„Възкръсналият“ бай Петко Ганчев, за когото имаше минута мълчание, поканен на мач в Кърджали на 2 април

„Ей, бате Петко, на стари години стана най-известният футболист на „Арда“.

Това казал някогашния капитан на „Тракия“ (сега „Ботев“, Пловдив) Петър Зехтински на големия си приятел Петко Ганчев, с който някога са играли заедно в „Арда“.

На 17 юни Ганчев ще навърши 79 години. Зехтински му се обадил след гафа, който кърджалийци сътвориха на 16 март т.г., като обявиха приживе за мъртъв своя бивш централен нападател и дори почетоха с едноминутно мълчание паметта му преди домакинския им мач със столичния „Левски“.

От „Арда“ му се извинил президентът на клуба – станала грешка, объркали го с друг бивш техен играч – Петко Гочев, който наистина бил починал на 14 март в Стара Загора на 70 години. Въпреки това Петко Ганчев е възложил на свой познат адвокат от Кърджали да проучи дали има смисъл да съдят „Арда“ заради гафа, който стресирал най-вече съпругата на Петко Надя. А и самия него, защото „не е лесна работа да научиш, че жив са те погребали“.

Обикновено Ганчев гледа мачовете на „Арда“ по телевизията, но през онази събота се забавил нещо навън с колата и пропуснал да види как двата отбора почитат паметтта му преди първия съдийски сигнал. Но има поверие, че ако обявят някой за мъртъв приживе, означава, че ще му умре злото. Петко иска да вярва в него, но и за всеки случай след „новината“ си сипал две ракии – едната „за бог да прости“, другата – „за живот и здраве“.

Понеже не е злобен човек, смята да приема поканата на „Арда“ да гостува на стадиона в Кърджали за домакинството им срещу „Черно море“ в сряда на 2 април. „Имам много приятели в Кърджали, защо да не отида“, казва той пред „24 часа“. Макар до момента да няма такава покана „черно на бяло“, а само някакво телефонно обаждане от човек, който му подсказал, че може да го поканят на стадиона в Кърджали на 2 април.

Днес Петко Ганчев живее в родното си село Коларово в община Раднево – селото на поп Минчо Кънчев, авторът на знаменитата книга „Видрица“. Отглежда зеленчуци и бостан в големия си двор, работата си там приема като физическа подготовка.

„Дворът ми е цяло футболни игрище и наистина щях да го направя игрище, но вече няма деца на село, кой да играе тук футбол“, пита ветеранът. А е било време, когато селският футболен отбор „Бенковски“ се е подвизавал успешно в „А“ окръжна група. Е, тогава Петко още бил малко момче и само трябвало да връща топките на батковците, които ритали на терена, но това е времето, когато се заразил завинаги от този спорт.

За времето си в Кърджали Петко Ганчев има точна статистика – играл за „Арда“ от 14 август 1973 г. до 14 август 1978 г. През тези 5 години отборът е само в „Б“ група, достига в нея до четвъртото място. Според футболния статистик от Стара Загора Румен Славов, през това време централният нападател има на сметката си 84 гола.

Самият Петко не ги е броил, но казва, че любим му е всеки вкаран от него гол, стига съдията „да го е признал и да е дал център“. Това уточнение е важно, защото в дългата спортна кариера на играча често се случвало да му отменят и чисти голове, макар тогава да нямало система ВАР. По думите му, когато било уредено противникът за спечели за сметка на неговия отбор.

Докато играел в „Арда“, през есента на 1974 г. като войници-новобранци там пристигнали от Пловдив младите Петър Зехтински и Антон Милков, по-късно играч на „Левски“. Петко бързо разбрал, че има хляб в момчетата и уредил чрез началника на гарнизона и шефа на клуба двамата да не живеят в казармата, а да излязат на общежитие, където имали условия не само да тренират пълноценно, но и да се възстановяват след това. Заради това Петър Зехтински по-късно ще кажа, че Ганчев му е като втори баща, защото без неговото тогавашно ходатайство той никога нямало да постигне това, с което се гордее днес във футбола.

В Кърджали Петко Ганчев идва като завършен централен нападател. Към футбола практически го привлякал треньорът на „Ботев“ (Гълъбово) Дралчо Койчев. След осми клас той се записал да учи в Механотехникума на Гълъбово, а треньорът го забелязал по време на едни ученически игри. Започнал тренировки с мъжете, а когато влязал в казармата, благодетелят на „Берое“ (Стара Загора) ген. Делчо Делчев го взел при себе си в Строителни войски с намерението да го направи играч на старозагорци.

„И наистина започнах тренировки при старши треньора тогава Анастас Ковачев. Тренирах заедно с играчи като Петър Жеков, Янчо Димитров, Петко Бароков – голмайсторът Петко Петков дойде след мен. Играхме контроли, гостувахме и на „Криля Советов“ в побратимения на Стара Загора съветски град Куйбишев“, разказва бай Петко.

