В сферата на чувствата не може да има закони. Интересно е да видим дали има компас в тази непозната география. Моят отговор е, че има. И отговорът е приемането, дори не любовта. Да можем да приемем другия, неговите различни решения и избори, дори да не сме съгласни с тях. Думите на режисьорката Зорница София пред БТА са по повод премиерата на „3.0 килограма щастие“.
По думите ѝ новият ѝ филм е посветен на алтернативния тип родителство: „Виждаме колко голям проблем става придобиването на рожба за много хора, за много семейства – млади и не толкова млади. Ние разглеждаме алтернативни случаи на родителство. В този напълно откачен случай виждаме две жени и тяхното отношение към този неконвенционален тип родителство. Крайните и странни решения, и ситуации ми харесват, и е интересно да се види как главните герои – жени, реагират на това“.
Историята е за живота на Елизабет (Дария Симеонова), съпруга ѝ Николай (Владимир Зомбори), и нейното семейство. Докато Бети се опитва да забременее, преследвайки мечтаното повишение в работата, получава поредната лоша новина. Тогава майка ѝ (Стефка Янорова) взема съдбоносно решение – убеждава съпруга си (Герасим Георгиев-Геро), да финансира още един инвитро опит. Предстои избор, преплитащ морала, доверието и вярата, което хвърля цялото семейство в хаос.
Всеки от героите дава най-доброто от себе си това дете да се роди, коментира пред БТА Владимир Зомбори: „Просто, по средата на пътя се появяват много перипетии, но най-важното е, че с чисти помисли влизат и с чисти помисли излизат от цялото това нещо, и това е най-важното“.
„Още явявайки се на пробните снимки, имах доста въпроси в главата си. После се доверих изцяло на Зорница София. Помня, че имахме един много хубав разговор, в който си казах, че просто ще се доверя и ще направя това, което мисля, че трябва да направя, без да задавам много въпроси“, разказва пред БТА Стефка Янорова.
Реалността, въображението и цветността си общуват в този филм, и според мен това рядко се среща в българското кино, казва пред БТА Дария Симеонова.
В „3.0 килограма щастие“ останалите роли се изпълняват от Герасим Георгиев-Геро, Жаклин Дочева, Димитър Димитров, Емона Соколова, Николай Тодоров, Димитър Селенски, Валентина Панова, Цвета Балийска, Иво Аръков. Сценаристи са Виктория Пенкова, Зорница София и Петър Делчев, оператор е Мартин Чичов, а музиката е на Михаил Йосифов. Звукорежисьори са Александър Попов, Георгий Колотило и Мартин Бочев. Режисьор на монтажа е Мартин Савов.
Режисьорът Зорница София и актьорите Стефка Янорова, Владимир Зомбори и Дария Симеонова пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за майката и алтернативното родителство, за човешките им и актьорски противоречия при създаването на филма, за любовта, докъде стига реализма и къде започва магическото, очакват ли неразбиране от страна на публиката, или провокации…
Ясно е защо филмът се казва „3.0 килограма щастие“, но защо избрахте точно тези думички?
Зорница София: Много жени веднага се сещат, че става въпрос за бебе, а много мъже мислят, че е дрога. Така че, не е много ясно. Зависи кой какво си е качил в хардуера, тогава го чете по различен начин. Това, разбира се, е в кръга на шегата.
Двете истории – за филма „Майка“ и този, който в началото се казваше „Бебе“, ми хрумнаха веднага след премиерата на „Воевода“ (Филм на Зорница София от 2017 г., разглежда живота на българската хайдутка Румена войвода, вдъхновен от едноименния разказ на Николай Хайтов – бел. а.) и кандидатствах веднага в НФЦ (Национален филмов център – бел. а.). На „Майка“ по-бързо му тръгнаха нещата, по-бързо беше селектиран и по-бързо стана като филм, докато този доста се измъчи с кандидатствания, съдиха го, какво ли не се случи…
Понеже пуснах двата проекта заедно – „Майка“ и „Бебе“, почнаха да ми се подиграват дали следващия ще се казва „Тъща“. Казах си, че няма да оставя така нещата, защото и без това нямам идея за „Тъща“. Исках да е малко по-завоалирано, и мисля, че с „3.0 килограма щастие“ уцелвам…
И тук майката е центъра на историята. Това градация ли е, своеобразно продължение или друга гледна точка по темата?
