Досегашната роля на Путин като универсален арбитър върви към изчерпване. Натискът от Вашингтон ще доведе до военно-политически мост между Москва и Пекин. От това кой ще замести Меркел зависи бъдещето на цялата формация ГЕРБ. Очакват ни турбулентни години, силно ще тресе. Светът пред очите ни преминава в постлибералната епоха. Въпросът за властта вече се решава пред очите ни в основните центрове на света – Вашингтон, Брюксел, Москва и Пекин. В ЕС може да се премине от реално към формално и институционално утвърждаване на принципа „Европа на две скорости“. Русия се променя, може всеки момент да ни изненада.

– Каква 2021 г. очаква светът, Европа и България? Както казваше Михаил Горбачов – всичко в света е взаимосвързано. Коронавирусът завинаги ли ще промени нашия свят или ще отмине и ще го забравим? След една година как ще отчитаме кой е успял и кой се е провалил – по начина на справяне с пандемията и свързаната с нея икономическа криза? По начинът, по който отделните държави ограничаваха свободата в името на необходимостта гражданите им да оцелеят физически?

– Всъщност, това са основните въпроси, които следва да се поставят. Според Клаус Шваб (б.р. – швейцарски икономист, основател и президент на Световния икономически форум в Давос), който е не само добър публицист, но и активен функционер на глобалната световна администрация, „ние няма да позволим на света да се върне в предковидната ера“. Те. Тези „ние“ – глобалните функционери, нямат намерение да разрешават на света да се връща назад.
Светът пред очите ни преминава в постлибералната епоха.

Либералите през последното десетилетие и без това бяха заприличали на секта. Светът става все по-жесток, все по-суров и все по-авторитарен. Свободата предстои все повече да бъде ограничавана. И според мен проблемът не е толкова в икономическата проблемност, която се изостря, колкото от глобалния тренд, който се задава от функционерите на глобализацията.

В икономически план има четири неблагоприятни тенденции:
Развалят се икономическите показатели на целия свят с малки изключения;
Освобождаване на работна ръка, която няма къде да бъде поета;
Засилващи се трудности в обслужването на дълговете (ЕС се отказа от 2-та процента таван на дефицита);
Вълна от фалити, които покриват целия свят. С други думи, светът навлиза в последната фаза на своята глобализация. И тук има големи разлики във визиите.

Едната е за глобализиран свят, в който са разделени ролите между глобалните и регионалните племена. Свят, в който има глобални хора и регионални хора, които почти не се срещат. Мрежоцентричен свят, в който действат нови зависимости и нови закономерности и който е реален резултат от днешното развитие на света. Това е свят на сайбърпънк, киберпънк. В хоризонта на този свят вече се вижда трансхуманитарното бъдеще на човечеството.

Според мен ще се осъществи друг вариант. Пет минути преди окончателната победа на глобалността в човешката цивилизация, ще започне серия от регионални войни, които сами по себе си ще се глобализират. Т.е. хората, които вярват в окончателната победа на глобализма, не отчитат непременния фактор на войната.

Навлизаме в свят на войни, свят суров, свят нелиберален, свят с велико потисничество.
И двата свята ще бъдат варианти на това, което предстои – новото електронно-техническо Средновековие. И сайбърпънка и стиймпънка са разновидности на връхлитащото човечеството ново Средновековие.
Изключение от тези зависимости можем да видим само в Швеция, която от началото на коронакризата следваше друга политика – не на затваряне. Но те са особена страна. Те по времето на Втората световна война се изхитриха да търгуват едновременно и с Хитлер, и с Рузвелт.

– Какво означава изборът на Байдън за света, за Европа и за България, където премиерът Борисов м.г. успя да изгради добри отношения с Тръмп, но какво от това днес, а бившият му заместник в ГЕРБ Цветан Цветанов е близък с излъчилите Байдън демократи?

