В Зографския манастир на Атон няма туристи, идват само поклонници

Преди години доброволци от Стара Загора пренасяха до там от София Благодатния огън на Великден

Точно преди 10 години бях в групата на старозагорци, които пренесоха Благодатния огън за Великден от летище София, където той пристигна от Йерусалим със самолет, до българския Зографски манастир на Атон в Гърция с автомобил. Тогава написах и този репортаж.

Старозагорци заслужиха тази чест заради доброволния си труд в полза на манастира, който стотици мъже от града и региона даваха и продължават да дават и досега. Но традицията да пренасят Благодатния огън до Атон прекъсна, след като заради усложнената обстановка в Близкия изток огънят престана да идва от Израел, а го палят в София от фенерите, в които той се пази и гори непрекъснато. 

Добрите връзки на манастира със Стара Загора продължават и сега. Тази година на 21 април в града ще посрещнат новия игумен на манастира Гавриил, който ще има и среща с местната общественост. Той наследи на този пост игумена Амвросий, който беше начело на Светата обител в продължение на 28 години, но почина в софийска болница през януари 2025 година.

Иконите не се галят с ръка, от тях не се черпи енергия. Те трябва само да се целуват и да се стои смирено пред тях. Това е едно от писмените указания към поклониците, поставено в рамка на видно място в коридора към спалните помещения на българския Зографски манастир на Атон. Отделно гостите  получават брошурката „Правила и наставления за благоприлично държане в църква“, които са 32 на брой. От тях например научават, че в черква познатите се поздравяват с лек поклон, но не бива да се ръкувате с тях.

Тук няма туристи, всички са поклонници. Човек не идва в Зограф на екскурзия и за развлечение, а да потърси спасение на душата си и за молитва към Бога. Това основно правило не е написано никъде, но то определя отношението на монасите-домакини към гостите. Те, разбира се, могат да бъдат само мъже. Така е според устава на атонските монаси, приет през 1045 година, и според императорски хрисовул от 1060 година.

Забраната същества от женски пол да пребивават на територията на Атонската планина /Света гора/, където има общо 20 православни манастира, се отнася дори и за животните.

Но според принципа, че всяко правило си има изключение, за котки и кокошки все пак е разрешено. Котките – за да създават поколение и да пазят манастирите не толкова от мишки, а от змии. Кокошките – за да снасят яйца, от които навремето са извличали бои за иконите.

Жени-бежанки са намирали тук убежище единствено по време на турското владичество и на гръцката гражданска война от 1946-1949 година. След това женското присъствие на Атон се криминализира и всяка нарушителка е заплашена от затвор до 12 месеца.

Нелепо е в Зограф да се пита дали жени са правили опити да проникнат с хитрост в манастира. Монасите – общо тук сега са 36 монаси и послушници, предпочитат разговори на други теми. Отец Исак например обръща внимание, че повечето от групата сме с посребрени вече коси и е време да помислим да спасението на душите си. Макар че в манастира той отговаря за избата с виното в подземията и сигурно може да разкаже интересни неща.

Тук сами приготвят виното, с което щедро черпят по празниците. Е, по чаша, не за напиване… Игуменът схиархимандрит Амвросий е от асеновградския край и тайните на хубавия мавруд не са му чужди, научаваме „на ухо“. От асеновградско осигурявали и гроздето за манастирския еликсир.

Поклониците имат право на безплатна храна и безплатна нощувка в манастира. За „добре дошли“ – супа от месо с много подправки, огретен, сладкиш, кашкавал и сирене, задължително червено яйце. На вечеря – рибена супа, кюфтета от морски дарове със зелена салата, по кофичка кисело мляко, пак сладкиш и червено яйце. Великденските пости са отминали току-що и от кухнята могат да бъдат по-щедри. Обикновено в манастира се яде два пъти в денонощието, обясняват хора с опит в поклоничеството. Докато монасите се хранят, един от тях чете на глас пред тях Библията или други религиозни текстове. И никой, дори и поклониците, нямат право да стават от масата, докато дядо игумен не удари три пъти с дървено чукче по масата. Това е знак, че обядът е свършил и всички, вече на крака, запяват.

Монасите са на крак от 4 часа сутринта, когато започва първата религиозна служба в строената през 1801 г. манастирска черква „Св. Георги“. На поклониците, които са намерили сили да станат и да дойдат на службата, се гледа с добро око. Любопитен факт е, че всички светогорски манастири, включително и българският, не признават лятното часово време и часовниците тук вървят по астрономическото, никой не мести стрелките с един час напред през пролетта. А личното усещане е, че зад манастирските зидове времето тече някак по-бавно. Никой за никъде не бърза, освен, може би, за ферибота, който винаги пристига по разписание на пристанището, което е на 4 километра надолу към морския бряг.

