Спомени за Рилския манастир на Владимир Караманов – учител, историк, етнограф и общественик, един от най-добрите историографи и познавачи на Кюстендилския регион, представи в Националния пресклуб на БТА в Кюстендил Рилка Петрова – главен експерт в Държавния архив в Кюстендил. Петрова участва в представянето на юлския брой на списание ЛИК на БТА, озаглавен „България в ЮНЕСКО“. Рилският манастир е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1983 г.
Архивът в Кюстендил разполага с оригинал, писан на ръка от Караманов и озаглавен „Преди 60 години на Рилския манастир“, с автор Владимир Караманов, от 1952 г.
„Рилският манастир, най-голямата българска светиня, в миналото бе посещаван масово от богомолци от всички краища на България, едни, пътуващи с кола, други – с коне и магарета, а трети – пеша“, пише Караманов в спомените си. Той разказва, че особено масово е било посещението за храмовия празник или Отчов ден, който се отбелязва на 19 октомври по стар стил.
„Всеки българин и благочестив християнин, старо и младо, се счита за особено щастлив, ако може да посети тая народна светиня поне един път в живота си. Пътят до манастира бе удобен за пътуване с кола и добитък. И ние, тогавашните младежи, горяхме от желание да отидем другарски до манастира и то пеша“, пише още Караманов, разказа Рилка Петрова.
Тя допълни, че Караманов подробно описва пътуването от Кюстендил до Рилския манастир, което е продължило три денонощия. При пристигането си в манастира групата младежи била настанена в стая, отстъпена им от калугер отец Серапион. „Дадохме му два лева тогавашни, като един вид подарък за услугата да ни докарва зеленчук от манастирската градина…“, свидетелства още в спомените си Караманов.
В спомените му оттогава е отбелязано и съществуването на „манастирското дюкянче, намиращо се на долния етаж на Хрельовата кула“, което съществува и днес, посочи Рилка Петрова. В дюкянчето и тогава се продавали икони, кръстчета, броеници.
Караманов разказва за посещението на групата в постницата, наричана „Св. Лука“, както и за провирането им през скалната пещера, където е живеел и умрял светеца – чудотворец. Караманов разказва подробно за участието си в риболов в реката под манастира. „Тя беше доста пълноводна, но много бистра….. уловихме много риба пъстърва…“, посочва още в летописа си кюстендилския етнограф.
Караманов описва в спомените си и за банкет, който направили в стаята си младежите тогава, който продължил до късно след полунощ, както и за забележката, която получили от спящия в съседното помещение отец Серапион. Отецът им напомнил, че „манастирът не е кръчма за веселие, а място за покой, тишина и съзерцание“. Групата младежи тогава, „току-що завършили средното си образование и станали вече свободни граждани“, били предупредени и от името на братството, „че са недоволни от такива гости като нас, затова ако продължаваме със скотското настроение, няма да бъдем търпени в манастира и ще трябва да го напуснем“.
Ден по-късно групата се сбогувала с дядо Серапион, „комуто мушнахме в ръка една двулевова монета, като подарък… Преди да заминем, отбихме се и в канцеларията, където оставихме подарък една сума от 5.00 лева, както това бе обичай да подаряват на манастира богомолците по някой подарък в замяна на гостоприемството…“, пише още Караманов.
„През живота си много пъти съм отивал в манастира, посрещнат там от братството, като скъп гост, окръжен управител и държавен адвокат, гощаван както подобава на такъв гост, имам много спомени от тия пътувания, но най-мил и хубав спомен и впечатление ми е направило това пътуване наше с магарето…“, разказва Владимир Караманов в спомените си.
Самият Владимир Караманов е баща на поетесата Веса Паспалеева, каза Рилка Петрова. Тя посочи, че от 1903 г. до 1907 г. той е секретар на кюстендилския окръжен управител, а след това е назначен за окръжен управител в Плевен. През 1908 г. се кандидатира за народен представител, но не е избран. На 20 август 1913 г. е назначен за окръжен управител в Кюстендил. От 1 ноември 1919 г. до 4 март 1931 г. упражнява адвокатска професия. На 12 октомври 1944 г. е арестуван по обвинение във фашистка дейност и престоява в кюстендилския затвор шест месеца. После му отнемат правото на пенсия.
