- Населените домове вече са 12, работи се по още два, а има и 7-8 имота, купени наскоро
- На Карстен и Магдалене им трябвали 3 дни, за да решат, че това търсят
- Тук атмосферата е съвсем друга, у нас хората не са така сплотени, както едно време, казва Оливър
Да направи стражишкото село Лозен по-известно от софийското – това е мечтата на Йордан Миланов за родното му място. Той се върна към корените си след 20 години живот в Германия. И се зае с уникален проект – да ремонтира и отдава под наем на германски пенсионери рушащи се къщи около дома на неговата покойна баба.
Вече е хазаин на 23-ма възрастни германци, които срещу 500-600 евро на месец са намерили в закътаното село на 50-ина километра от Велико Търново спокойствие и решение на финансовите трудности, които ги застигнаха в родината им.
Находчивият предприемач е напът да сбъдне мечтата си за международна известност, защото проектът му и неговото село с около стотина местни жители се радват на голям интерес от медии в Германия.
„Лозен е описвано от „Билд“, „Щерн“, RTL, SAT1, а последният документален репортаж заснели от „Шпигел“ и се подготвя за излъчване“, разказва Йордан. Това пък му гарантира дълга листа на чакащи немски пенсионери.
„Покрай немците Данчо така го направи, че другите села да гледат и да вземат пример
Имаме и много англичани – над 10 семейства. За селото е хубаво, че има хора. Останали сме стотина и най-младите са около 60-те години. За нас беше добре дошло, защото улици и кварталчета в покрайнините бяха занемарени, затрупани с боклуци. Данчо поддържа в единия край, а където има англичани, също чистят около домовете. Селото някак се обнови. Имаме и едно френско семейство, което срещу неговата къща е оформило парк“, разказва леля Янка Дюкенджиева с вестник под мишница.
Взела го от пощата, която работи само два дни в седмицата. Тя е единственият човек на площадчето пред кметството в августовския предиобед. Всъщност кметът Андрей Станчев се спира с колата си, за да се поинтересува какво търсим, виждайки подозрителното лутане на външен човек между заключените и пусти помещения на пенсионерския клуб, училището, старата здравна служба.
„Селото умира, няма поминък. Германците не ги знам, те не идват в кметството, нямат задължение да се регистрират при мен, само в „Миграция“ в Търново“, казва управникът и се извинява, че има час за кардиолог в Горна Оряховица.
После разбираме, че е скептичен към новите съселяни на основа политическа вражда с хазаина им Йордан. Били конкуренти на последните местни избори.
От 2022 г. Йордан се е върнал да живее за постоянно в Лозен
Учил е ветеринарна медицина и след това продължил в Лесотехническия университет в София. Тогава негови колеги започнали да имигрират към Германия. И той си мечтаел да отиде, да поработи, да види свят.
„Така 20 години, но през цялото време идеята да се прибера към корените ми не изчезна. Носталгията оказа доста силно влияние. Тук съм израснал, тук съм имал прекрасно детство. Исках да спася къщите на моите комшии, да не се съборят. Беше ми жал да гледам как се разпадат и те се забравят. От 2013-а започнах да ги купувам една по една. Тогава бяха по 2-3 хил. лв. Майка ми настояваше да спра, но аз казвах: „Усещам, че правя нещо добро“, обяснява Данчо.
През 2019 г. видял в немските медии репортажи за германски пенсионери, които отиват в по-евтини страни, и България била една от тях. Така го осенило какво да прави с недвижимостите – да обедини такива хора под една шапка, да им предлага спокойствие, къщи под наем, да ги събира, да си живеят като една общност, да не усещат липсата на Германия и той да е с тях. Защото на тази възраст те няма как да научат български.
Оказало се, че трябва да е от копач на септични ями до счетоводител, психолог, аниматор, почти лекар
За да реновира и създаде във всяка стара къща удобствата за модерния човек, превръща килерите в бани и бута външните клозети. Старите полувкопани в земята стаи и избите превръща във функционални пространства, дори оборудва със слънчеви панели. Населените къщи вече са 12. Работи се по още две, а има и още 7-8 имота, купени наскоро.
Казва, че единственият враг и конкурент, с когото се бори, е времето, защото всеки ден и всеки дъжд разрушават пустеещите домове на неговите отдавна починали съседи в селото. А това означава още по-голям труд и средства.
