Извънредно заседание на Комисията по здравеопазването в Народното събрание свиква нейният председател д-р Костадин Ангелов днес, 2 април, заради недостига при финансирането в психиатричните болници. Депутатите ще изслушат министрите на здравеопазването и на финансите и директорите на държавните психиатрии, чиито екипи миналата седмица излязоха на протест заради лошите условия на труд и ниските заплати.
Българската психиатрична асоциация подкрепя напълно справедливите искания на екипите от държавните болници, каза за Радио Варна нейният президент – проф. д-р Христо Кожухаров, ръководител на Втора Психиатрична клиника към УМБАЛ „Св. Марина“, ръководител на катедра „Психиатрия и медицинска психология“ в МУ-Варна. Разговора на Валерия Василева с проф. Кожухаров по темата можете да чуете в звуковия файл.
Професор Кожухаров, каква е общата картина на психиатричната дейност в България и как функционира с такава шокиращо ниска издръжка на пациентите, каквато споделят Вашите колеги?
Може би и там е заложен проблемът, че има различно финансиране на различните болници. Когато говорим за болничната помощ, можем да я разделим така: от една страна са дванадесетте държавни психиатрични болници, от друга – университетските или общите психиатрични отделения към многопрофилните болници за активно лечение и центровете за психично здраве,които са най-многобройни.
Общо взето, 12-те държавни психиатрични болници са разположени извън големите градове по стария принцип – да са далеч заради стигмата. Това също е част от проблема, тъй като са трудно достъпни – например, най-близките до Варна са ДПБ „Карвуна“ край Балчик, област Добрич и ДПБ „Царев Брод“ край Шумен.
Във всички тези болници, първо, сградите са много остарели, амортизирани, в лошо състояние. Освен това, те се финансират на т.нар. „исторически“ бюджет, т.е. с каквото са изкарали миналата година, автоматично им го прехвърлят за тази година. Затова стачкуват колегите, затова целият управителен съвет и лично аз като президент на Българската психиатрична асоциация, твърдо ги подкрепяме в техните справедливи искания.
Там работят мултидисциплинарни екипи, които са много лошо платени и то е логично при заплащане единствено от Министерството на здравеопазването. Директорката на една от болниците сполучливо сравни, че те са по-лошо платени, отколкото току-що започващите работа в хранителните супермаркети. Това е обидно, защото дори да предположим, че новозавършил започва там, той е учил 6 години медицина. Всъщност, хората, които работят там, изобщо не са новозавършили. Излезе скоро една официална статистика от НЦОАЗ, според която в психиатричните болници е голям процентът на хората над 54 години от висшия медицински персонал и дори над 58 години от сестринския. Това означава, че в следващите 7 до 10 години, ако предположим, че 65 ще бъде линията за пенсиониране, всички ще навлязат в пенсионна възраст. В същото време там специализации вървят по-трудно или дефакто няма такива. При лошо заплащане, лоша политика по отношение на бъдещето, без развитие, то аз не виждам как ще може да се намери персонал за тези болници…
Другите болници – университетски болници към МБАЛ, или общите психиатрични отделения към МБАЛ или така наречени ЦПЗ – центрове за психично здраве, получават заплащане по т. нар. „методика“, която е също на МЗ. В момента това заплащане също е абсолютно недостатъчно – то е 65 лева и не е индексирано последните 5 години.
Възможно ли е финансиране на психиатричната дейност от здравната каса?
Психиатрията не е по здравна каса. От време на време навлиза този въпрос дали да не мине на клинични пътеки и сега отново се поставя. Нашата позиция на Българската психиатрична асоциация е, че не е приложимо и ще обясня защо. Сега идвам от визитация и имам пациенти, които влизат в рамките на месец за трети пъти, а имам и такива, които влизат в рамките на месец за десети пъти. По здравна каса това няма как да се случва – касата веднага ще изхвърли такъв пациент от системата.
Причината, че ги приемаме многократно не е, че ние правим някакви „мюшенгии“, да употребя хубавата българска дума. Причината е, че за жалост това са пациенти, които се изписват по тяхно желание в някакво стабилизирано или повлияно състояние, но много бързо спират медикаментите, правят пореден рецидив на болеста и влизат отново. Голяма част от тях са неосигурени. Да, някой са инвалидизирани, но те не са чак толкова много, и това е вторият проблем. Третият голям проблем е, че става въпрос за мултиморбидни болни, т.е. те имат много болести, и т.н., и т.н….
Мисля, че това е една „претоплена манджа“, която в различно време здравни министри, парламентарни комисии вкарват като начин да не натоварват бюджетно министерството, да пренасочат към бюджета на здравната каса. Моето мнение на тесен специалист е, че това няма как да се случи. Гилдията има решение по този въпрос, че е против.
БНР
