- Дефицитът в бюджета расте всяка година. Очаква се дупката през 2023 г. да е в размер на 11 млрд. лв. и да достигне 40 на сто от БВП през 2025 г. Свитото потребление намалява инфлацията
Следващите правителства ще трябва да преразгледат данъчната политика и да преструктурират разходите в хазната, за да се свие прогнозираният огромен бюджетен дефицит, така че страната ни да отговори на критериите за присъединяване към еврозоната. Прогноза на финансовото министерство за следващите три години, направена служебно, без участието на отделните министерства, показва, че дефицитът в бюджета само през 2023 г. ще достигне 11,4 млрд. лв. или 6,8 на сто от БВП.
Това обясни служебният министър на финансите Росица Велкова, която вчера представи предварителна Средносрочна прогноза за периода 2023-2025 г.
В случай, че не се променят политиките, ще се наложи държавата да тегли дълг в размер на 15 млрд. лв. всяка година за предстоящите три години до 2025 г. По този начин съотношението на дълга към БВП би достигнало 40 на сто, ако не се променят политиките, показва базисния прогнозен сценарий на ведомството. Социални и здравни разходи не дават гъвкавост и ако не се предприемат действия от редовното правителство за промени в данъчната и в разходната политика, много лесно бихме стигнали до процедура по свръхдефицит и съответно ще се отдалечим от целта на 1 януари 2024 година се станем част от еврозоната, подчерта Великова.
Според представените данни икономическият ръст на България през 2023 година ще се забави до 2,2% (спрямо досега очакваните 4,8%, като брутният вътрешен продукт (БВП) ще достигне 166,6 млрд. лева. Инфлацията ще се забави до 5,8 на сто. Причината за този спад обаче е свиването на потреблението както в България, така и в ЕС заради ръста на цените на природния газ и последиците от войната в Украйна, обясни Велкова. Очакваната инфлация през 2022 година е 12,6 на сто, а ръстът на БВП – 2,9 на сто. Прогнозите за ръста на БВП остават непроменени от последната актуализация на бюджета, направена през юли 2022 г., но прогнозата за инфлацията е завишена допълнително, тъй като се очакваше тя да е в размер на 11,9 на сто.
Следва да се има предвид, че спрямо средносрочната бюджетна прогноза, която е приета през май тази година, без да са отразени политиките в частта на пенсии, целевите нива са за дефицит за около 5.2 млрд. лв., посочи още Велкова.
Прогнозата на служебното финансово министерство е направена на база на статистическите данни към 17 август 2022 г. и ще бъде актуализирана отново през септември, посочи Велкова. Тя е в служебен вариант, тъй като при направата є не не са ангажирани министерствата и ведомствата. В прогнозата са взети предвид действащите данъчни политики, като са изключени всички еднократни разходи като мярката за подпомагане на потребителите с 25 стотинки за л/кг гориво, която изтича в края на годината. Не е отчетена и политика по доходите, ръст на работната заплата, но са взети предвид действащите намалените ставки и акцизи.
Гласуван ни е нов държавен дълг в размер на 10,3 млрд. лв., а в момента сме усвоили близо 1,8 млрд. лв., посочи още служебният министър. “Очакваме да излезем както на вътрешния, така и на външния пазар при подходящи условия още през месец септември и да усвоим целият лимит, който ни е гласуван от парламента”, обясни Велкова. https://trud.bg/
