За ролята на семейството при разочарованието след първата тежка контузия в кариерата, липсвал ли му е отборът, какво всъщност е важното, за да изпълни “Лийдс” целта си, и как се представят заместниците на Илия Груев.
Това бяха част от темите, по които българският национал говори в мачдей студиото на “Лийдс тв” преди домакинския двубой от Чемпиъншип (II ниво на футбола в Англия) с “Плимут”, спечелен с 3:0. Той гостува там редом с доскорошния си съотборник Стюарт Далас, който прекрати своята кариера.
“Първо – благодаря за поканата. Чувствам се по-добре. Разбира се, това бе тъжен момент за мен.
Застигна ме първа тежка контузия в кариерата. Сега обаче съм фокусиран върху това да се завърна колкото се може по-скоро. Вече оставих патериците. Хубаво е, че мога да ходя отново самостоятелно.
В началото имаше голямо разочарование, защото не знаех колко време ще отсъствам. Като играч се надяваш да е по-кратко.
После обаче при разговорите с лекарите стана ясно, че ще отнеме няколко месеца, и това определено бе труден момент за мен.
Опитах се обаче да го забравя и да гледам в бъдещето”, започна опорният халф, който на 6 октомври претърпя операция заради увреден менискус на дясното коляно.
Той бе запитан от водещата как се чувства, когато наблюдава “Лийдс” да върви добре.
“Най-важното е отборът да има успех. В групата ни със съотборниците дискутираме всеки ден. Също така вече съм сред тях на базата.
Но наистина целта на тези 26 човека и щаба е да се побеждава. Затова всяка седмица се надявам на 3 точки и съм щастлив, когато са спечелени”, отговаря Груев.
“Знам как Илия се внедри в отбора и колко здраво работи за това. Свършваме тренировка и той отива във фитнеса. Изключително дисциплиниран е. Беше трудно да навлезе в отбора, но успя да го направи и да стане значима част от него. Знам какво е да си контузен и винаги съм искал да се върна възможно най-бързо при момчетата на базата. Искал да попитал Илия дали и при него бе така, или?”, намесва се Далас.
“След операция в Лондон исках да се прибера в България при семейството си. Така или иначе, 2 седмици не можех да правя каквото и да е. Движиш се с патерици и не трябва да докосваш пода с оперирания крак. Трябва да разчиташ на други хора.
Дори майка ми, сестра ми или моята приятелка трябваше да ми носят чинията с храна, въобще да правят всичко за мен. Тъжно, но хубавото е, че имам семейство, което винаги ми е помагало и подкрепяло.
Мисля, че и ментално бе добре за мен да се прибера в родния си град София. Беше слънчево. Прекарах времето със семейството и приятели. Това бе първи път, в който през октомври имах десетина дни за себе си.
В този труден момент това ми помогна много. В същото време ми липсваха много съотборниците – ежедневието заедно, разговорите, шегите. Затова се радвам, че отново съм сред тях”, сподели националът.
Груев оценява позитивно първата част от сезона и вярва, че в маратона от цели 46 мача “Лийдс” може да изпълни целта си. Тя е ясна – изкачване във Висшата лига. Джо Ротуел и Ао Танака заместиха като титулярни дефанзивни халфове него и Итън Ампаду, който също е с травма.
“Мисля, че Ротуел и Танака се справят страхотно. Особено Ао, защото той пристигна късно, но се адаптира много бързо към Чемпиъншип и начина ни на игра. Той е чудесен. Надявам се и двамата да продължат да играят по този начин, защото това е важно за средната линия на “Лийдс”.
Справят се чудесно и това много помага на отбора. Оценявам го”, коментира Илия. Той е запитан какво ще се случи, когато се завърне и съответно ще трябва да се бори за място, на което са се утвърдили други.
“Не гледам така на нещата. Естествено, всеки иска да играе. Ние сме отбор и има една голяма цел. Накрая хората ще помнят дали сме се изкачили във Висшата лига, а не дали си играл 20, 15 или 5 мача. Имаме много по-голяма цел”, завършва Груев.
