БЪЛГАРИН ЩЕ ПОДГОТВЯ НАЦИОНАЛНИТЕ ОТБОРИ НА КИТАЙ ПО ПЛАЖЕН ВОЛЕЙБОЛ ЗА ТОКИО 2020

0
1639

 

Националните отбори по плажен волейбол на Китай от няколко дни имат български треньор, който ще трябва да ги подготви за медали на Олимпийските игри в Токио през 2020-а година. Това е софиянецът Милко Георгиев, който ще бъде треньор за кондиция и по физическа подготовка. Георгиев се връща в най-многолюдната страна в света за втори път и отново ще работи с волейболисти. У нас не е много познат, но хората от Българският колоездачен съюз, Българската федерация по бокс и от Българската федерация по таекуон-до са му благодарни заради усилията, които е полагал за техните състезатели и заради резултатите, които са постигнати след това. Георгиев залага на нещо, което не е особено популярно в България, като обяснява, че основната сила на разработената вече 16 години система от него е основана на прехабилитацията. Философията му е, че е по-добре да се заложи на прехабилитацията, която да отстрани причините за контузии, отколкото след това на рехабилитации и състезателят да е дълго време извън състезателна активност. “Самата идея на прехабилитацията е да премахва причините за евентуални потенциални травми не само в момента, но и в бъдещ период. Също така се страем да отстраним грешни моторни умения и след това преминаваме към работа за високи спортни постижения. Поради незнание в тази насока има много съсипани спортисти, което е тъжно. Аз лично никога не бих жертвал здравето и навлизането във форма на един спортист заради един медал. Защото медалът може да дойде след една, дори след пет години”. “Мен ме интересува спортното дълголетие. Защото се оказва, че точно когато спортистът е набрал опит, тялото го предава. Аз и екипът ми имаме уникална система за кондиционна подготовка, разказва Милко Георгиев, който не се оплаква от клиенти – доста спортисти от колективните спортове работят с него индивидуално. Като дете Георгиев се занимава с доста спортове, но голямата му любов остават хокей на лед и таекуон-дото. “За мене това е второ пътуване за Китай. Преди това ме викнаха на нещо като проби за две седмици и през това време работих почти без да спирам с четири волейболни отбора в Шанхай. Мъжете са шампиони на Китай и са изключително силен отбор. Жените са в топ 4. Също така работих с младежки и девически отбори. И както бях за две седмици, останах за два месеца. На китайците им беше много интересно с мене. Сега се изправям пред ново предизвикателство, наречено бийч-волей. Той е много силов спорт. Играе се от двама играчи, няма смени, играе се върху пясък, което затруднява тичането, играе се при горещо време. Единият състезател изпълнява начален удар и веднага тича да посреща”. “Няма да открия топлата вода, като кажа колко пари инвестират в Китай в спорта. Могат да си вземат всеки един треньор от целия свят. Но се спират на мене, като това е огромно признание за работата ми преди това в Шанхай и за моята система на работа, допълва Милко, който е племенник на един от пионерите на бобслея в България Иван Георгиев-Костура. “Целите, които ми поставиха китайците, е да подготвя техните състезатели по плажен волейбол за Световното първенство през 2019-а година и най-вече за Олимпийските игри в Токио. Ще бъде добре като начало да се класират по две двойки в двата пола, а на самите Игри да се печелят и медали. Смятам, че ще имам време да приложа всичко, което знам и да се види българското ниво”. Софиянецът ще бъде единственият българин в щаба на отборите по плажен волейбол, а веднага след пристигането си отива на лагер в курорта Саня на остров Хайнан, известен още като Китайския Хаваи. “Имал съм една-единствена покана да работя в български футболен отбор. И тя дойде от Черноморец (Бургас), когато президент беше Митко Събев. Поканата дойде от един млад човек от екипа му, но след това не се стигна до договор. Общото впечатление от българските спортисти е, че имат огромни пропуски в кондицията, прехабилитацията, физически са слаби и им липсва мобилност. Голяма част от тях не знаят каквое щанга. Те не са учени да скачат и да пирземяват. Уменията им са от практиката, от играта. И именно затова не бива да се чудим защо българските спортисти са едни от най-контузващите се. Но те не са виновни, разказва още Милко Георгиев.