Вековната църква „Свети Атанасий” е гордостта на разградското село Пороище. Храмът, който е вкопан в земята, е построен преди четири века. „През 17-и век в тогавашното село Арнаут са положени основите на четири църкви – „Св. Атанасий Александрийски“, „Св. Богородица“, „Св. Димитър Солунски“ и „Св. Никола“. Храмът „Св. Атанасий“ единствен е оцелял, въпреки историческите превратности“, разказа за БТА един от местните жители Христо Василев – Антимовски, филолог и историк. Той обясни, че четирите храма са строени по подобие на Арбанашкия тип църкви: дълбоко вкопани каменни зидове, с двускатни покриви и еднотипни керемиди.
Антимовски разказа, че през 1968 – 1970 г. селището и неговото землище са изследвани от варненския археолог Ара Маргос (1924 – 1990 г.) и историчката Ана Симеонова от Регионалния исторически музей. По думите му те разкриват основите на църквите „Св. Димитър“ на ул. „Тополите“ в Радкова махала и „Св. Никола“ в сегашните гробища, опожарени през 1810 г. по време на Руско-турската война. Възстановяването на оцелелия храм „Св. Атанасий“ започва с доброволен труд през 1836 г. Поради чумната епидемия строежът на църквата е прекъснат за две години. През 1843 г. храмът Господен е осветен от гръцкия владика, чието седалище е било в тогавашния град Русчук (Русе). „Според проф. Никола Петров Мавродинов, археолог, изкуствовед, историк, член-кореспондент на БАН, чийто родов корен е от Пороище, църквата „Св. Атанасий“ е най-стария православен храм в тогавашната околия Разград. През 30-те години на 20-ти век на няколко пъти той посещава селото и гостува на своите роднини от Мавродиновия род. Археологът и историк води научна експедиция, която изследва черквите в селата Балкански, Благоево, Голям извор, Побит камък, Пороище, Хърсово и Черковна, т.е. балканджийските села“, заяви Христо Антимовски.
„Църквата „Св. Атанасий“, която е паметник на културата, е еднокорабна. В стените и са зазидани стотина керамични гърнета за усилване мелодичността на звука на религиозните песнопения при извършване на кръщенета, литургии, молебени, погребения, сватби и др. Първата камбана е закупена със собствени средства през 1893 г. от град Елена от тогавашния кмет Стефан Недялков“, разказа още Христо Антимовски. Той отбеляза, че през 1960 г. църковното настоятелство в съгласие с отец Иван Захариев правят основен ремонт. Демонтирани са всички дървени части – иконостаси, сводове, тронове и др. Поради течовете от покрива през 2009 г. е направен втори основен ремонт. Демонтирана е цялата покривна конструкция, подменени са загнилите дървени части, но е запазен характерът на първоначалната черковна сграда. Направени са нови плочници край храма и навес от северната страна. Ръководител на ремонта е строителният предприемач майстор Шезаи Исметов Мустафов от съседното село Градина.
„Известни ктитори – дарители при първоначалното възстановяване на църквата са двамата братя хаджии Върбан и Жеко, техният сват хаджи Иван, Анастас Изворов Санджакски и много други. Дарителската традиция на своите деди и прадеди продължават редица пороищенски поколения“, посочи още Антимовски. По думите му сред имената на многократно подпомагалите религиозното дело в селото са Васил Цонев Петров, Георги Панов Изворов, Петър Цонев, Теодор Ролев, организации като Българския туристически съюз и Ротари клуб. Храмовият празник на църквата е на 18 януари. Тази година той бе отбелязан с литургия и курбан.
Неделима част от църковното развитие на село Пороище е аязмото „Св. Марина“. Параклисът носи името „Света Марина“ и се намира на километър от селото в гората. Водата, която извира от аязмото, е сочена за лековита за целия организъм, а параклисът е свещено място за местните жители на лудогорското село, отбеляза Антимовски. Той добави, че през лятото на 2024 г. по инициатива на настоящия кмет Панайот Узунов е направен основен ремонт на параклиса, носещ името на Светата великомъченица Марина.