Дария Симеонова: Друга гледна точка… Отново играя жена, която има репродуктивни проблеми (Дария Симеонова играе главната роля в „Майка“ – бел. а.), но тук вече идват едни малко по-съвременни фактори, които се отразяват, а именно стрес, жажда за кариера, динамично ежедневие – това да се вгледаме в себе си и да разберем истински какво желаем и към какво се стремим. Така че, определено според мен е една друга гледна точка, но, за съжаление, е същият проблем…
Зорница София: То не е точно за майката… Това е по-скоро алтернативен тип родителство. Защото виждаме колко голям проблем създава на много хора, на много семейства – млади и не толкова млади, трудността при придобиване на рожба.
Стана ми интересно да разгледаме алтернативни случаи на родителство. В този напълно откачен случай виждаме две жени и тяхното отношение към този неконвенционален, алтернативен тип родителство. Крайните и странните решения, и ситуации много ми харесват и ми е интересно да видя как главните герои – жени, реагират на това.
Имахте ли човешки, актьорски, вътрешни противоречия при поемането на ролята?
Дария Симеонова: Да, имах и човешки, и актьорски. На моменти ми беше много крайно. Признавам си, чисто актьорски се опитвах да намеря моя вътрешна мотивация. Има една много крайна сцена, в която моята героиня Елизабет се напива и изрича едни крайни неща. Това ми беше наистина страхотно противоречие – и на мен като човек, и в персонажа, за да го оправдая и разбера. Тук много ми помогна Зорница, не мога да го скрия… И това, че застанах пред Стефка Янорова, която за мен е лична богиня, както казва Геро във филма, но тя е такава като артист и творец, както и Владо Зомбори. Заедно успяхме да мотивираме това цялото нещо. Но да, имах си своите моменти… (Смее се – бел. а.).
Стефка Янорова: Имах своите противоречия по-скоро преди началото на снимките. Още явявайки се на пробните снимки, имах доста въпроси в главата си. После се доверих изцяло на Зорница София. Помня, че имахме един много хубав разговор, в който аз си казах, че просто ще се доверя и ще направя това, което мисля, че трябва да направя, без да задавам много въпроси…
Владимир Зомбори: Аз нямах никакви противоречия и сега ще Ви кажа защо. Като прочетох сценария, си казах, че ако се съглася да го направя този филм, автоматично ще приема решенията, които взима моят персонаж. Така и стана. Това, с което се занимавах, бяха въпросите в главата на този човек – Николай, и обстоятелствата, в които се намира, и докъде ще го доведат… Това ми беше интересно да изследвам.
Докъде стига реализмът и къде започва магическото в този филм, ако го има?
Дария Симеонова: Те са абсолютно на ръба. Така както реалността и въображението, и цветността на този филм си общуват – според мен това рядко се среща в българското кино. Различно е.
Стефка Янорова: Ние се заобичахме. Ето това сега и аз го виждам от екрана. Мисля, че това е най-ценното. Благодарна съм, най-вече на Зорница, която успя… Целият ни екип се заобича… А за тази химия, която има между мен и Дария, наистина съм безкрайно благодарна, защото тя е чудесна актриса. Много е хубаво това споделяне. Просто е чудесно. И Владо е чудесен. И Геро е чудесен. Тази спойка не може да се обясни с думи, затова е по-добре да замълча, наистина (Смее се – бел. а.).