– За света изборът на Байдън просто означава провал на опитите на Тръмп да пресуши блатото на „дълбоката държава“. Той силно подцени „дълбоката държава“ и тя сега ще го изкоренява. Американския политически модел предстои да навлезе в епоха на дълбоко преобразуване. Предстои да се създаде нова американска политическо-управленска система, която да отговаря на днешното състояние на американската икономика и обществен живот.
Изборът на Байдън е продължаване на това, докъдето достигна линията Обама.

За Европа означава заличаване на всички опити на Тръмп да гледа на Европа като на нещо по-далечно, относително изолирано и не много интересно.
На България предстои да живее в глобализиран свят, в който наистина е много важно как американското ново ръководство ще се отнася към представителните фигури на българската държавност.

Бойко Борисов успя да направи добро впечатление на Тръмп в последните минути преди Тръмп да го забрави завинаги. В полезрението на Тръмп такива като Борисов има още милион и един. Добри отношения Тръмп имаше с Израел, с Великобритания. Израел и Великобритания са двете страни, за които единствено може да се каже, че са стратегически партньори на САЩ. Всички останали съюзници на Америка просто „влизат в друга таблица“. Това че Борисов е успял да общува с Тръмп, без да го ядоса, не бих го нарекъл добри отношения. Такива добри отношения имам и аз с Тръмп.

– Президентите дават знаци, а има значение отношението на администрацията.

– Да, беше й казано: „Тези ще дойдат да купят!“ Хубаво!

– А това, че Цветанов има добри отношения с демократите какво означава?

– Виж, това е по-сериозно. Цветанов направи така да се каже „дълбок заем в бъдещето“. Нарече политическата си формация „Републиканци“, като на практика има добри отношения с демократите и от тях очаква съдействие. И това съдействие, вероятно, няма да закъснее. Той е интересен човек, видян през оптиката на американската външнополитическа администрация.

– А Румен Радев такъв „интересен човек“ ли е за американската администрация, като се има предвид, че си осигури домакинството на инициативата „Три морета“ през лятото дори с цената на международен скандал?

– Тук мога само да изложа хипотези. Едната е, че в последния момент той е решил да получи американска благословия, за да смени рязко политическия климат около себе си, тук, в България.
Другата хипотеза е, че той се опитва да влезе в ръководния ешелон на Триморието, за да промени смисъла му.

– Много амбициозно!

– Той е амбициозен човек. А освен това не е кой да е, а президент. В българската политическа менажерия, макар и формално, е №1.
Но президентът не ми е ясен, той е хибридна фигура. От една страна, той е изявен български патриот, а от друга страна е натовец. Така че тези две неща взаимно се неутрализират и се балансират, като за него не остава нищо. Аз твърдя, че човек не може да бъде натовец и патриот едновременно.
Може би той се опитва да получи американско внимание, съдействие и дай, Боже, благословия, за дългосрочни цели и намерения.

– А това как ще се отрази на втория му мандат? Левият електорат едва ли ще хареса подкрепата за инициатива като Триморието, насочена срещу Русия.

– Заставайки в България начело на антируския военно-политически проект Триморие, Радев намалява докрай, в много дълбока степен, своите шансове за преизбиране. Без електората на БСП той много трудно ще събере нужния електорален потенциал, а електоратът на БСП по принцип не харесва антируски действия.

Това дори не е русофилия, това е просто отговор на въпроса: „А откъде – накъде сега пък точно!“
Това е здрав балкански консерватизъм – що да се пъхаме между шамарите, като може да не се пъхаме. Ако може, да не се завираме между никакви скандали, защото малко ли ги изядохме досега.

– Този здрав балкански консерватизъм как ще повлияе на отношенията ни със Северна Македония в контекста на желанието на Скопие да се присъедини към ЕС и нашето неведнъж декларирано намерение Западните Балкани да бъдат приобщени към Общността?

– Това последното може би е било нагласа или мечтание на висшата част от българския политически елит. Българите отдавна са загубили геополитически интерес към Македония и им е безразлично дали държавата, наричаща себе си Северна Македония, ще влезе или няма да влезе в ЕС. Друг е въпросът, че на българския политически елит е съвсем ясно, че влизането на Северна Македония в НАТО и ЕС е императивна американска воля. Но остава проблемът как да опазим своята история и култура от враждебни посегателства. И той се прехвърля като горещ картоф. Който го реши положително спрямо волята на Северна Македония губи радикално в навечерието на изборите. Освен това работата е сбъркана още на равнище формат.

