Времето не стигна – поне 40 депутати искат думата преди окончателното му приемане
Иновация в гласуването на бюджета за 2026 г. въведоха управляващите от “Прогресивна България. Дебатите започнаха в четвъртък, а заседанието продължи, докато имаше желаещи за изказвания. Гласуването на текстовете обаче бе оставено за петък. Същата е процедурата при вот на недоверие към правителството.
Депутатите решиха да прибягнат до този ход с бюджета при приемането му на второ четене, след като се оказа, че към 18 часа в четвъртък имаше записани 40 желаещи да се изкажат за парите на държавата.
И поради отлагането на конкретните текстове, които да бъдат гласувани, дебатите бяха пъстри, разнопосочни и не особено полезни. Все пак
най-много критики бяха насочени към
рекордния дефицит,
замразяването на минималната заплата, новата формула за трудов стаж, дали чиновниците да си плащат сами осигуровките.
Според Теменужка Петкова от ГЕРБ рекордните 5,7% дефицит означават теглене на повече дълг и по-висока инфлация. Тя повтори предупреждението си, че по отношение на дефицита управляващите нарушават грубо Закона за публичните финанси и европейския регламент.
Здравко Марков от “Прогресивна България” контрира, че по данни на Евростат за първото тримесечие на 2026 г. дефицитът е 7,6%. “Една част от разходите не са направени от нас. Всички внушения, че бюджетът за 2026-а е изпълнен само с безсмислени харчове, са неверни – напротив, ние се
опитваме да спасим
публичните финанси,
а не се държим като предишните управляващи – като луд с картечница”, заяви той.
Мартин Димитров от ДБ пък призова да се направи последен опит за сваляне на дефицита до 3%, като е достатъчно предложеното от парламентарната му група намаляване на капиталовите разходи и увеличаване на ставките за хазартните оператори. Димитров критикува и промяната в начина за финансиране на общинската капиталова програма, в която няма лимити и критерии, което означава, че ще се финансират близки общини. Такъв дефицит не е имало от времето на Жан Виденов, такъв дълг никой не е вземал в новата история на България, обобщи Димитров.
Хамид Хамид от ДПС предупреди, че няма да подкрепят намеренията на кабинета да отпадне автоматичният механизъм за обвързване на заплатите в сектор “Сигурност” със средното възнаграждение за страната. С полицията шега не бива, заяви Хамид.
Петър Петров от “Възраждане” предложи с 2,9 млн. евро, предвидени за съхранение на американско оборудване, да се финансира ремонтът на яз. “Огоста”, защото бил част от националната сигурност. А съпартиецът му Коста Стоянов поиска
отлагане до 2029 г. на новата методика за
такса смет,
за да не се натоварват хората.
“Наистина не вярвах, че ще дискутираме проект на бюджет за 2026 г., който ще бъде с повече неописани разходи и по-висок дълг от проекта, който извади българските граждани на улицата и свали предишното правителство, но за съжаление, това е факт”, заяви Асен Василев. И допълни, че управляващите вдигат дефицита, харчат на тъмно и карат всеки един от нас да плати масрафа до края на годината по 400 евро – от бебето до пенсионера. Василев бе категоричен, че от ПП няма да подкрепят финансовата рамка.
В четвъртък бюджетната комисия направи няколко промени в държавните финанси. Една от тях е минималната заплата да не зависи от средната. В момента според Кодекса на труда най-ниското възнаграждение у нас е равно на 50% от средната за страната за последните четири отчетени тримесечия. Освен това полученият размер не може да бъде по-нисък от минималната заплата за предходната година.
С гласуваните промени обаче тази година няма да се направи автоматичното изчисление, което трябваше да определи минималната заплата за 2027 г. Министерският съвет – по предложение на финансовия и социалния министър, трябва да подготви законопроект с нова уредба за определяне на нейния размер. До приемането му
минималната заплата се
запазва на 620,20 евро
Ако сегашният механизъм бе запазен, от 1 януари 2027 г. тя трябваше да стане близо 700 евро.
Друга промяна гласи, че трудовият стаж ще бъде приравнен към осигурителния, за да се изчислява по часове. Така един ден стаж ще се признава само при отработено пълно законоустановено работно време, а при непълно ще се натрупва пропорционално. Тези промени ще засегнат и изчисляването на най-голямата добавка към заплатите у нас – т.нар. клас прослужено време, както и отпуските, обезщетенията при пенсиониране и напускане на работа.
Освен това от “Прогресивна България” оттеглиха предложението си за таван на заплатите в бордовете на държавните фирми. Първоначално управляващите внесоха текст парите да не надхвърлят възнаграждението на министър, което прави около 5700 евро. Сега бе прието единствено ограничаване до трима членове на борд, като по изключение може да са петима.
Аргументите за оттеглянето на предложението бяха, че един и същ таван не може да бъде прилаган механично към всички държавни компании. Това важало особено за ключови енергийни дружества. А в икономическото министерство готвели нови правила, които трябва да отчитат категорията на предприятието и ефективността на управлението. Намерението възнагражденията да бъдат ограничени оставало, но по по-детайлна методика.
В момента заплатата на членовете на бордовете на държавни фирми се определя по формула според размера на активите, броя на служителите, рентабилността, финансовия резултат, изменението на добавената стойност на един зает и това дали обслужва задълженията си. За основа служи минималната заплата. Така възнаграждението в бордовете се движи от 3721,20 до 11,163,60 евро.
В четвъртък при дебатите в пленарната зала шефът на бюджетната комисия Константин Проданов от “Прогресивна България” заяви, че за заплатите в бордовете трябва да се направи прецизен механизъм, “за да не избодем очи, вместо да изпишем вежди”.