Владимир Зомбори: В началото, като правихме пробите и кастингите, аз имах привилегията да бъда като партньор за самите проби. Но имаше нещо специално по повод въпросната химия, за която всички говорят, което усетих със Стефка. Като почитател на нейната работа през годините, имам възможността да я наблюдавам, да я гледам в театрални постановки, във филми, в сериали. Много ми се искаше да бъдем партньори в този проект и да направим това нещо заедно – да разкажем тази история. Много се радвам, че така се случи.
Колко широкоскроен трябва да е един актьор, за да направи ролята, необходимо ли е нещо повече, извън чистия професионализъм?
Стефка Янорова: Нещата се преплитат. Смятам, че актьорите, които лично на мен са ми много интересни за гледане, са ми интересни и като хора. Така че, не мога да отделя едното от другото. Преживявайки това, което преживява героинята ми Анастасия, започна да си отговарям лично на себе си на някакви въпроси…
Владимир Зомбори: Ние направихме една много добра подготовка с екипа. Седмица-две на срещи, разговори, опити с материала, разговори по тази толкова наболяла тема в нашето общество, и въобще за възможността за зачеване сред младите хора. Успяхме бързичко всички да започнем да мислим в една и съща посока, да се сплотим като екип. И това после ни даде една добра основа за снимачния период. Чувствах се свободен да работя, да опитвам някакви неща, без да се притеснявам…
Очаквате ли неразбиране от страна на публиката, или провокации? Какво бихте казали на хората, които имат такива проблеми?
Стефка Янорова: На всички хора, които имат такива проблеми, бих им пожелала късмет и кураж. За другото, със сигурност ще е провокация, със сигурност много хора ще изразят несъгласие. Но това не означава, че не са нещата от живота. Така че, е излишно да разсъждаваме повече…
Зорница София: Аз не съм цензор. Интересни са ми искрените реакции на хората. Филмът повдига доста въпроси – морални, етични, религиозни, верски… Някои хора не са съгласни, че такъв тип родителство трябва да е възможен, затова е незаконно в България, както и в други страни, в трети страни пък е законно. Докато се подготвях, следвах една американска инфлуенсърка, която беше майка на двете деца на дъщеря си, която не можеше да износи. Те през цялото време имаха едно много красиво разширено родителство. Е, може би, малко фризирано, като за Инстаграм.
Изобщо, в сферата на чувствата не може да има закони. Интересно е да видим какво има в тази непозната география, има ли компас в нея. Моят отговор е, че има. Приемането, дори не любовта, а приемането е отговорът. Това да може да приемем другия, неговите различни от нашите решения и избори, дори да не сме съгласни с тях. Защото Чавдар, мъжът на Анастасия, в ролята на Геро, не го приема, въпреки че е пастор. В духа е да можем да видим истината на другия и да го приемем…
Много ми е любопитно как в континента на чувствата, които не са изследвани, които за първи път чувстваме, защото никой друг не е бил там преди нас – колко лесно може да се загубим и да потърсим в себе си, кое е компасът, кое е това, което винаги може да ни покаже правилната посока…
Споменахте, че Геро играе пастор, защо избрахте той да е протестант?
Зорница София: Исках да има повече пречки в самото семейство на Анастасия. Знаете, че филмът е инспириран от истински случай, разказан ми от мой познат доктор.
Това, което той ми каза, е, че са били страхотно задружно семейство, но съпругът просто не е дошъл на раждането и се е загубил в последните месеци, когато тя е ходила за прегледи. Колко неща могат да се объркат? С моята сценаристка трябваше да намислим възможни проблеми и да засилим конфликта…
Какво е любовта в този филм – като състояние, като процес, като перипетии, през които минава, и как тази любов побеждава?
Владимир Зомбори: То е коктейл от тия неща, които казахте. В началото на историята, след като всички персонажи се съгласяват, че това ще се случи, те са леко объркани, но го искат. По най-добрия начин! Всеки дава най-доброто от себе си това дете да се роди. Просто, по средата на пътя се появяват много перипетии, но най-важното е, че с чисти помисли влизат и с чисти помисли излизат от цялото това нещо, което е най-важното.
Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева
