Ядрената централата и тецовете все още дават основната част от производството
С 2 млн. мегаватчаса по-малко ток е произведен у нас през миналата година в сравнение с 2023-а. Това е спад от 5,08 на сто, показва справка на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) към 29 декември. Тези дни се очаква да излязат данните с последните два дни на годината.
Производството е 37,71 млн. мегаватчаса, докато потреблението – 36,69 млн., като се е увеличило с 0,85% спрямо предходната година. Така че
ток за бизнеса и домакинствата
има достатъчно
Базовите централи – АЕЦ “Козлодуй” и тецовете, са произвели 28,245 млн. мвтч, което е спад с 10,81 на сто в сравнение с предходната година, но все пак те са доминиращи.
Възобновяемите енергийни източници – вятърни централи, фотоволтаици и тецове на биомаса, са дали общо към 6,59 млн. мегаватчаса, което е по-малко от 1/6 от общо произведената електроенергия. Въпреки големия ръст от над 32% в производството на зелена енергия, което се дължи основно на фотоволтаиците, е ясно, че се разчита на базовите централи.
Ръстът на електричеството на големите солари, присъединени към преносната мрежа, се е увеличил с 59,27%, а на малките – присъединени към разпределителната мрежа, с 56,05 на сто.
При вятърните централи има спад , при големите паркове, присъединени към мрежата на ЕСО, е 11,43 на сто, а при малките, които са към мрежите на енергото – 15,53%.
Вецовете са свили производството на електроенергия, което е обяснимо, тъй като при засушаванията водата се пази. Произвели са 2,87 млн. мегаватчаса при 3 млн. през 2023 г., спадът е с 6,67 на сто.
Износът през 2024 година се
е свил драстично
– 978 378 мегаватчаса при над 3,44 млн. за 2023 година. България все пак запазва позицията си на нетен износител на електроенергия и през миналата година.
Салдото внос-износ е пряко свързано с резултатите от пазарните обединения на българския електроенергиен пазар с този на страните от ЕС в отделните времеви сегменти като например “ден напред” и “в рамките на деня”.
Електроенергийният системен оператор на България осигурява максималния трансграничен капацитет за доставки в условията на обединен общоевропейски пазар, съобщават от компанията.
Търговията на ток на платформата “Ден напред” на борсата в първите дни на годината показва, че цените на свободния пазар у нас, на Балканите и включително до Австрия,Унгария и Чехия,
са най-високите в Европа
Старият континент продължава да е разделен на две по ценови нива и това е заради недобрата свързаност.
На 6 януари цените във Франция бяха 37 евро, Германия – 25 евро, Испания – 49 евро. В България и Румъния мегаватчас струваше 114 евро, толкова беше и в Чехия, а в Австрия с 1 евро по-скъп, в Гърция – 118 евро, в Унгария – 119 евро.
В микса на електроенергия у нас на 6 януари към 13 часа най-голям беше делът на фотоволтаиците – с 31,77%, и товар от 2270 мегавата, следвани от 2075 мегавата на АЕЦ “Козлодуй” и 1950 мегавата въглищни централи.
Към 17 часа останаха само АЕЦ “Козлодуй” с 38,79 на сто дял, въглищните тецове – с 37,37 на сто, към 6 на сто – топлофикации и малко над 4 на сто вятърни централи.
За 7 януари у нас нивата на цените на свободния пазар вече бяха 120 евро за мвтч, за Гърция – 130 евро, Румъния – 118 евро, Чехия – 112 евро, Австрия – 122 евро.
В Централна и Западна Европа цените леко се покачиха, но в Германия все пак бяха 58 евро, във Франция – 74 евро, в Испания – 83 евро.
