екип. Ако няма колектив, тя няма да дойде. Това сподели в интервю за БТА диригентът и художествен ръководител на Варненската детско-юношеска опера Ганчо Ганчев. Съставът получи награда „Варна“ в категория „Оперно изкуство“ за своя спектакъл „Вдън гори“.
За Ганчо Ганчев и екипа му работата с деца се е превърнала в значима част от живота му – цели 32 години. Казва, че тя те кара да развиеш различни умения от тези при професионалистите, при които съществува строг ред, всеки си е на мястото и изпълнява функцията си. Ние трябва да ги мотивираме, да им кажем правилните неща, да ги оставим да творят сами и просто да ги моделираме. Тогава се получава най-добре, смята той.
Диригентът признава, че средата е различна от преди 20 години, когато възпитаниците му са слушали по-внимателно и не са били така разсеяни, а и нямаше телефони, в които да гледат по време на репетиции. Според него обаче тогава децата са били много по-ограничени в съзнанието си и не са били толкова освободени. Докато сега, с цялата тази информация, която получават от родители или учители, с комуникацията в социалните мрежи, тяхното съзнание е по-обширно построено с възможност да поеме много повече. „Идват деца, които са готови за сцената, ако знаеш как да ги моделираш. Те могат всичко, единственият проблем е да им задържиш вниманието на едно място“, споделя той.
Спектакълът „Вдън гори“, отличен с наградата „Варна“ тази година, е много сложен, като опера с много солисти, но по думите му децата толкова са се амбицирали да го направят, че премиерата е била готова за месец и половина. Важно за тях е желанието да изпъкнат, да бъдат първи. Възможността да имат солистични роли всъщност ги амбицира много и поражда по-голямо удовлетворение да са част от състава. При нас няма нищо различно от голямата опера и всичко е чисто, допълни Ганчев.
Следва цялото интервю с него:
Важна ли е наградата „Варна“? Какво носи тя на екипа и децата от Варненската детско-юношеска опера?
– Тя е едно признание за тях. Аз съм имал много отличия в живота и за мен те също са признание за труда ми. Особено важно е признанието на града, защото, както казват, у дома то идва най-трудно. На турнета получаваме овации, а във Варна публиката е свикнала, познава ни, нещата са различни. Нашият състав е много особен. Водим се към Общинския детски комплекс (ОДК), защото там има педагози, които работят с деца, но без Варненската опера сме нищо, както и ако не срещаме подкрепа от Общината. Последният ни спектакъл беше голям проект, струваше 26 хиляди лева, и получи финансиране. Стремим се да работим на професионално ниво, каним утвърдени имена като режисьори и хореографи, те имат сериозни хонорари, а и периодът на репетиции е по-дълъг. Не е евтино и да се направят декори, мапинг. Хубаво е, че и родителите ни помагат много. Събраха за един ден средства, които не ни достигаха за реализацията на постановката.
Какво ви дава работата с децата като професионалист?
– Работата с децата се е превърнала в значима част от нашия живот вече повече от 32 години и ние не можем без това. Тя те кара да развиеш различни умения от тази при професионалистите, при които има строг ред. Там мотивацията е съвсем различна, хората са учили дълго време за това, всеки си е на мястото и изпълнява функцията си. При децата е друго. Мнозина си мислят, че те са малки и не могат, но за мен вече е утвърдено, че всъщност те имат много развито въображение, психиката им е освободена от норми, които са си създали възрастните. С тях може да твориш много неща, стига да им „влезеш под кожата“, да ги убедиш в това, което правиш. Мотивация за тях са единствено желанието, устремът, амбицията, всичко, което ги кара да се чувстват щастливи в даден екип. Ако няма колектив, тя няма да дойде. Ако има някакви недоразумения между тях, по-новите обикновено си отиват. Ние трябва да ги мотивираме, да им кажем правилните неща, да ги оставим да творят сами и просто да ги моделираме. Тогава се получава най-добре. Това е друг вид професионализъм. Големите ни възпитаници, които вече над седем години са в състава, са като струни, обиграни, знаещи. Те имат желание да направят свой спектакъл.
Сегашните деца, които се занимават извънкласно с изкуство, по-лесно ли се отказват и предават пред трудностите в сравнение с преди години?
