През 2021 година излезе от печат сборникът „Будителите на Златна Добруджа”. Той бе резултат от проучвателската работа на ученици от Клуб „Знаете ли български език?” към СУ „Св. Климент Охридски” в град Добрич. Книгата включва биографични очерци за 28 будители, свързани с историята и културата на Добруджа.
Сега шестокласници от Клуба по български език и литература към Училището по изкуствата имат амбицията да продължат започнатото от своите предшественици. Целта, която са си поставили, е да напишат очерци за значими добруджанци, някои от които днес са неизвестни или малко известни, но за които трябва да си спомним, защото са направили много за културно-просветния живот на добруджанци.
Петър Габе
Петър Габе (рождено име Пейсах Габе) е роден 18 февруари 1857 г. в Елисаветград, Херсонска губерния. Той е от еврейски произход. Взема участие като опълченец в Руско-турската война през 1877 – 1878 г. Петър Габе е човек с демократични разбирания, народоволец, заради което трябва да напусне Русия през 1884 г., търсейки убежище в България. Пристига в Южна Добруджа и се заселва там през късната есен на 1884 г. заедно със съпругата си Екатерина Самойловна Дуел, с която са женени от 1881 г., и едногодишния си син Израел (наричан Сеня). Второто дете в семейството е Изидора (бъдещата поетеса Дора Габе), родена през 1886 г., третото дете е Емануил (Манол), роден през 1889 г., а четвъртото дете е Изабела (Бела Габе), родена през 1893 г.
Петър Габе става един от най-големите чифликчии в Добруджа. Въвежда най-модерната техника по онова време, внася специални сортове, създава първото биволовъдно стопанство в България. През 1891 г. получава българско гражданство. Сътрудник е на вестниците „Мир“, „Воля“, „Радикал“, „Балканска зора“, „Свобода“, „Независимост“, „Буря“, „Народ“, „Ден“ и др. През 1894 г. е избран в Балчик за народен представител с голяма преднина и полага клетва в Народното събрание, но по-късно изборът му е касиран. През 1913 г., след първото завладяване на Южна Добруджа от Румъния, семейството се премества в София.
Петър Габе е общественик, публицист, стопански деец, аграрикономист. Пише по икономически и стопански въпроси, обявява се против лихварството и експлоатацията от чорбаджиите. През 1894 г. в сп. „Българска сбирка“ в поредица статии изтъква липсата на икономически изследвания, които се отразяват върху развитието на българското селско стопанство. Критикува данъчната система при Стамболов, която затормозява развитието на земеделието. Помага за подготовката на стопанската програма на правителството на д-р Константин Стоилов. Когато Румъния предявява открито претенциите си към Южна Добруджа, Габе написва изложение до Министерския съвет (25 юни 1913 г.). В него той нарича тази част от страната ни „българската Калифорния“ и предрича тежка загуба за икономическото развитие на страната, ако Добруджа бъде отнета.
Петър Габе е автор на 13 книги, свързани предимно със съдбата на Добруджа. През 1917 г. публикува своята анкета „Румъния в Добруджа 1913 – 1916 г.“, която според някои е „най-българската книга за румънската окупация на Южна Добруджа“, съчетание от добросъвестно излагане на фактите от стопански характер, проникновено и далновидно тълкуване на политико-икономическите реалности и дълбоко човешко изобразяване на преживените митарства и издръжливост на населението в тези тежки условия. Заради тази книга румънски съд го осъжда задочно на смърт и конфискува недвижимото му имущество, личния му архив и богатата библиотека, останали в Южна Добруджа. През 1925 г. Петър Габе отпечатва най-известното си съчинение – „Добруджанският въпрос в неговата същност (По повод обезземляването на добруджанското население)“, което е издадено и на френски език.
Петър Габе умира през 1927 г. в София. Личният му архив се съхранява във фонд 137К в Централен държавен архив. Състои от 581 архивни единици от периода 1872 – 1951 г.
Материалът е подготвен от Никол Николова
Христо Капитанов
Роден е през 1903 г. в град Добрич. Завършва право и история в Букурещ. По време на румънската окупация на Южна Добруджа той остава да живее сред нашите сънародници в Румъния. Прецизен познавач на историята на България и Румъния и на българо-румънските отношения, той успява да открие и публикува стотици документи за българската политическа, революционна и културна емиграция в Румъния. Преподава български език в Букурещкия университет. До 1940 г. е редактор на български вестници и списания в Добрич – „Факел“, „Куриер“, „Добруджански глас“ , „Селска народна библиотека“, „Вечер“ и други. В периода 1940 – 1944 г. е редактор в Дирекцията на печата към Министерство на външните работи и изповеданията. След 9 септември 1944 г. е изключен от Съюза на българските писатели. Автор е на книгите „Стихосбирка“, „Панайот Станчов-Черна. Живот и творчество“, „Българските писатели за македонската свобода“.
В годините на румънската окупация на Добруджа оказва значителна помощ на българското население като юрист с многобройните си статии на правна тематика. В продължение на няколко години Христо Капитанов изучава живота и творчеството на един от значимите румънски поети – Панайот Станчов-Черна.
Благодарение на неговата работоспособност е издирена и преведена непознатата дотогава публицистика на Г. С. Раковски и Любен Каравелов, публикувана на румънски език. Заради тази му откривателска и преводаческа дейност той е привлечен и като сътрудник към БАН. Благодарение на него днес имаме и редица румънски документи за живота и творчеството на певеца на Добруджа Йордан Йовков.
След дългогодишни издирвания на румънските архиви, библиотеки и музеи и след стотици срещи с наши сънародници в Румъния Христо Капитанов пише и публикува множество статии и очерци за българи, участвали в политическия, културния и църковния живот на северната ни съседка. Той открива и български строители, дърворезбари и зографи от Македония, строили и зографисвали църковни храмове в Румъния.
Христо Капитанов може да бъде наречен будител на Добруджа, защото е български родолюбец, който през целия си живот отстоява историческата истина. Приема, че наш дълг е да помислим за онези наши сънародници, които остават зад Дунава след сключването на Крайовския договор.
Умира през 1971 г. в град София.
Материалът е подготвен от Кирил Костадинов
Божидар Ханджиев – „свяст и гордост на своето време”
Божидар Ханджиев е роден на 21 януари 1915 г. Баща му е Влади Тодоров Ханджиев, а майка му е Станка Опълченова. Дядо му Петър Опълченеца е опълченец на Шипка и участник в битките при Стара Загора.
Божидар Ханджиев учи при даскал Коста Атанасов, продължава в Българската частна гимназия. Постъпва студент в Академия „Михайляну“ в Яш. През 1937 г. специализира в Университета в Загреб, след което се дипломира с полагане на писмен изпит на тема „Българо-румънски лингвистични връзки през XVI – XVII век“.
Получава научно звание и за кратко е асистент в Катедрата по славянска граматика. Предложена му е постоянна научна работа, ако промени името си от Ханджиев на румънското Ханджиу. Божидар Ханджиев отказва да се румънизира и се завръща в Добрич като учител по български език и литература в гимназията по покана на Българското културно общество. През трите учебни години преди освобождението на Южна Добруджа гимназиалният учител Божидар Ханджиев се утвърждава като високоподготвен, ерудиран литератор. Той отваря очите на много хора и ученици.
Божидар Ханджиев има двама синове: Владимир и Огнян. Умира на 81 години през 1996 г. На него са посветени филм и книга от признателните му ученици.
Материалът е подготвен от Борис Ханджиев