– Какво имате предвид?

– Сърбия е третата страна в нашите разговори със Скопие. Тук не става дума за линия София – Скопие, а за триъгълник София – Белград – Скопие. Сърбия печели от досегашния формат на преговорите, защото има възможност да бъде ужасно влиятелна чрез своите „агенти“ в Скопие. И в същото време никой досега не се е досетил да ги посочи с пръст и да каже: „Уважаеми съседи, северомакедонци, вие всъщност провеждате политиката на Белград!“ Ако на този въпрос – нашето приемане на РСМ в ЕС и техният отказ към претенции към българската историческа идентичност, е съдено някак си да се разреши, това означава във формата по някакъв начин да бъде включен и Белград. Истинската столица на македонизма не е Скопие, а Белград. Сърбия трябва да бъде назована не като зрител, а като активен фактор.

– Сърбия е активен фактор в още едни отношения, в които участва и България – за транзита на руски природен газ. И тук има много геополитика – американската воля е такъв газ да не бъде транзитиран и продаван. Не само на Балканите, въобще в ЕС.

– Бойко Борисов уверява и засега сякаш успява, че по тези тръби никакъв руски газ няма да тече, ще тече диверсифициран, т.е. благословен от Америка, газ. Това е ходене по въже с непрекъснато люлеене в различни посоки. Засега той успешно пази равновесие, но това във всеки момент може да се промени.

– А по „Северен поток 2“ газ ще тече ли? От САЩ неведнъж дават да се разбере, че за тях „Турски поток“ и „Северен поток 2“ са едно и също.

– Зад „Северен поток 2“ стоят не просто Путин, Кремъл и „Газпром“. Зад „Северен поток 2“ стои интересът на целия едър германски промишлен капитал. Канцлерът Ангела Меркел предстои да завърши един дълъг свой управленски мандат, който беше успешен по една проста формула – Меркел нито за секунда не наруши интересите на едрия германски капитал. Едрият германски капитал, преценявайки всички политически неудобства на този поток, го предпочита, тъй като Германия има нужда от суровини. Германия, както винаги, има нужда от нещо. Германия е страна, която е зависима от собствените си желания в много висока степен. А този германски капитал е флагманът на европейския промишлен капитал. Без Германия няма и Европейски съюз.

– В Германия през 2021 г. също предстоят парламентарни избори, само че през септември. Вече е ясно, че ерата Меркел приключва. Това какво означава за ЕС? За България? Известни са тесните ни отношения с Берлин, обвързаността на нашата икономика с германската и не на последно място, добрите лични отношения на премиера Борисов с канцлера Меркел.

– За Германия и за ЕС означава много по-високо равнище на неопределеност за бъдещите пътища, по които ще се развива ЕС. ЕС и днес при наличието на Ангела Меркел е на кръстопът. Там могат да се предприемат различни инициативи и ЕС да започне да се развива по различен и неочакван за нас начин. Например в ЕС да се премине от реално към формално и институционално утвърждаване на принципа „Европа на две скорости“.
В Кремъл не са се отказали от очевидната за тях конструктивна формула, потвърдена от живота, че отношенията на Москва и Брюксел не са никакви отношения, защото там нищо конструктивно не се е получило. Че истинските работещи отношения не са с Брюксел, а с Берлин и с Париж.
И следващият въпрос е дали на мястото на Меркел ще има някой, който да е приемлив и за Вашингтон, и за Москва.
За България това означава край на хубавото време за Бойко Борисов и за ГЕРБ.

– Заради подкрепата двете германски фондации – „Ханс Зайдел“ и „Конрад Аденауер“?

