141 годишнината от създаване на пощенските станции Добрич и Балчик, 80-сет годишнината от възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България, ОПС Добрич експонира изложба в салоните и фоайето на Централна поща. Изложените документални материали разкриват състоянието на пощенските станции от периода на румънско владичество 1919-1940 г., според които телеграфо-пощенските станции са се помещавали в частни сгради на румънски наемодатели. От писмените свидетелства посетителите могат да научат, че по това време в Добрички регион функционират десет на брой, като в годините на румънската власт са открити още пет.
Една от новооткритите през 1923 г. е в с. Карапелит, в къщата на Марин Мокана, която през 1938 г. бива изместена в дома на селския свещеник Йон Негу. Идеята за откриване в това населено място възниква поради факта, че през този период телеграфната линия от Добрич за Силистра преминава през Карапелит.
Начало на телефонна агенция осигуряваща физикална връзка с Околийското управление и полицейския участък в Добрич, Пчеларово и Кардам е поставено през 1925 г., в с. Касъм /град Генерал Тошево/, която по-късно прераства в пощенска станция. Съхранените документи за първия началник обслужващ населението, са за румънския гражданин Йонеску Георге.
В този период са открити и пощенски станции в селата Кокарджа, днешното село Загорци, Крушари и Оброчище.
След подписването на мирния договор между България и Румъния в град Крайова на 07.09.1940 г. следва период на приемане, възстановяване и изграждане на телефонно-телеграфни връзки с раклонения до всички по-важни населени места. Приоритет е даден на селищата около границата, с откриване на така наречените „погранични телеграфо-пощенски станции” поради необходимостта от засилване на съобщителните връзки. По предварително разработен „Щат-план за попълване с личен състав на ТП станция” на Главна дирекция на ПТТ София започва командироване на кадри от страната – пощенски и военни служители за поетапното приемане на пощенските обекти. Наред с укрепването на старите, още в първите дни на новата българска власт са открити:
– ТПС Дуранкулак с началник Димитър Милков Димитров от гр. Ямбол
– ТПС Кардам с началник Малин Янков Малинов от гр. Пещера
– ТПС Стожер с началник служител от пощенската станция в с. Любен Каравелово Варненско
– ТПС Дропла
– ТПС Красен
– ТПС Спасово с началник Зафир Иванов Зафиров от пощенската станция в Павликени и др.
Пощенската станция в град Добрич, която по онова време се води като районна в частта си телеграф и пощенски служби се помещава в къщата на румънския гражданин д-р Щерю намираща се в центъра на града източно от градския пазар, а телефонната служба с номератор от 140 поста е разположена в къщата на д-р Ханджиев, намираща се на бившата улица „Васил Коларов”.
След 1940 година започва усилено разширение на пощенската мрежа с откриване на нови станции, увеличаване на персонала, обособяване на райони, строеж на сгради, развитие на телефонни постове преминало през няколко етапа.
Заедно с изложените документални свидетелства подчертавайки ролята на пощите, свързани с всички събития и национални обичаи, Областна пощенска станция изложи и автентични български народни носии от същия период съхранени в личната колекция на Калина Михайлова от с. Шуменци, Община Тутракан. Двадесетте облекла пренесени от Северна Добруджа по време преселението, ушити преди около сто години характеризират традициите в бита на българите и цели да покаже тайните белези закодирани в облеклото от началото на 20-и век.
Клиенти и гости на града мога да се пренесът в атмосферата на миналото и да съпреживеят съхранената родова и историческа памет.
Изложбата ще остане да края на октомври.
Данаил ЕНЕВ
