Излезе и четвърто социологическо проучване – на Алфа Рисърч за предсрочните парламентарни избори на 19 април. В него се казва, че пет политически формации влизат в Народното събрание: Просперираща България – 39.6%, ГЕРБ-СДС – 19.7%, ПП-ДБ – 12.6%, ДПС-ново начало – 9.6%, Възраждане – 6.4%. Две партии са под бариерата от 4%, но близо до нея – БСП (3.6%) и МЕЧ (3.5%).
На основата на тези резултати нека си поиграем с математиката на Д,Онт, по която система се изчислява броят на депутатите от всяка влизаща в Народното събрание коалиция или партия.
Разпределянето на мандати по метода на Д’Онт (в избори с 240 места в парламента и бариера 4 %) работи така: за всяка партия се прави редица от „квоти“ (резултат/1, /2, /3 и т.н.), след което 240-те най-високи стойности в тези редици определят кои партии колко мандата получават.
Ако приемем, че само тези пет партии влизат в парламента с вашите проценти (32.6 %, 19.7 %, 12.6 %, 9.6 % и 6.4 %), сумарно те са ~81 % от гласовете. При такова национално разпределение и стандартно приложение на Д’Онт метод, очакваният брой депутати е приблизително следният:
| Партия | Процент | Приблизителни мандати |
| Прогресивна България | 32.6 % | ~97–99 |
| ГЕРБ-СДС | 19.7 % | ~58–60 |
| ПП-ДБ | 12.6 % | ~35–37 |
| ДПС | 9.6 % | ~25–27 |
| Възраждане | 6.4 % | ~19–21 |
Това са ориентировъчни числа, изчислени чрез пропорционално разпределение и адаптация към тенденцията на Д’Онт методa да подкрепя по-големите формации (което леко увеличава мандатите на първите две партии спрямо чисто пропорционалното). Реално разпределение може да се различава с няколко мандата нагоре/надолу в зависимост от точните проценти и какви други партии (ако има такива) преминат бариерата от 4% и участват в разпределението.
Нека проиграем реална симулация по метода на Д’Онт за 240 мандата, като приемаме, че само тези пет партии минават бариерата и участват в разпределението.
Процентите са:
- Прогресивна България – 32.6
- ГЕРБ-СДС – 19.7
- ПП-ДБ – 12.6
- ДПС – 9.6
- Възраждане – 6.4
Сборът е 80.9%. Тъй като в разпределението участват само тези партии, първо ги нормализираме към 100% (т.е. делим всяка стойност на 80.9). След това прилагаме делителите 1, 2, 3, 4… и избираме 240-те най-големи частни.
Краен резултат (240 мандата)
| Партия | Мандати |
| Прогресивна България | 97 |
| ГЕРБ-СДС | 59 |
| ПП-ДБ | 37 |
| ДПС | 28 |
| Възраждане | 19 |
| Общо | 240 |
Какво означава това политически?
- Първата сила остава под мнозинство (121), но е близо до 100 депутати.
- Втората партия запазва силна парламентарна тежест.
- Малките партии не са „наказани“ драстично, но методът на Д’Онт дава лек бонус на по-големите.
Ще направим две симулации по метода на Д’Онт – с 6 и със 7 партии.
Запазваме първоначалните ви пет формации и добавяме реалистични хипотетични резултати, за да стане картината интересна за читателите.
Сценарий 1: 6 партии в парламента
Добавяме шеста партия с 5.2%
Новата картина:
- Прогресивна България – 32.6%
- ГЕРБ-СДС – 19.7%
- ПП-ДБ – 12.6%
- ДПС – 9.6%
- Възраждане – 6.4%
- Нова партия – 5.2%
Сбор: 86.1% (само те участват в разпределението)
Разпределение на 240 мандата:
| Партия | Мандати |
| Прогресивна България | 91 |
| ГЕРБ-СДС | 55 |
| ПП-ДБ | 35 |
| ДПС | 27 |
| Възраждане | 18 |
| Нова партия | 14 |
| Общо | 240 |
Ефектът:
Големите губят по 4–6 мандата. Новата партия влиза с прилична група.
Сценарий 2: 7 партии в парламента
Добавяме още една формация с 4.4%
Процентите стават:
- Прогресивна България – 32.6%
- ГЕРБ-СДС – 19.7%
- ПП-ДБ – 12.6%
- ДПС – 9.6%
- Възраждане – 6.4%
- Нова партия – 5.2%
- Още една партия – 4.4%
Сбор: 90.5%
Разпределение:
| Партия | Мандати |
| Прогресивна България | 87 |
| ГЕРБ-СДС | 53 |
| ПП-ДБ | 34 |
| ДПС | 26 |
| Възраждане | 17 |
| Нова партия | 13 |
| Още една партия | 10 |
| Общо | 240 |
Какво става политически?
- При 5 партии първата сила беше близо до 100 депутати.
- При 6 партии вече пада до около 90.
- При 7 партии – към 85–88.
Колкото повече партии минават бариерата, толкова по-фрагментиран става парламентът и толкова по-трудно се събира мнозинство от 121 гласа.
Ето го и най-интересния (и често подценяван) сценарий — „на косъм под 4%“. Точно тук методът на Д’Онт прави най-големите изненади.