– Това не са две германски фондации, това е германската власт. Фондациите са по-скоро посредници на българо-германските отношения, отзад стои пак едрият германски капитал. С политическото пенсиониране на Меркел ГЕРБ и Борисов влизат в зона на неопределеност. От това кой ще замести Меркел зависи бъдещето на цялата формация ГЕРБ. Днес ГЕРБ е пълноценна управляваща сила, но само след една година ГЕРБ може да бъде политическа формация с изчезващ потенциал. Така че въпросът за наследниците на Меркел засяга България абсолютно директно.

Както засяга и Лондон, и Париж. Това е ключов въпрос на бъдещето развитие на ЕС.

– Русия е смятана за основен опонент на Запада, за потенциална заплаха, която трябва да бъде непрекъснато сдържана. А в същото време в Русия е налице някакъв застой. Как Русия в застой би могла да се противопостави на колективния Запад?

– Такова нещо като „колективен Запад“ не съществува отдавна. Тези приказки най-вероятно излизат от новия управленски екип на Байдън. Те отново ще уплътняват Запада около собствените си интереси. Няма единен Запад, има противоречиви интереси. Те не са антагонистични най-често, но те са очевидно различни.

А в Кремъл фактически няма никакъв застой, по-скоро е налице своеобразно радиомълчание. Или както казвал Горчаков – „Русия се съсредоточава“. С други думи – сега ще решаваме големия проблем, но гледаме да не шумим много.

В Русия от 2021 г. започват трите години, през които ще се реши въпросът за новата руска държавност. На Запад веселяшки, с евтин сензационен подход говорят за „съдбата на Путин“. Но не става дума за съдбата на Путин, а за новата формула на руската държавност. Този процес е започнал, но тихичко. Той започна с референдума за новата конституция и ще завърши в края на 2023 г., когато Русия трябва да има нова носеща конструкция. По силата на закона, който Путин сам предложи, през 2024 г. той вече може и да не е президент.

В Русия има огромно напрежение. Досегашната роля на Путин като универсален арбитър върви към изчерпване. Той бе и продължава да бъде свръхвлиятелен посредник между четирите управленски сектора на властовата структура на Русия – т.нар. силоваци (наричани често и имперци), икономико-техническите функционери на работещата руска рублева икономика (те са наследници на „червения директорски пояс“), „системните“ либерали (които контролират основните предпоставки на финансовия живот на Русия, те са от доларовата икономика на страната) и разбира се „Газпром“.

Путин не участва в нито една от тях, той е самостоятелна фигура. Казано на руски бандитски език, той е „решала“ – като се скарат двама бандити, отиват при трети, който има достатъчен авторитет пред тях и който решава какво да направят, за да не се избият взаимно. Путин е генералният „решала“ на Руската федерация.

Но обективно ситуацията вече не може да бъде арбитрирана. И не по вина на Путин, а поради обективното развитие на нещата. В Кремъл с основание очакват огромен геополитически и всякакъв друг вид натиск от Вашингтон към Москва. Което обективно ще засили ролята на първата и втората от четирите елитни групировки.

Ето защо между тези четири групировки трябва да има нови властни отношения. И истинският, големият въпрос на Русия, е какви да бъдат те. Трябва да се промени дълбинната генерална формула на съотношението на управленските елити, импулси и тенденции на развитие на държавата. Всичко това е причина Русия да променя формата си.

Русия във всеки момент може да ни изненада, защото там са налице очевидни икономически неблагополучия, приоритетът на развитието над стабилността предстои да бъде утвърден на високо държавно равнище. А в същото време Русия е обявена за враг №1 на Запада.

– Заедно с Китай.

– Това, което може да се очаква в предстоящата година е, между Русия и Китай да се сключи отдавна предлаганото от Пекин военно-политическо споразумение. Пекин вече два пъти предлага военно-политически съюз, от Москва учтиво мълчат. Но натискът от Вашингтон ще доведе до военно-политически мост между Москва и Пекин.

– Руската мечка не рискува ли да бъде изядена от китайския дракон с такъв съюз?

