На 22 ноември /вторник/ 2022 г. в Огледална зала „Нели Божкова“ от 18.30 ч. нашият оркестър ще изнесе концерт под диригентската палка на Иван Стоянов, а за солист е поканен проф. Явор Конов – пиано.
Кратки биографични данни:
Иван Стоянов е роден през 1964 г. в Габрово. През 1983 г. завършва НУИ „Проф. Веселин Стоянов” в Русе със специалност цигулка, а след това продължава образованието си в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в София, където учи дирижиране при проф. Анна Белчева и Димитър Манолов. През 1991 г. специализира оркестрово дирижиране в Академията на Йехуди Менухин „Пиер Дерво” при проф. Константин Буджиано. Участвал е в майсторски курсове на проф. Иля Мусин /Русия/ и Карл Остерайхер /Австрия/. Доктор е по музикознание. Автор е на театрална музика и много аранжименти за камерен, симфоничен и духов оркестър. Концертирал е в Германия, Франция, Италия, Испания, Швейцария, Люксембург, Гърция и Сърбия. От 1992 г. е директор на Габровския камерен оркестър и на международния фестивал „Дни на камерната музика” в Габрово, а от 2003 г. до 2018 г . е диригент на разположение в Столична община. От 2008 г. е постоянен гост диригент на Камерния ансамбъл „Софийски солисти“. През 2018 г. е поканен за преподавател в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София, а от 2022 г. е главен диригент и на Разградската филхармония. Гостувал е на почти всички водещи оркестри и опери в страната, реализирал е записи и дискове със Симфоничния оркестър на БНР. Концертирал е с изявени български инструменталисти като Минчо Минчев, Светлин Русев, Георги Бадев, Стойка Миланова, Виктор Чучков, Веско Стамболов и други. Репертоарът му е огромен и включва над 2000 творби от всички музикални жанрове.
Явор Конов е роден през 1964 г. в София. През 1983 г. завършва с медал НМУ „Любомир Пипков“ със специалност пиано, а през 1991 г. НМА „Проф. Панчо Владигеров” в София със специалности „музикознание” /полифония/ и „хорово дирижиране”. През 1998 г. става доктор по музикознание, а през 2006 г. доктор на изкуствознанието. От началото на 90-те год. работи в Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград. От 2005 г. е професор по полифония в катедра „Музика“ на Факултета по изкуства, а от 2008 г. е директор на Университетския ресурсен център за франкофонски изследвания. От декември 2010 г. е професор в Департамент „Музика“ на Нов Български Университет. Преподавал e в СУ „Св. Климент Охридски“, АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Познанията, трудовете и постиженията на проф. д. н. Конов са с най-голямо признание не само в България, но и в чужбина, включително от най-авторитетни институции като Ателието за изследвания към Центъра за барокова музика във Версай и Факултета по музика и музикознание на Парижкия университет /Сорбоната/. Успоредно с научната си работа, Явор Конов е сред най-атрактивните български лектори, който съчетава беседите си с илюстрации като блестящ пианист. Като солист има редовни концертни изяви и звукозаписна дейност със симфоничните и камерните оркестри в София и страната.
Повече от интересна е подготвената програма:
Хенрик Миколай Гурецки /1933 – 2010/ – Три пиеси в старинен стил. Авторът е един от най-значимите и изпълнявани съвременни полски композитори по света. Произведенията му се отличават с ритмично разнообразие, ярък колорит, драматизъм, изразителност и стройност. Три пиеси в старинен стил са създадени през 1963 г. и са първия изключително успешен опит на 30 годишния тогава автор да създаде минималистична композиция върху основата на италианска ренесансова музика.