Ще разгледаме два варианта.
Сценарий А: Шеста партия с 3.9% (НЕ влиза)
Процентите са:
- Прогресивна България – 32.6%
- ГЕРБ-СДС – 19.7%
- ПП-ДБ – 12.6%
- ДПС – 9.6%
- Възраждане – 6.4%
- Шеста партия – 3.9% ❌ (под 4%)
Тези 3.9% „изгарят“ и не участват в разпределението.
Разпределението се прави само между първите пет партии (както в първоначалния ви сценарий).
Резултат:
| Партия | Мандати |
| Прогресивна България | 97 |
| ГЕРБ-СДС | 59 |
| ПП-ДБ | 37 |
| ДПС | 28 |
| Възраждане | 19 |
| Общо | 240 |
Извод: Само 0.1% под бариерата означава нула депутати вместо около 13–14 мандата.
Сценарий Б: Шеста партия с 4.1% (влиза)
Същата партия, но с 4.1%.
Тогава вече участват шест формации в разпределението.
Разпределение по Д’Онт:
| Партия | Мандати |
| Прогресивна България | 92 |
| ГЕРБ-СДС | 56 |
| ПП-ДБ | 35 |
| ДПС | 27 |
| Възраждане | 18 |
| Шеста партия | 12 |
| Общо | 240 |
Големият ефект от 0.2%
Разликата между 3.9% и 4.1%:
- За малката партия: 0 депутати → 12 депутати
- За първата сила: 97 → 92
- За втората: 59 → 56
Това е реалната сила на бариерата.
А ако има и седма „на косъм“?
Ако две партии са с 3.8–3.9%, тогава още повече гласове „изгарят“ и големите скачат още нагоре — първата сила може да доближи или дори да мине 100 депутати без да е увеличила резултата си.
Политическият извод
- Малките партии са изключително рискови при резултат около 4%.
- Големите формации печелят най-много от „изгорелите“ гласове.
- Понякога 0.2–0.3% решават съдбата на 10–15 депутати.
Ефектът „0.2%“: как 12 депутати се появяват… или изчезват
В изборната нощ всички гледат големите числа. Кой е първи. Кой е втори. Има ли мнозинство. Но истинската драма често се крие в нещо много по-малко — 0.2 процента.
Бариерата от 4% — тънката червена линия
В България партии под 4% не участват в разпределението на мандатите.
Техните гласове просто „изгарят“. А парламентът има 240 места, които се разпределят по метода на Д’Онт — система, която леко подпомага по-големите формации.
И сега идва магията.
Сценарий 1: 3.9% — и нищо
Представете си шеста партия с 3.9%.
Резултатът:
- 0 депутати
- Гласовете ѝ не участват в разпределението
- Големите партии получават по-голям дял от 240-те места
Първата сила стига около 97 депутати.
Сценарий 2: 4.1% — и 12 депутати
Същата партия.
Същите избиратели.
Разлика: 0.2%.
Резултатът:
- около 12 депутати
- първата партия пада с 4–5 места
- втората губи 3–4
- парламентът става по-фрагментиран
Само 0.2% пренареждат цялата аритметика.
Какво означава това?
Разликата между 3.9% и 4.1% не е символична.
Тя е равна на:
- парламентарна група
- държавна субсидия
- участие в комисии
- достъп до трибуната
- възможност да наклони везните при мнозинство 120 срещу 119
А ако две партии останат под 4%?
Тогава ефектът става още по-драматичен.
Повече „изгорели“ гласове означава:
- още по-голям бонус за първите две сили
- по-малко нужда от коалиционни партньори
- по-концентрирана власт
Големият парадокс
Понякога партия не печели повече гласове…
но получава повече депутати.
Причината?
Някой друг е останал с 3.9%.
Заключение
В изборите не винаги най-важният въпрос е „Кой е първи?“.
Понякога по-важният въпрос е:
Кой е на 3.9%?
Защото в българската избирателна система 0.2% могат да означават разликата между политическо присъствие и политическо изчезване.
Ето няколко варианта за силен финален акцент
Вариант 1 – по-драматичен
„0.2%, които решават съдбата на 12 депутати“
В изборната математика няма малки числа.
Понякога съдбата на парламента се крие не в разликата между първия и втория, а в онези 0.2%, които делят политическото оцеляване от политическото изчезване. И точно там – на ръба на 4-процентната бариера – се решава дали ще има нов фактор в Народното събрание… или подарък за големите.
Вариант 2 – аналитичен
„Парламентът на ръба: как 3.9% променят всичко“
Методът на Д’Онт не просто разпределя мандати. Той награждава стабилните и наказва колебаещите се. А когато една партия остане на 3.9%, това не е просто пропуснат шанс – това е пренареждане на цялата политическа геометрия.
Вариант 3 – провокативен
„Най-важната партия може да е тази, която не влиза“
Парадоксално, но факт: понякога най-силният ефект върху парламента идва не от победителя, а от партията, останала под 4%. Нейните гласове изчезват… но влиянието им остава – прелято към големите.
А и да си го кажем честно — в българската политика 0.2% понякога са по-драматични от 20%.
НДТ