За да бъде допуснат на борда на ферибота, освен билет, поклоникът трябва да има и виза за монашеската репубика на Света гора. Визата струва 25 евро. Плащат я всички, дори и доброволците от Стара Загора, които от години идват, за да помагат на монасите от „Св. Георги Зограф“. Мъжете работят в стопанството, строят, боядисват. За последно в дните преди Великден /през 2016 г. – б.а./ 11 души в продължение на 10 дни са подговяли манастирските черкви за празника. „Свалихме и разглобихме всички полилеи, за да почистим техните части, излъскахме свещниците и другата църковна утвар“, разказва Димо Узунов – човекът, който от години организира доброволците и е приятел с всички в манастира.

„С труда си старозагорци дотолкова са спечелили доверието на монасите, че от няколко години те доверяват само на нас честта да пренесем Благодатния огън от летище София, където той каца в навечерието на Христовото Възкресение от Йерусалим, до манастира“, гордее се Димо Узунов. Тази година с тази задача успешно се справиха група лекари, енергетици, полицаи… Условието е огнеупорният фенер да гори с чисто растително масло, а не с газ, и огънят да не загасва по целия път.

Като за по-доверени хора, библиотекарят на манастира отец Атанасий намира време, за да покаже оригинала на Паисиевата история, който отново се пази в манастира, след като бе откраднат и върнат на монасите от президента Петър Стоянов. Книгата е в стъклена витрина, но библиотекарят е категоричен, че не тя е най-ценната книга в манастирската библиотека. „По-ценни са Зографските листи, писани през десети век на кирилица, или песнопенията, записани с византийски ноти“, твърди отец Атанасий.

Макар че и за него е разбираемо желанието на всеки българин, дошъл дотук, да зърне История-та. „Условията за съхранение на книгите ни, които са към 30 хиляди тома, стават все по-добри. Възнамеряваме да подредим малка музейна сбирка с около 20 експоната, сред които и „История славянобългарская“, но в същото време работим по дигитализацияна на манастирската библиотека“, не крие библиотекарят. Част от книжното богатство вече може да се ползва виртуално в библиотеката на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а за да бъде допуснат до оригиналите в Атон, читателят трябва да е доказан специалист в съответната област.

Ако човек дойде веднъж в манастира, може да заболее от „зографската болест“ – в него да се породи желанието да идва тук и пак, и пак… Струва си, защото всеки пък със сигурност ще открие нещо ново и непознато. Ако попадне тук в първия ден на Великден, ще получи правото да удари лично манастирските камбани – това е единственият ден в годината, когато това е разрешено на поклониците.

Ако попадне на разговорлив монах, ще научи с удивление за една странна традиция – как в манастирите на Света гора проверяват дали даден монах приживе е бил верен и смирен Божи служител или е имал грехове. Това потвърди пред кореспондента на „24 часа“ и дядо Евлоги, който е известен като добър билкар: „Когато починат, монасите се погребват край манастира. След като минат 3 години, костите им се изваждат и по техния цвят специалисти „четат“ дали приживе човекът е имал грехове. Ако се окаже така, останките се връщат в гроба и живите монаси започват да се молят усърдно за починалия. Ако е бил праведен, костите му намират вечен покой в специална костница“, обяснява старият монах.

Поклонникът може да научи и за неделното училище към манастира, което е в Солун. В него сега се учат 84 деца – преподават се български език и история. Училището е от 9 години, вече има и 2 студенти в България – те следват в Спортната академия и психология, а не религиозни науки, защото такова било желанието им.

Другото, което впечатлява поклонника на Света гора, е, че над почти всички манастири се извисяват мощни кранове, което подсказва, че строителството тук продължава. Така е и в българския манастир – изгорялото през 1976 г. Южно крило вече е под покрив, но трябва да се възстанови и Банското крило на манастира. Нарекли го така, защото навремето, през 18-и век, заможни хора от Банско дали пари за построяването му. Предстоят и още ремонти по обновяването на крилото със спалните помещения за гости. А да се строи на Атон е скъпо, само да прекараш един тир със строителни материали излиза 3 хиляди евро, твърди запознат с тези дела българин.

Монашеската република на Атон е част от Гърция, но живее по собствени правила. По закон монасите трябва да се гръцки граждани, независимо чий е манастирът, в който живеят и служат. За реда отговаря гръцки полицай, който има офис пред манастирските порти на Зограф. Пред него се вее гръцкото знаме. Единственото друго знаме, което тук може да бъде издигнато, е жълтия флаг на монашеската република. Макар манастирът да е български, българско знаме тук не може да има. За да избегнат тази забрана, нашите монаси са вдигнали над сградите ветропоказател с формата на самолет. А на опашката на самолета е изрисуван българският трибагреник, защото какво е един самолет без своя национална принадлежност?