Взривовете и сигналите под вода оглушават морските бозайници. Причиняват вътрешни кръвоизливи и дори декомпресионна болест
„Всяка година гледаме един и същ филм: „Умрели делфини в морето“, „Рибарските мрежи убиват делфините“. Но защо никой не задава другия важен въпрос? – написа във фейсбук Здравко Василев, първият победител в шоуто „Биг Брадър“. – Военните учения и влиянието им върху флората и фауната в моретата и океаните. Когато вината автоматично се прехвърля само върху риболовния сектор, а въздействието на военната техника се пренебрегва, разговорът престава да бъде обективен.“
Василев припомня, че само през това лято
в българските териториални води на Черно море са се провели две големи военноморски учения –
„Черно море 2026“ през юни и „БРИЗ 2026“ през юли, а след подобни маневри неведнъж са откривани мъртви морски бозайници, по чиито тела липсват видими следи от заплитане в мрежи или външни физически наранявания.
Но може ли откритите по българското крайбрежие мъртви делфини действително да бъдат свързани с провеждането на военни учения?
Според Димитър Попов, ръководител на проекта за опазване на китоподобните в България към сдружение „Зелени Балкани“, подобна връзка не може да се прави автоматично само въз основа на времето и мястото, на които са открити животните. Последното голямо военно учение в българската акватория е „БРИЗ 2026“. Според официалната информация основните му дейности включват противоминни операции, борба с подводници, противодействие на асиметрични заплахи, морско патрулиране, проверка и задържане на кораби, търсене и спасяване и действия при морски аварии и екологични инциденти.
„Въпреки съществуващите рискове за делфините при провеждането на подобни учения, конкретният случай, който визирате, по никакъв начин не може да е свързан с тях. Животните са загубили живота си в кратък период и на много ограничена площ, което навежда на мисълта за съвсем други причини“, обяснява пред „24 часа – 168 истории“ Димитър Попов. Според него това не означава, че опасността от военните дейности трябва да бъде пренебрегвана. Една от възможните мерки за опазване на морските бозайници е традиционните военни учения в акваторията на полигон „Шабла“ да не се провеждат в началото на юни, а да бъдат преместени за юли или август, когато плътността на китоподобните в района значително намалява. Препоръката е базирана на дългосрочния мониторинг на числеността и разпространението на морските бозайници в българските води на Черно море, който „Зелени Балкани“ провежда вече десет години.
Как военните учения влияят върху обитателите на моретата и океаните? Последните години са пълни с примери за изхвърлени на брега делфини или китове, като случаите често се обясняват с човешка дейност във водните басейни – от засиления търговски трафик на кораби през проучванията за нефт и газ до маневри на военноморския флот. Научният анализ на най-голямото изхвърляне на брега на делфини в Обединеното кралство край бреговете на Корнуол през 2013 г. стигна до заключението, че най-вероятната причина за събитието са били военноморските учения в района по това време. Доказването на подобна причинно-следствена връзка обаче е изключително трудно. Делфините и китовете могат да изминат големи разстояния за кратко време, а животно, засегнато от силен шум, взрив или сонар, невинаги загива на мястото на въздействието. То може да се дезориентира, да напусне района и да бъде открито на десетки километри от него. След продължителен престой на трупа във водата част от следите, които биха могли да покажат причината за смъртта, вече са заличени. През 2023 г. на сушата са открити и група от 12 клюноглави китове, които могат да се гмуркат на голяма дълбочина, но са много чувствителни към силния шум.
Китовете с клюн на Кювие
са изхвърлени на бреговете
на Кипър между 9 и 13 февруари, а публикуваният доклад, основан на изследването на труповете им, сочи силния шум като причина за смъртта им. Те са изплували от дълбокото прекалено бързо, при аутопсията са намерени газови мехурчета в кръвта им, които са доказателство за декомпресионна болест. В дните, когато китовете излизат на брега, на запад, изток и юг от острова се провеждат военноморски учения, включващи стрелба. Това се случва над подводните планини Финике – райони с голямо биологично разнообразие, включително китове с клюн, които са обявени за защитена зона от Турция.