Но на една тренировка му вдигнал мерника със 7 години по-големия от него Евгени Янчовски – играли мачле на малки вратички и Петко прекарал топката между краката на баткото, след това не му позволил и да го контузи. Това май било достатъчно „старите кучета“ в отбора да му кажат да си върви там, откъдето и дошъл. И го върнали в Гълъбово, където Петко Ганчев става един от стълбовете на отбора, вече под името „Енергетик“, който през 1970 г. за първи път в историята си печели промоция за „Б“ група.

Тази 1970 г. е култова за футбола в някогашния Старозагорски окръг. Тогава, през март, „Берое“ е изваден административно от „А“ група и пратен във втория ешалон след злополучен мач под Аязмото срещу „Левски“, завършил със скандали. Жребият за първенството от 1970/71 г. за Южната „Б“ група решава още в първия мач да има местно дерби – на 12 август в Гълъбово да се срещнат „Енергетик“ и „Берое“ – футболна среща, която по-старите фенове в миньорското градче помнят цветно и досега.

По разказа на Георги Белчев, тогава ляво крило на „Берое“, той и съотборниците му започнали лежерно мача, защото им било казано, че от високо място е разпоредено да победят, защото отборът трябва веднага да се върне в „А“ група. Да, но момчетата от Гълъбово или не знаели, или са искали да се прояват още в първия си мач пред своя публика в „Б“ група, и се хвърлили здраво срещу гостите. Нещо повече – тъкмо Петко Ганчев бележи в 30-ата минута за 1:0.

Атаките на беройци били безплодни. И така чак няколко минути след края на редовното време, когато Никола Иванов успял да вкара изразнителния гол, записан в 90-ата минута. Така мачът завършил 1:1, но далеч не миролюбиво. В Гълъбово още са убедени, че тогава, когато нямало табелки с минималното добавено време, срещата е щяла да се играе, докато беройци не изравнят, а техните нарочно пуснали гола, защото били принудени да го направят.

Според статистика Румен Славов, в цялата си кариера Петко Ганчев, който е играл само в „Б“ група и зоните, както тогава наричали трения ешалон на футбола, е отбелязал 124 гола – за „Енергетик“ (Гълъбово), „Арда“ (Кърджали) и „Марица изток“ (Раднево), където завършва футболната си кариера на 35 години. Голмайстор е на южната „Б“ група за сезона 1974-1975 г. с 24 гола, а година по-късно дели първото място в тази класация със Стоян (Кано) Коцев, тогава играч на „Балкан“ (Ботевград) – дватата имат по 20 гола.

Той не помни последния си гол, но помни първия – отбелязал като войник от сборен армейски отбор на тогавашния тим „Химик“ от Стара Загора. „Бяха ме сложили ляво крило. Аз напреднах, исках да центрирам и нацелих фалца с левия си крак, топката се извъртя, удари гредата и влезе в мрежата. Така вкарах – без за искам. Бях интензивен футболист, еднакво добър и с двата крака, за което тренирах много. Не ми беше проблем да се надигравам един на един със защитниците, спринтът ми си отдаваше. Само ме моряха бяганията на дълги разстояния“, разказва с днешна дата Петко.

Заради бързината му противниковите защитници не се церемоняли с него, а му влизали грубо, особено в мачовете с Хасково и Смолян. Ганчев още помни как вратарят на „Димитър Канев“ (Хасково) Костов му скочил с краката напред за една висока топка и му счупил 3 ребра. Друг път Теньо Ботев от „Локомотив“ (Стара Загора), по-късно играч на „Левски“, го преметнал така, че Петко паднал на главата си и бил час и 46 минути в безсъзнание, събудил се чак в болницата.

В кариерата си Петко Ганчев има още една „контузия“, тази път административна, от клуба в Гълъбово. След една година в „Б“ група отборът изпада отново в зона „Загоре“ и след една загубена от „Граничар“ (Свиленград) среща го обвинили несправедливо, че той продал мача и го изхвърлили от футбола.

„Пратиха ме шлосер в рудниците на „Марица изток“ да работя по специалността си от Механотехникума. След година стана ясно, че виновниците са други и ме върнаха в отбора. После дойде и поканата от Кърджали“, спомня си и този епизод от кариерата си нападателят.

Там той не губи времето си, а завършва Полувисшия учителски институт със специалност „български език, руски език и физическо възпитание“. Даже след като спрял с футбола бъл една година учител в кърджалийското село Бенковски. Но бързо разбрал, че това не е за него – учениците правели каквото си искат, а правилникът не му позволявал дори да им се скара. Затова се преместил и пенсионирал като кабелен муфаджия в „Далекосъобщение“ – Раднево.

Пак заради хулиганското поведение на някои по-млади фенове не ходи да гледа на живо мачове, а предпочита телевизията. „Разни наркоманчета ритат пейките по стадионите, държат се арогантно. Аз пък няма да издържа, ще им направя забалежка и ще стане лошо“, дава си сметка ветеранът.