Карл Филип Емануел Бах /1714 – 1788/ е вторият син на Йохан Себастиан Бах от първата му съпруга и братовчедка Мария Барбара. Той е най – дълголетният и приживе най – успешен композитор от целия Бахов род. Признат е за един от най – големите новатори в музикалната история, а творчеството му се приема за мост между Барока и Виенската класическа школа. Концерт за пиано /чембало/ и струнен оркестър № 37 в до минор е написан през 1762 г. и е великолепно произведение, концентриращо в себе си експлозивно италианско вдъхновение и бунтарски устрем.
Хeндрик Андрийсен /1892 – 1981/ – Вариации и Фуга на тема от Йохан Кунау. За холандската музикална култура „династията” Андрийсен е това, което са фамилиите Бах за Германия и Щраус за Австрия. Като органист става известен с изключителните си импровизаторски качества. Автор е на произведения във всички музикални жанрове с изключение на опера, балет и солови концерти. В музикалното си мислене Андрийсен проявява силни френски влияния. Публикува и стойностни музикално – теоретични трудове. Вариации и Фуга на тема от Йохан Кунау /1660 – 1722/ – първият немски композитор, който пише програмни сонати за различни инструменти на библейски и светски сюжети е най – значимото произведение на Хендрик Андрийсен. Създадено през 1935 г., в него консервативно се пресичат късноромантична естетика с все още модния по това време неокласицизъм.
Мирослав Данев е роден на 9 октомври 1958 г. в Севлиево. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров“ със специалност флейта през 1983 г. Като студент посещава курсове по композиция при проф. Марин Големинов и холандеца Тон де Леув. Произведението Миниатюри за струнен оркестър е създадено през 2008 г. по повод 100 г. от рождението на големия български композитор Марин Големинов. В това кратко произведение признателният Мирослав Данев имитира стила на своя уважаван учител.
Георги Андреев е роден на 24 март 1969 г. в гр. Хасково. В творчеството си блестящо обединява класическата хорово – оркестрова музика с традиционните български ритми и фолклорни стилове. Автор е на симфонична и камерна музика, клавирни пиеси и над 400 авторски и аранжирани песни и пиеси за оркестър, солисти и хор. Лауреат е на много национални конкурси. В Добрич ще чуем Елегия и Токата – пиеса създадена в края на 2019 г. за концерт на Камерен ансамбъл „Дианополис“ – Ямбол. Премиерата е осъществена от Габровския камерен оркестър през 2021 г.
Утринна музика на Йордан Дафов е създадена през 1974 г. и е посветена на град Добрич и неговия камерен оркестър. Тази пиеса е една от най – блестящите произведения на фолклорна основа в българската оркестрова литература. В нея има много виц и остроумни закачки с произведения на Онегер /Пацифик 231/ и Месиен /Пробуждане на птиците/. Като дългогодишен диригент на Български камерен оркестър – Добрич, Дафов има огромна заслуга за утвърждаването на състава като един от най – добрите камерни оркестри в България. Понастоящем е главен диригент на Бургаската филхармония.
/информацията за програмата подготви Иван Стоянов/
ПРОГРАМА:
ХЕНРИК МИКОЛАЙ ГУРЕЦКИ (1933 – 2010)
– Три пиеси в старинен стил (1963)
Adagio
Allegro
Adagio
КАРЛ ФИЛИП ЕМАНУЕЛ БАХ (1714 – 1788)
– Концерт за клавир и оркестър № 37 в до минор (1762)
Allegro assai
Andante arioso
Рresto
ХЕНДРИК АНДРИЙСЕН (1892 – 1981) – Вариации и фуга по тема на Йохан Кунау (1935)
МИРОСЛАВ ДАНЕВ (1958 – 2017)
– Миниатюри за струнен оркестър (2008)
Песен. Танц. Скоропоговорка. Обсебваща идея
(Частите се изпълняват без прекъсване)
ГЕОРГИ АНДРЕЕВ (1969) – Елегия и Токата (2020)
ЙОРДАН ДАФОВ (1940) – Утринна музика (1974)
Билети в залата от 16.30 ч. в деня на концерта. Цена – 5 лв, за пенсионери и учащи – 2 лв.
