В голямата си част средствата за неговото построяване са дарение на хората от селото. В съграждането му с парични средства и доброволен труд се включват КООП „Нов живот“, Читалище „Наука“ – с. Александрия, Коритенска община и черквата „Свети Константин и Елена“ в с. Александрия. Това и първият паметник в България, върху който са увековечени загиналите от селото във Втората световна война.
Петдесет и пет имена на млади мъже от селото, загинали в битки за България, са изписани върху три страни на каменния монумент.
През 1885 г. Александрия дава първата си жертва – Игнат Михалев Петров, убит в Сръбско-българската война.
По време на Балканската война, през периода 1912 – 1913 г. шестима редници от селото са намерили смъртта си край Караагач, Султантепе и в Македония.
Четиридесет и четири бащи и синове никога не се завръщат в родното село, умирайки за Родината по време на Първата световна война.
Земите на Унгария и Сърбия стават последен дом за фелдфебел Митьо Стоянов, подф. Атанас Атанасов и редниците Йордан Андреев и Петър Хаджиев.
Построен в една от най-ниските точки на селото, паметникът ежегодно бива заливан от дъждовни води, земни маси и наноси. В проекта се предвижда укрепване на пространството около паметника с бетонова ограда, която да възпрепятства сезонните наводнения. С част търсените средства ще бъде рехабилитиран самият паметник, надписите, подхода към него.
Проектът на община Крушари ще бъде представен пред Министерството на отбраната от Областна комисия „Войнишки паметници“ към Областна администрация – Добрич.
