Четирима души – един мъж и три жени са намерили временен подслон през зимата в приюта в село Скалица, община Тунджа (Ямболско). Единствената социална услуга от този вид в региона бе открита през октомври 2024 г. Хората от селото изградиха вече приятелски отношения с настанените, а и ние се свързахме емоционално с техните съдби, разказа пред БТА управителят на приюта Марина Йорданова.
В последните дни на октомври м. г. тук постъпват мъж на 62 години от Ямболско и 45-годишна жена от област Шумен. В първата половина на ноември са настанени още една жена, заедно с 90-годишната ѝ майка, които са от Великотърновско. Останали по различни причини без дом, сега обитават самостоятелно трите стаи в приюта, който е с капацитет за общо 10 души.
Много е хубаво тук, чисто, топло, хранят ни, отнасят се с уважение към нас, споделят пред БТА трите жени. „Шефката, целият персонал – всички са добри хора”, казва дъщерята, а възрастната ѝ майка допълва: „Много сме добре. Досега не мога да се оплаквам. Не ни делят от нищо”. Двете са от Килифарево край Велико Търново. Без дом остават, след като почива мъжът, с който е живеела дъщерята и не могат повече да си позволят квартира. Преди да бъдат настанени в Скалица, са били в приют в Горна Оряховица.
Те не се отделят една от друга, разказва за тях управителят на услугата в тунжанското село. Двете са неразделни. Макар майката да има право да бъде настанена в дом за стари хора, те категорично отказват. Цял живот са били заедно и не желаят да бъдат разделяни, допълва Марина Йорданова.
От приюта в Горна Оряховица идва и жената от Шуменско. Получава се така, че за хората, останали без собствен дом и без грижи от близките им, се завърта един кръг – да попадат от една институция в друга. При нас също могат да останат до три месеца, обясни Йорданова. След това отново трябва да бъдат пренасочени от мрежата на дирекциите „Социално подпомагане” към друг приют или център – за временно настаняване, от семеен тип или друг вид услуга.
„Макар и за три месеца, свикваме едни с други. Изграждат се взаимоотношения, които после е малко по-трудно да се прекъснат. Остава следа – дори и чисто емоционална. Тези хора оставят спомен след себе си”, споделя управителят на приюта.
Преди да заработим, сред някои от местните хора имаше предубеждение, както се подхожда често към всяко ново нещо, признава Йорданова. Това беше един от големите предразсъдъци – че ще бъдат настанени хора, които са със зли помисли, с лошо поведение, агресивни, алкохолици, наркомани или бежанци. Но в крайна сметка много добре приеха постъпилите в приюта и започнаха да изграждат приятелски връзки с тях и да си правят компания. Понякога ги черпят с кафе, шоколад, разказва Йорданова. Предлагат им и почасова работа, за да могат да съберат малко средства, допълва тя.
Местните се включват и с дарения от дрехи, обувки, посуда, неща от първа необходимост. Хората от селото са добри, поздравяват ме, казват „Здравей – Здрасти”, не са високомерни, хубави хора са, казва по-младата жена от Килифарево.
Тук в Скалица, настанените в приюта ползват при нужда и услугите на филиала на Центъра за спешна медицинска помощ, който се намира точно срещу тяхната сграда. Така е с единствения мъж сред потребителите. Той пристигна при нас с рана на крака от термично изгаряне и се налагаше честа смяна на превръзките, разказва Марина Йорданова. Роден в Ямболско, живеещ повече от 25 години в София, на него му се налага да напусне гарсониерата си в столицата, след нанесените поражения от пожар в съседен апартамент. Повече от 5-6 години съм така, работя като охранител, каза пред БТА той и призна, че често се налага да нощува по обектите, които охранява.
Работил съм какво ли не – с италиански циркове съм обиколил цяла Европа и в Азия съм бил, и тигри съм хранел. В „Марица-Изток” съм работел, охранител към бил по министерства, по строежи, също и на софийския Кризисен център, без да съм потребител там, разказва той. На въпрос какво ще прави, когато изтекат трите месеца, на които има право в приюта, отговорът му бе: „И какво – да не е свършил светът! Аз не съм от тези, дето се плашат. Има какво да правя, ще го измисля” и обяви, че отново ще се пробва да работи в София като охрана на обекти.
От миналата есен насам четиримата получават освен подслон, също и храна. За тях се грижи екипът, който към настоящия момент освен управителя, включва още три жени, които работят като социални сътрудници. Ще обявим скоро и конкурс за социален работник, който да ни подпомага в дейността, каза Марина Йорданова.
Услугата е безплатна за потребителите и се предоставя като държавно делегирана дейност. За официалния ѝ старт през октомври 2024 г. на място дойде служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов. „Социалните ангажименти са онази част от общинската работа, която дава човешкия облик и чувствителността на една администрация”, каза тогава кметът на местната община Тунджа Станчо Ставрев. Това е първият и към момента единствен приют за бездомни хора и семейства в област Ямбол.
