Глоби за монополисти с прекомерно високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики по веригата на доставки и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации одобри на второ четене парламентарната Комисия по бюджет и финанси, която от днес заседава като постоянна комисия.
Разгледаният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, внесен от Явор Гечев от „Прогресивна България“ и група народни представители, предвижда забрана за прилагане на прекомерно високи цени от предприятия с монополно, господстващо или съвместно господстващо положение. По предложение на председателя на комисията Константин Проданов в законопроекта беше добавен текст, според който забраната няма да важи за цени, регулирани от държавен орган в рамките на законовите му правомощия.
Според приетите текстове „прекомерно висока цена“ е цена, която значително надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумна норма на печалба, и е несправедлива сама по себе си или спрямо съпоставими продукти и услуги.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще може да налага имуществена санкция до 10 на сто от общия оборот на предприятието за предходната финансова година при нарушение на забраната.
Предвижда се забраната да се прилага при липса на обоснована връзка между цената и икономическата стойност на продукта или услугата.
При определяне дали една цена е прекомерна КЗК ще прилага различни критерии, сред които сравнение с цените в други държави от Европейския съюз, исторически критерий, критерий за икономическа стойност и модел „разходи плюс“, отчитащ икономически обоснованите разходи и разумната печалба. Методиката за прилагане на критериите трябва да бъде предложена от КЗК на Министерския съвет в срок до два месеца след влизането в сила на закона. Срокът беше намален с един месец между първо и второ четене по предложение на вносителите. Предприятията ще имат възможност да доказват наличието на обективни икономически причини за формирането на цените си.
След приети редакции между първо и второ четене за съвместно и допълнение, внесено от Явор Гечев и Константин Проданов, за господстващо положение ще се счита наличието на икономическа взаимозависимост или други фактори между две или повече предприятия, които им позволяват да действат съвместно независимо от конкуренти, доставчици или купувачи и да ограничават конкуренцията на съответния пазар.
Комисията одобри и текстове, според които предприятие с пазарен дял от поне 50 на сто ще трябва да доказва, че не злоупотребява с господстващо положение.
При предприятия, които заедно държат най-малко 60 на сто пазарен дял, тежестта за доказване, че не злоупотребяват със съвместно господстващо положение, също ще бъде тяхна.
Предвижда се КЗК да извършва ежегодни секторни анализи на пазари с висока обществена значимост. След промени между първо и второ четене обхватът на анализите беше разширен и ще включва селскостопански и бързооборотни хранителни продукти, горива, енергетика, телекомуникации и фармация. В първоначалния вариант на законопроекта бе предвидено тези анализи да обхващат само храните, горива и земеделски суровини.
Законопроектът предвижда и създаването на електронен централен регистър за проследимост по веригата на доставки на селскостопански и хранителни продукти, суровини и други стоки на етап търговия на едро до достигането им до крайния потребител.
Регистърът ще се поддържа от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията. Условията и редът за неговото функциониране ще бъдат уредени с наредба на Министерския съвет, която трябва да бъде приета до три месеца след влизането в сила на закона. Срокът беше съкратен наполовина между първо и второ четене. Според вносителите регистърът ще позволи откриването на индикатори за пазарни деформации и нелоялни търговски практики.
Предвидените санкции за неподаване или подаване на невярна информация в регистъра варират според оборота на компаниите – от 2500 евро до 500 000 евро или до 1 на сто от годишния оборот за най-големите предприятия.
При повторно нарушение в рамките на една година санкцията може да достигне до два пъти максималния размер, но не повече от 2 на сто от оборота. При три или повече нарушения в рамките на две години поведението ще се счита за системно и ще се наказва с глоба в размер на 10 на сто от оборота за предходната финансова година.
Сред промените са и нови абсолютни забрани срещу практики, които според вносителите водят до икономически натиск върху производители и доставчици. Ограничават се възможностите търговци със значима пазарна сила едностранно да налагат цени, условия за продажба и допълнителни плащания.
При започване на производство КЗК ще може да налага временни мерки за преустановяване на определени търговски практики или други структурни и поведенчески мерки. По време на заседанието беше прието тези мерки да не засягат ценовата политика, както беше предвидено първоначално.
Договорите за доставка, сключени преди влизането в сила на закона, ще трябва да бъдат приведени в съответствие с новите изисквания в срок до два месеца.
По време на заседанието директорът на дирекция „Право и политика на конкуренцията“ в КЗК Надя Минчева заяви, че законовите промени не дават свръхправомощия на регулатора, тъй като и сега в закона съществуват норми за установяване на съвместно господстващо положение и злоупотреба с прекомерно високи цени.
По думите ѝ новите текстове дават по-ясни дефиниции и конкретизират начина, по който ще се определят необосновано високите цени и факторите, които ще бъдат вземани предвид. Минчева приветства и изключването на регулираните цени от обхвата на забраната, тъй като КЗК няма правомощия в сектори, в които цените се определят от държавен орган.
