Издание на Конституцията на Италия на български език с уводна студия от проф. д.н. Георги Близнашки, председател на Центъра за конституционализъм и демокрация при „Галъп интернешънъл Болкан“, бе представено в София. Събитието събра студенти, преподаватели от Софийския университет и гости в столичен хотел.
Специален гост на събитието и представянето бе проф. Франческо Палермо, преподавател по сравнително конституционно право в Университета на Верона, директор на Института за сравнителен федерализъм към Eurac Research в Болцано, Италия. Проф. Близнашки му връчи от името на Центъра за конституционализъм и демокрация реплика на Летнишкото тракийско златно съкровище.
В уводните си думи проф. Близнашки отбеляза значението на италианската конституция при подготовката на българската конституция от 12 юли 1991 г.
Италианската конституция неслучайно е смятана за една от най-демократичните. Тя е сред една поредица от конституции, родени от съпротивата, която има силно изразен антифашистки характер, посочи проф. Близнашки, който е автор на уводната студия към Конституцията на Италия на български език. Имаме нещо много сродно с италианците и то е, че обичаме красивите думи, силните изрази, сентенциите и аз съм се постарал да представя много от тях, каза той.
Проф. Емилия Друмева обърна внимание на една напреднала реформа в Италия, касаеща избирането на двете камари на парламента и парламентарните избори, на които политическите сили издигат своя кандидатска листа, но заедно с това издигат свой кандидат за министър-председател. Така по думите ѝ след изборите, според резултата от гласуването, политическата партия, която има най-много гласове – повече от всяка от другите партии поотделно, кандидатът ѝ за министър-председател, автоматически бива избран за министър-председател. За да има комфорт и механизми за стабилно управление, тази партия, която е получила най-много гласове, тя получава бонус 55% места в двете камари на парламента. По този начин относителното мнозинство се превръща в парламента в абсолютно мнозинство, с което може да се управлява комфортно, посочи проф. Друмева.
Проф. Франческо Палермо, преподавател по сравнително конституционно право в Университета на Верона, от своя страна отбеляза, че конституциите винаги трябва да гледат към бъдещето, но да помнят и миналото. Италианската конституция се заражда от идеята за антифашизма и съответно се стреми да избягва съсредоточаването на власт в ръцете на едно лице и гарантира силен социален плурализъм. Понякога това е в ущърб на стабилността на правителствата, посочи той. Италия е имала най-силната комунистическа партия на запада. Това неизменно води след себе си много компромиси, но като цяло партиите, които взимат участие в изготвянето на текста на конституцията, въпреки, че са имали различни гледни точки в идеологически план, са имали взаимно доверие, защото заедно са се преборили с фашизма.
Когато говорим за институционалната форма за управление се оставя много голямо поле за изява на динамиката между различните партии – взаимоотношенията между правителството и парламента не са толкова строго регламентирани, както е например в Германия. Всъщност това е една от грешките, обясни той. По думите му затова Италия е била известна като държава с нестабилни правителства. Разбира се, имало е нестабилни моменти и чест избор на правителства, но не са променяли партиите, които са взимали участие в коалициите. Имало е политическа стабилност, но правителствена нестабилност, коментира проф. Палермо.
По думите му след 90-те години ситуацията се променя коренно. Има по-малко смени, но в същото време стабилността в политически план е по-малка, защото коалициите не са стабилни. Разбира се, по различни начини били направени опити да се промени това. Започва се с грандиозни конституционни реформи, които не са одобрени от хората от референдума, и след това се преминава към промяна на избирателната система. Като се правят различни промени в изборните закони в желанието да се постигне една политическа стабилност, поясни проф. Палермо.
Без значение коя формула се опитваме да приложим винаги има ползи за едни и недостатъци за други. Така стигаме до идеята, че могат да се направят корекции и поправки, но не може да се направи генерална промяна. Настоящото правителство има мнозинство, което е много голямо, което е нещо нетипично за нас, иска да върви напред в сравнение с други свои предшественици, и иска да предложи поправки в Конституцията, но не грандиозна и всеобхватна реформа, по-малка реформа, разбираема за избирателите. Идеята е министър-председателят да бъде избиран директно от гражданите на републиката. Това го няма никъде по света, но това трябва да гарантира стабилност, защото по този начин, когато премиерът е избиран пряко – автоматично ще му се даде и мнозинство в парламента, обясни преподавателят.
Проф. Палермо каза също, че един от недостатъците на този модел е, че ще се намали властта на парламента. Тази реформа трябва да се подобри и в технически аспект, но е добре да се поставят въпросите за хармонията и за баланса, за да се отговори на различните потребности, добави той.