Китовете с клюн на Кювие са сред най-дълбоко гмуркащите се бозайници на планетата. Те прекарват сравнително малко време на повърхността и слизат на огромна дълбочина в търсене на калмари и дълбоководни риби. Именно начинът им на живот
ги прави особено уязвими
към внезапни и мощни акустични сигнали. Ако животното възприеме сонара като непосредствена опасност и прекъсне нормалното си издигане, паническото изплуване може да наруши естествените механизми, чрез които организмът му се приспособява към промените в налягането. В кръвта и тъканите могат да се образуват газови мехурчета, които увреждат съдовете и вътрешните органи – точно като декомпресионната болест при водолазите.
Враг номер 1 за морските бозайници са шумът и звуковите вълни. Като се има предвид, че звукът в морската вода се разпространява почти пет пъти по-бързо, отколкото във въздуха, може да си представим какво причинява шумът на обитателите на морето. Военноморските сили използват мощни активни сонарни системи, работещи в ниските и средните честоти, които излъчват сигнали с интензивност до 240 децибела с цел откриване на подводници. Те сканират и преобразуват в звук цели океански райони. Активните сонари дезориентират китовете и делфините, което води до масови изхвърляния на брега, паника и промени в поведението. Под водата звукът не е просто един от начините за възприемане на околната среда. За много морски животни той изпълнява ролята, която зрението има за хората. Светлината бързо отслабва с увеличаването на дълбочината, докато звуковите вълни могат да се разпространяват на значителни разстояния. Затова китовете и делфините използват звука, за да се ориентират, да търсят храна, да намират партньори, да разпознават членовете на групата си и да предупреждават за опасност.
Поради изключително
чувствителния си слух
те възприемат изкуствените звукови вълни като непосредствена заплаха за живота си. Уплашени от звука, китовете изплуват твърде бързо от дълбокото, което води до декомпресионна болест и смъртоносни кръвоизлизи, които често завършват с трагичното им изхвърляне на сушата. При военни учения силата на звука може да достигне до равнището на шума от реактивен двигател. А интензивните средночестотни сонарни импулси причиняват „ефекта на рок концерта“, което означава, че морските бозайници временно оглушават. Военните сонари пречат и на биосонара на китовете, като правят невъзможно общуването между тях и намирането на партньори. По същата причина делфините загубват способността си да ловуват чрез ехолокация.
Временното оглушаване е известно като изместване на слуховия праг. След излагане на прекалено силен звук животното все още може да чува, но слухът му става значително по-нечувствителен. Ефектът е подобен на пищенето и приглушеното чуване, което човек усеща след силен рок концерт. Ако подобно въздействие е достатъчно мощно, продължително или се повтаря често, временното увреждане може да се превърне в трайно. За един делфин това не означава само дискомфорт. Нарушеният слух може да го лиши от възможността да открива плячката си, да се ориентира, да чува приближаващи кораби и да поддържа контакт с останалите животни.
„Силният подводен шум може съществено да наруши способността на делфините да се ориентират, общуват и ловуват, тъй като те разчитат на ехолокацията – излъчват звукови импулси и анализират отразените сигнали, за да „виждат“ околната среда“, обяснява Димитър Попов. По думите му интензивни източници на шум като военни сонари, подводни експлозии, корабен трафик и сеизмични дейности могат да маскират сигналите на делфините, да ги дезориентират, да затруднят откриването на плячка и комуникацията между отделните животни. При много високи нива или продължително въздействие шумът
може да причини временно
или трайно увреждане на слуха
Именно затова ограничаването и внимателното управление на шумовото замърсяване се разглеждат като важна мярка за опазване на китоподобните. Рамковата директива за морска стратегия на Европейския съюз определя подводния шум като един от показателите, чрез които се оценява състоянието на морската околна среда. Сред прилаганите смекчаващи мерки са наблюдатели на борда на корабите, пасивен акустичен мониторинг и временно прекратяване на шумните дейности, когато в района бъдат установени морски бозайници.