– Средата е различна от преди. Ако се върна 20 години назад, тогава имаше повече деца с желание, които слушаха по-внимателно, не бяха така разсеяни. Нямаше и телефони, в които да гледат по време на репетиции. Но тогава бяха много по-ограничени в съзнанието си, не бяха толкова освободени. Докато сега, с цялата тази информация, която получават от родители или учители, с тази комуникация в социалните мрежи, до които имат достъп, тяхното съзнание е по-обширно построено с възможност да поеме много повече. Идват деца, които са готови за сцената, ако знаеш как да ги моделираш. Те могат всичко, единственият проблем е да им задържиш вниманието на едно място. Когато им кажеш нещо, са свикнали да го правят на секундата, което много пъти ме е изненадвало, но след пет минути са го пратили в някаква папка в главата си и са го изтрили. И аз трябва да започна отначало, да го повторя сто пъти, за да го запомнят.
Кое във вашата работа с тях е по-голямо предизвикателство – развиването на умението да пеят добре или на артистичните способности?
– Нашето изкуство е симбиоза. При нас не може само пеене, танц или театър – всичко трябва да е комплексно. Децата се мотивират помежду си. Важно за тях е желанието да изпъкнат, да бъдат първи. Възможността да имат солистични роли всъщност ги амбицира много и поражда по-голямо желание да бъдат в състава. При нас няма нищо различно от голямата опера и всичко е чисто. Когато някой от тях не получи роля, има сълзи, но разговаряме и нещата се успокояват, докато при професионалистите понякога разочарованието се таи с години и се наслоява в тях.
Колко време подготвяте един спектакъл? По-бавно ли става отколкото на професионална сцена?
– Разбира се. Те са ученици, идват при нас по желание, винаги нещо може да им излезе в училище и изненадващо да отсъстват от репетиция някой ден. Знам, че ако мога да ги ползвам както професионалистите, би било различно, но с децата не се получава така и едно представление се подготвя по-дълго. Когато правим лагер-школа, вършим за пет дни работа, която иначе става за три месеца.
Спектакълът „Вдън гори“, за който получихме наградата „Варна“ тази година, е много сложен, като опера, с много солисти, и всички колеги се чудеха как съм се решил да го правя и то с деца. А те така се амбицираха, че премиерата бе готова за месец и половина. Сами се мотивираха, даже на моменти бяха по-подготвени от мен и чакаха да оформя концепцията си. Има и такива случаи, когато те вървят много по-бързо и с едно изпяване с хормайстора, вече са готови. С децата трябва да си подготвен, защото ако не си, те усещат на секундата и започват да вдигат шум. Те по принцип са си шумни, но това не означава, че не вършат работа. Ние сме свикнали с това. Когато се сменят колеги в екипа, търся хора, които да уважават децата и ще се държат с тях като с професионалисти.
Варненската детско-юношеска опера (ВДЮО) е създадена през 1993 г. В нея участват деца на възраст от 7 до 19 години. Творческият екип включва: Ганчо Ганчев – художествен ръководител и диригент, Миглена Шишева – хормайстор и корепетитор, Бойка Василева – вокален педагог, Милена Кънева – театрален педагог, Илияна Трифонова – балетен педагог. Във ВДЮО се работи основно в жанра мюзикъл. Съставът е реализирал спектакли по творби със световна известност. Участва активно в постановките на Държавна опера – Варна, както и в концерти, организирани от ОДК и Община Варна.
Ганчо Ганчев е завършил Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Учил е хорово дирижиране при Никола Липов и оркестрово дирижиране при проф. Иван Спасов. По-късно специализира оркестрово и оперно дирижиране при доц. Кирил Чапликов. Той е един от хората, които възстановяват традициите на детската опера във Варна. Диригент е на ВДЮО от 1993 г. и неин главен художествен ръководител от 1998 г. От 2002 г. е артистичен секретар на Международния хоров конкурс „Проф. Георги Димитров“. Създател и диригент е на Варненския камерен оркестър. Дирижира спектакли и концертни програми в различни оперни театри в страната. Заместник-председател е на Българския хоров съюз. Многократно е канен като член на жури на различни конкурси в страната и чужбина.
