На 10 април 1979 г. България застава в редицата на космическите държави с полета на Георги Иванов на кораба „Союз 33“ като става шестата страна, изпратила човек в космоса, след СССР, САЩ, Чехословакия, Полша и ГДР.
Българската телеграфна агенция тогава предава:
„В полет – Союз-33“, е кратко: „Москва, 10 април (ТАСС-БТА). На 10 април в 20,34 часа московско време от космодрума в Байконур е изстрелян космическият кораб „Союз-33“ за извършване на съвместни изследвания и експерименти по програмата „Интеркосмос“, пилотиран от международен екипаж в състав: летецът космонавт на СССР Николай Рукавишников и българският космонавт изследовател майор Георги Иванов“.
Георги Иванов е включен във важна космическа програма, която предвижда след скачването на кораба „Союз – 33“ с орбиталния комплекс „Салют – 6“ – „Союз – 32“ да бъдат извършени съвместни изследвания и експерименти по програмата „Интеркосмос“ с космонавтите Владимир Ляхов и Валерий Рюмин, които работят в околоземна орбита от 25 февруари 1979 г. Космонавтите трябва да извършат 28 експеримента и изследвания в областа на физиката на космоса, дистанционното сондиране на Земята от космоса, космическата биология и медицина и микрогравитационните технологии.
Специално за полета са създадени от българските учени различни випове храни от Централната лаборатория по лиофилизация и криобиология. Сред храните са лютеница, балкански кашкавал, овче сирене, печени бадеми, горски мед, конфитюр от ягоди и малини. Изпратени са и българските системи и прибори като „Спектър 15“, „Средец“.
Символично първият български космонавт е взел в космоса и шепа пръст от Плиска, връх Шипка и Бузлуджа.
https://youtu.be/dEK7VJ60IYQ
Но на 11 април 1979 г., втория ден от полета на „Союз – 33“, по време на последните маневри преди скачването, на около 3 км от орбиталната станция, отказва основният двигател, опитват се 6 пъти да го включат, но напразно. Скачването е отменено и се прекратява програмата на полета.
Включен е резервният двигател, но и той след 180-186 секунди, се налага да бъде изключен.
“За тези 12 часа, в които не знаят какво ще се случи с живота им, правят 31 обиколки на земното кълбо, а Иванов запълва 2 фотоленти и сега белият свят ще може да ги види. Качеството е поразително, а снимките са изключително красиви”, разказва Орлин Джелепов,редактор на новия документален филм за първия български космонавт “Полет на ръба на безкрая”.
72 кадъра е заснел Иванов, докато е в Космоса, а снимките излизат цели 40 години по-късно.
След по-малко от две денонощия полетът на „Союз 33“ трябва да приключи с драматично приземяване. Прекъсва връзката със Земята. Космонавтите управляват ръчно сложното приземяване. Капсулата се врязва остро в атмосферата, натоварването е огромно, на границите на човешките възможности.
Спускането продължава 2 минути и половина. Апаратът се приземява на 12 април. Драматичният полет не повлиява на пулса на нашия космонавт като през цялото време остава нормален.
Когато след няколко години е запитан дали мисли, че живее втори живот, Георги Иванов отговаря: „Може би, да. Ако обаче погледнем по-общо, всеки летец живее един свой (най-малко) втори живот. Това са рисковете на професията.“
Генерал-лейтенант Георги Иванов Иванов е първият български космонавт.
Истинското му име е Георги Иванов Какалов, но месеци преди полета на 10 април 1979г. е решено, че трябва да смени фамилното си име. Народен представител в VII – то Велико народно събрание / 1990 – 1992 /.
Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. в семейството на Анастасия Какалова и Иван Иванов Какалов (електротехник). Родната му къща е в старинния кв. Вароша. През 1958г. завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“ Ловеч. Постъпва в армията през 1958г. През 1964г. завършва военното училище в Долна Митрополия. Инженер – летец . Има квалификация пилот I клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила . Член на БКП от 1968 г. През 1984 г. защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки. Негов научен ръководител е Димитър Мишев. Съпругата му се казва Наталия Русанова. Имат една дъщеря Ани (р. 1967 г.). С втората си съпруга Лидия имат един син – Иван (р. 1984 г.). Георги Иванов се занимава със ски, риболов и голф в свободното си време.
На 1 март 1978 г., Иванов e избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос. Обучава се в Център за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. На 10 април 1979 г., в 20 ч. и 34 мин. московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“, с международен екипаж: командир на полета Николай Рукавишников и космонавт-изследовател Георги Иванов. Поради техническа неизправност корабът не се скачва с обриталната станция „Салют-6“. През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Когато се приземяват, те се намират на 320 км югоизточно от Джезказган. Направили са 31 пълни обиколки около Земята. В Космоса прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута.
elfe.tu-sofia.bg / https://nauka.offnews.bg
Снимката е от гостуването в Толбухин /сега Добрич/ на Рукавишников /вторият от ляво на дясно/ и Г. Иванов /четвъртият от ляво на дясно/. В средата е Димитър Димитров – първи секретар на ОК на БКП, а последният вдясно е Костадин Станев – председател на ОНС. Снимката на Игнат Абаджиев е предоставена на НДТ от сина му Николай.