„Цените скочиха, хората виждат, че тук се създава доста мащабен проект и започнаха да вдигат цените на имотите си, но аз и за това съм се подготвил. Имам достатъчно свободни места и мога да премина към вариант да изграждам сглобяеми къщи. Подготвил съм се в следващите години проектът да продължава да расте“, разкрива Йордан.
Той пресметнал, че с бизнес начинанието му влизат над 5 млн. лв. годишно в държавата от придобиване на собственост, данъци, пазаруване на новите обитатели на замиращото село, пък и майстори получават надници. От община Стражица подкрепили усилията му да съживи Лозен. Помолил кмета Йордан Цонев да направи улиците в германското селище, защото при есенните дъждове ставали като разорана нива и се налагало да газят кал с гумени ботуши.
След месец улиците били застлани, сложили осветление и контейнери за смет
Казва, че за своите наематели е по-скоро приятел, отколкото строг хазаин. Грижи се за документите им по регистрация в миграционната служба, здравната каса, да си изберат личен лекар, да пререгистрират автомобилите си. Наскоро една от новодошлите жени колабирала от жегите и се наложило да викат Бърза помощ.
„Не ми е целта да броя хората и къщите, а да им предоставям качествена услуга, да са щастливи.“
Сега Данчо довършва огромна триетажна къща с ефектни басейни, където вече се събират на празненства. Новите жители на Лозен строят щъркелови гнезда и това лято щъркелите успели да отгледат три малки. Когато започнали да летят, кацали на басейна и пиели вода. Едното щъркелче паднало във водата и без малко да се удави, та се наложило един от германците да го спасява. Имат костенурки, таралежи, кучета, затова пред всяка врата на белосаните къщи слагат купички с вода в жегата.
„В Германия много пари се наливат за чужденците, които идват в страната, но като че ли по тези причини забравиха пенсионерите. Тук атмосферата е съвсем друга, там не са така сплотени, както едно време. Вече стана всеки за себе си.
Тук всичко е отворено, няма граници, няма прегради
В Германия вече е някакъв театър, където ходиш, работиш за някого, нямаш никакъв социален живот. Основната пенсия едва стига да си платиш наема“, казват Карола и Оливър Лойе, които са в Лозен от 2 г. и половина. Те са брат и сестра, работили като миньор и счетоводителка, а днес доайени на немските обитатели.
Посрещат на голяма лятна веранда. Те са от град Камен, близо до Дортмунд. Казват, че съдбата има пръст в това сега най-близкото до тях голямо село да е точно Камен.
„Идвайки тук, виждаме табелата Камен и си казахме: „Ха, отново ли сме си вкъщи в Камен?“, смее се Карола. Признава, че искали да се махнат от Германия. Обмисляли да отидат в Нидерландия, но тя станала много скъпа. Така попаднали на интернет страницата на Йордан и се озовали в Лозен.
Карстен и Магдалене Щарке са в селото от 2 седмици и все още се опитват да се приспособяват към времето и климата, като се движат по-малко и мързелуват. Спонтанно се качили на колата и дошли директно на място. Трябвали им само 3 дни, за да решат, че това е, което търсят.
„Градът не е за нас – всичко е много нагъсто, много стресиращо
Все още се чувстваме като на почивка. От следващия месец ще се пренесем в къщата със соларните панели“, обяснява Карстен, бивш таксиметров шофьор. Признават, че всички са чували от приятелите си в Германия: „Вие луди ли сте, къде сте тръгнали?“, „Оли, правиш ли правилната стъпка, сигурен ли си? Само след седмица тези размисли изчезнаха“, казва мъжът, изминал 2300 км с колата и вещите си. Германците обаче имат притеснения от смяната на лева с еврото.
„Ако държавата не внимава с цените, много бързо нещата ще излязат извън контрол и няма да се случи промяната така добре, както си мислим“, обсъждат германците помежду си. Имат спомени от цените в Германия. Направили ги в евро и станали по-високи, а заплатите си останали същите.
„Често ходех да се храня в гръцки ресторант. Едно меню струваше 15 марки, когато дойде еврото, стана 15 евро“, разказва Оли. Отбелязват, че преди около месец и цените у нас са скочили, още преди еврото да е дошло. Положителното според тях е, че ще получават пенсиите си директно в евро, няма да има превалутиране.
Не мислят за собствен имот в България
„На нашата възраст не искаме да започваме отначало, търсим спокойствие. Под наем има и предимства – ако тече от покрива – трябва сам да се грижа, но тук ще се обадя на Йордан и той да се грижи за това“, шегува се Оли.
