Американецът се завърна на игрището, но битката с демоните в главата му продължава
Тайгър Уудс от години си е повярвал, че е голям любимец на съдбата. Или просто е като всички други алкохолици и наркомани, които крачат смело по ръба на бръснача с убеждението, че на тях нищо лошо не може да им се случи. Онзи ден голямата звезда на световния голф пак катастрофира тежко и въпреки че пробите му за алкохол бяха отрицателни,
ченгетата го заподозряха в приемането на друг вид упойващи вещества.
Спортистът обаче отказа да даде урина за токсикологичен анализ. Скандалът е толкова шумен, че принуди дори американския президент Доналд Тръмп да отклони погледа си от военните действия срещу Иран и да посъветва своя стар другар да обърне внимание на проблемите с пиенето и дрогата. И покрай цялата тази пикантна олелия спортният свят сякаш пропусна да отбележи едно изключително събитие. Един от бившите съперници на Уудс се завърна на игрището и отново развъртя стика, след като победи в смъртоносен дуел с рака на мозъка.
Досегашният живот на опитния голфър е същинско влакче на ужасите – миговете на триумф се редуват с ужасяващи житейски драми. Гари Уудланд губи дете, а след това самият той погледна смъртта в очите, когато му съобщават тежката диагноза. И все пак светлината някак успява да надделее над мрака в душата на популярния голфър.
В самото начало иска да играе баскетбол и има достатъчно талант, за да го приемат със спортна стипендия в университета “Уошбърн”. В един момент талантливият баскетболист осъзнава, че не може да се мери с физиката на гигантите, много от които след това ще станат звезди в НБА. Гари се премества да играе голф. И понеже в ръцете му има достатъчно талант да борави с всякакъв вид и размер топчета, започва да трупа победа след победа. През това време не изоставя и личния си живот и през 2016 г. се жени за своята любима Габи и малко след това тя забременява с близнаци. Само че този път нещата сериозно се объркват и двамата губят едното бебе, а другото се ражда едва 1,3 кг и оцелява на косъм. Гари Уудланд казва тогава в интервю, че е опустошен психически, но ще опита да се вдигне на крака в името на сина си Джаксън. Впоследствие през 2019 г. в Деня на бащата той печели най-престижната си титла, триумфирайки на U.S. Open в Пебъл Бийч. Много малко след това се раждат вторите близнаци на семейството Мадокс и Ленъкс и сякаш най-лошото е зад гърба на Гари и съпругата му Габи.
То обаче се завръща със страшна сила през 2023 г., когато Уудланд отива на преглед заради чести пристъпи на необяснима силна тревожност. В началото ги определя като паникатаки. Впоследствие се появяват треперене на ръцете, втрисане и рязка загуба на апетит. Шампионът повече не може да се самозалъгва, че всичко ще отшуми с повечко разходки в парка и отива на лекар. Записите от ядрено-магнитния резонанс разкриват тумор, който притиска центрове в мозъка, отговорни за човешките емоции.
“Обясниха ми, че туморът е доброкачествен, но е в най-неподходящото място в мозъка. Неврохирургът ме предупреди, че може да не се събудя, след като ме приспят и ме сложат на операционната маса”, ще разкаже по-късно спортистът. Първата му работа е да напише прощални писма до децата и съпругата си:
“Туморът ме караше да изпитвам силен страх и да си представям как умирам, докато ровичкат в главата ми. Съжалявах най-много, че няма да видя как растат децата ми. Първоначално реших да си остана вкъщи до операцията, но бързо осъзнах, че ще полудея. Участвах в цели 10 турнира, докато не ме приеха отново в болница. Не казах на никого за състоянието си и се криех в тоалетните на голф клубовете, когато ме връхлитаха непосилни пристъпи на страх и отчаяние”.
Така дълго жадуваното успокоение идва чак на 18 септември 2023 г., когато упойката започва да действа и го принуждава да заспи спокоен сън за първи път от много дълго. За неврохирурзите обаче трудното тепърва предстои. Те правят отвор в главата колкото бейзболна топка и след това започват да изрязват туморната маса. Така и не успяват да отстранят всичко – има опасност да засегнат фатално зрението му или да предизвикат по-тежко мозъчно увреждане.
“Събудих се с чисто нова роботизирана глава. Бяха сложили титаниеви пластини и винтове там, където липсваше част от черепа ми. На изписването поискаха да ме изведат от болницата в инвалидна количка, но
отговорих, че съм дошъл на крака и на крака ще си отида”,
успява да се усмихне при спомена Гари Уудланд. Всички прегледи след операцията твърдят, че болестта е победена, но спортистът започва дългата битка с посттравматичното разстройство.
Прави всичко по силите си да си върне към нормалното ежедневие. Само 4 месеца след като са отворили главата му, той участва на Sony Open в Хавай, а преди броени дни спечели и първия си престижен турнир. “Имаше моменти, в които не знаех дали ще съм жив, камо ли да държа клъб. Тази победа е за семейството ми и за всеки, който се страхува от утрешния ден. Надявам се всеки, който се бори с нещо, да ме види и да не се предава. Просто продължавайте да се борите!”, призова човекът, който постигна най-важните победи в живота си.
