Декларацията на НАТО от срещата на върха в Анкара изтече още преди лидерите на алианса да се съберат в турската столица. Страните ще потвърдят „непоколебима ангажираност“ към колективната отбрана съгласно член 5 от договора на алианса на срещата на върха в Анкара идната седмица, гласи текст, одобрен от посланиците в НАТО и видян от Ройтерс. С декларацията е съгласен и американският президент Доналд Тръмп, който многократно критикува алианса. Той също ще присъства на срещата на върха на 7 и 8 юли.
„Събрахме се в Анкара, за да потвърдим отново нашата непоколебима ангажираност към колективната ни отбрана съгласно член 5 от Вашингтонския договор и към трансатлантическата връзка. Атака срещу един от нас е атака срещу всички“, се казва в декларацията от срещата на върха.
След като влезе в конфликт с европейските лидери по повод на американско-израелската война срещу Иран, Тръмп постави под съмнение ангажимента на САЩ за колективна отбрана на НАТО и дори заяви, че обмисля да напусне алианса, припомня Ройтерс.
Но текстът, одобрен от посланиците на всичките 32 членове на НАТО, включително САЩ, подсказва, че американският президент е готов да остави настрана тези идеи, поне засега.
В декларацията се посочва, че Русия представлява „дългосрочна заплаха“ за „евро-атлантическата сигурност и стабилност“, и се казва, че европейските членове на НАТО и Канада изпълняват ангажимента си, поет на миналогодишната среща на върха в Хага, за увеличаване на разходите за отбрана.
„Ние градим бъдещето: по-силна Европа в по-силна Организация на Северноатлантическия договор“, се казва в текста. „Европейските съюзници и Канада, в сътрудничество със САЩ, поемат по-голяма отговорност за отбраната на Алианса.“
В текста се допълва, че „съюзниците потвърждават, че Иран никога не трябва да притежава ядрено оръжие, и призовават Иран напълно да спазва свободата на корабоплаването в Ормузкия проток“, съобщава БТА.
Членовете на НАТО ще се ангажират и да отпуснат 70 млрд. евро военна помощ за Украйна за 2026 г. и „поне същото ниво“ на подкрепа през 2027 г., отбелязва ДПА. Така за две години Киев ще получи общо 140 млрд. евро – за военна техника, подкрепа и обучение.
Финансирането обаче ще включва заем от ЕС за подпомагане на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) на стойност 60 милиарда евро за 2026 и 2027 г. Това оставя около 40 милиарда евро, които съюзниците от НАТО ще трябва да покрият от националните си бюджети всяка година.
Очаква се лидерите на страните от алианса да одобрят официално помощта за Украйна в Анкара.
Финансирането ще бъде осигурено главно от европейските членове на НАТО и Канада, тъй като при управлението на президента Доналд Тръмп САЩ значително намалиха финансовата подкрепа за Киев, отбелязва ДПА.
Германия заяви, че планира да подкрепи Украйна с 11,5 милиарда евро през 2026 г. Обещанието за военна помощ за Киев има за цел да даде сигнал на Русия, че НАТО ще продължи да подкрепя Украйна четири години след началото на войната.
Очаква се украинският президент Володимир Зеленски да присъства на срещата на върха в Анкара като гост, което става на фона на това, че Киев наскоро нанесе успешни удари по енергийни и военни обекти в Русия, които доведоха до икономически и логистични затруднения за Москва.
Русия обаче все още окупира около една пета от територията на Украйна, четири години след началото на войната, а усилията под егидата на САЩ за прекратяване на руската война до голяма степен са в застой, отбелязва ДПА.