Делфините на практика „виждат“ света чрез звук. Те излъчват кратки щраквания, които се отразяват от рибите, морското дъно и останалите предмети и се връщат обратно към животното. По характеристиките на ехото делфинът може да установи разстоянието, посоката, размера, формата и движението на обекта. Когато морето бъде изпълнено с мощни сонарни импулси, естествената акустична картина се нарушава. Ефектът може да се сравни с опит човек да се ориентира по тихи сигнали, докато около него непрекъснато звучат сирени и работят тежки машини. Подводни взривове обаче водят до много по-тежки последици – травми и вътрешни кръвоизливи. Генерират изключително силен шум в широк честотен диапазон.
По-малко известен е фактът, че най-уязвими невинаги са големите животни. Подводните взривове могат да унищожат хайвера, яйцата и ларвите на рибите – най-чувствителния етап от развитието им. Така щетите не се ограничават до отделни индивиди, а могат да повлияят върху възстановяването на цели популации години напред. В зоните на удари от боеприпаси с боеспособни заряди в морските води
се отделят неорганични химикали и тежки метали –
като олово, арсен и цианид.
Остатъците от невзривени боеприпаси отделят токсични химични съединения в морските седименти в продължение на десетилетия. Дори след края на войната опасността не изчезва. Морските мини, неизбухналите боеприпаси и натрупаните токсични вещества могат да останат на морското дъно десетки години, превръщайки се в своеобразни „бомби със закъснител“ за екосистемата. Рутинните движения на флота и операциите на повърхността създават риск от локализирани разливи на гориво и изтичане на нефтени отпадъчни води от трюмовете. Ученията често нарушават морското дъно и нанасят щети върху местообитанията. Унищожават крехките екосистеми, кораловите рифове и леглата на черупчестите.
Понасят ли щети местообитанията и къде отиват китовете и делфините? Проучвания показват, че китовете и делфините (включително белугите, сивите китове и гренландските китове) често напускат или избягват райони, където нивата на шум са високи. Смущенията могат да ги принудят да напуснат важни места за хранене или размножаване. Изместването от ключови местообитания и промените в миграционните маршрути могат да увеличат енергията, която изразходват, и да намалят достъпа им до храна, което се отразява на оцеляването на отделните индивиди и популациите. Проблемът се задълбочава и от глобалното затопляне. Повишаването на температурата на океаните променя разпространението на рибните пасажи, а заедно с тях и маршрутите на китовете и делфините. Така те все по-често навлизат в райони с интензивен корабен трафик, сонарни системи и военни учения. Учени предупреждават и за още нещо любопитно – по-топлата морска вода позволява на нискочестотните звукови вълни да се разпространяват на по-големи разстояния. Това означава, че шумът от кораби и сонари достига до животни, които преди са били далеч извън неговия обсег. Според Димитър Попов продължителният военен конфликт може да промени поведението не само на делфините, а на цялата морска екосистема. Подводният шум, експлозиите и замърсяването могат да променят миграционните маршрути на рибите, да нарушат размножителните им цикли и да доведат до пренаселване на други райони, където животните търсят убежище.
Това увеличава риска от болести,
конкуренция за храна и нарушаване на хранителните вериги.
Морските биолози все по-често наричат XXI век „епохата на шумния океан“. Ако през миналия век най-голямата заплаха за китовете е бил китоловът, днес тя често е невидима. Пластмасата може да бъде снимана, нефтеният разлив се вижда от Космоса, но шумът не оставя следи по водата. И въпреки това той е способен да оглуши, да раздели стадо, да прогони животните от местообитанията им и постепенно да промени цяла екосистема. „Обществото трябва ясно да осъзнае, че морето не е ферма и не е система, която можем да управляваме според собствените си предпочитания – казва Димитър Попов. – То е сложна, дива екосистема, изграждана милиони години, в която всеки вид има своята роля. Когато нарушим този баланс, последствията не засягат само природата – рано или късно те достигат и до хората.“