– Рискува. Затова не е случайно, че учтиво мълчат. Но в Китай, също така, както във Вашингтон, в Москва и в Брюксел, се решава един и същ проклет въпрос – въпросът за властта.
В Китай този въпрос се решава тихичко и типично по китайски. Вече са формирани две групировки – едната (може за удобство да я наречем старомарксисти), е водена от президента Си Цзинпин. Другата е на „комсомолците“, водена от премиера Ли Къцян.

Си Цзинпин е израсъл в семейство, което е признавало за геополитическа реалност единствено съветската геополитическа реалност, но това не му пречи да е и националист. Бащата на Си Цзинпин е известен с това, че е бил един от най-главните руски агенти за влияние и довереници на Кремъл.

Срещу себе си тези „старомарксисти“ имат американските соросоиди – „комсомолците“, които са не само велики приятели на САЩ, но и на американските демократи.

Китайският въпрос на властта ще се решава пред очите ни. Пекин не може да си позволи никакъв локдаун – заради спадащите икономически показатели. Нито пък може да се откаже от великите си планове, това ще бъде не по китайски. Затова ще решават бързо, още през тази година.
Така че дали да се бои мечката от дракона ще зависи от това кой точно в страната на дракона ще победи.

– Има и друга причина и мечката, и американският белоглав орел да се боят от дракона – според прогнозите на икономисти през 2028 г. Китай ще стане икономика №1 в света. Какъв ще бъде светът, в който Китай е най-силен?

– Не предстои да се появи свят, в който да има „най-важен“. Светът ще бъде многополюсен, като траекторията на историята ще премине точно по средата между разбиранията на глобалистите за това, че вече няма да има държавност (те наричат това процес на десуверенизация) и днешното положение. Светът ще бъде разделен на няколко глобални клъстера, които ще живеят независимо, доколкото това е възможно един от друг. Китай ще бъде водещата страна в един от тези клъстери – т.нар. Азиатско-Тихоокеански клъстер.

В света няма да има еднополюсен модел, в който да побеждава глобалисткото правителство, а просто ще има няколко клъстера – китайски, американски, европейски, руски. Китай няма да бъде икономика №1 на света, просто защото няма да има класация.

– А мястото на България къде ще бъде? На разлома между клъстерите?

– България за съжаление е на разлома между няколко клъстера. И това поставя огромни проблеми пред бъдещото политическо и държавно ръководство. България е на такова място, че не може естествено да бъде привлечена към някой от очертаващите се клъстери. Това е много голям геополитически проблем на всяко българско държавно ръководство.
Сега България е член на НАТО, но според мен НАТО няма да може да продължи в досегашния си вид и истинският проблем на алианса не е, че Тръмп не го харесваше. Големият проблем на НАТО е липсата на реален противник. Има надежда ресурсите и енергията на НАТО да се прелеят в Триморието. Но дори и тогава България няма да стои органично в тази структура. Аз не очаквам тя да бъде осъществена. За да работи ефективно Триморието, идеолозите на тази конструкция трябва да победят в Белорусия. Докато Белорусия е проруска страна никакво Триморие няма да може да се случи, макар че отделни президенти могат да съберат политически капитал.
Примитивният американоцентризъм ще остане в миналото и днешните американофили ще имат проблем с ориентацията.
Световните клъстерни натрупвания са само четири или пет, Латинска Америка, например, също се очертава като клъстер. Индия също може да бъде клъстер.

– Нас може би повече би трябвало да ни интересува къде е Турция?

– Турция в момента няма никакъв работещ профил. С неоосманистките си амбиции ръководителят Ердоган се опитва да разговаря в стилистиката на Великата порта. Но от друга страна бюджетът му гори. Едновременно с това Ердоган разгръща войни на четири – пет места по света. Днешна Турция предстои да се промени много силно. Турция е една от проблемните страни на глобуса.

– Очакват ни турбулентни години, силно ще тресе, така ли?

– В 2021 г. предстои да започнат да се появяват решенията на проблемите, които изброих. Това ще бъде преломна година, в която ще приключат стари тенденции и ще станат очевидни нови тенденции. Този исторически процес на преход от епоха в епоха не може да става без турбуленция.

Красина Кръстева

http://epicenter.bg/