Създаването на един декар нов полезащитен пояс струва 4116 лева. Това каза по време на международна конференция „Възстановяване на горските местообитания“ заместник-директорът на Държавно ловно стопанство – Балчик инженер Радослав Радев, цитиран от пресцентъра на Североизточното държавно предприятие. Той поясни, че в тази сума влизат раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и мн.др. В същото време приходите от дървесина от същата площ са средно 926,40 лева при ясена и 489,22 лева при акацията, посочи още Радев.
Пред участниците във форума той коментира, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали. Той обясни, че съхненето започна през 2019 година, като първите засегнати видове са американски ясен и бряст, но през следващите години сушата, високите температури и различни патогени и вредители засегнаха и дъбовете, цера, планинския и полски ясен и акацията.
„Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване“, заяви пред колегите си инж. Радослав Радев. Той допълни, че част от изсъхналите пояси са презалесени със средства от проектите „Горите на Североизтока“ и „Земите и горите на орела“ по програма LIFE на Европейския съюз, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси, е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор „Гори“. Инж. Радев обясни, че лесовъди от Североизточното държавно предприятие (СИДП) са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети.
„Възстановяването и поддържането на поясите е важно за всички нас заради глобалните промени в климата“, каза още Радев. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, или само 500 литра на квадратен метър. Това в съчетание с най-силните ветрове в България прави Добруджа изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустините (200-400 литра на квадратен метър годишно), поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието ѝ.
„В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени, „житницата на България“ отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие“, категоричен бе инж. Радослав Радев.
Конференцията “Възстановяване на горски местообитания” е организирана от WWF България, в партньорство с Югозападното държавно предприятие , като във форума участваха експерти от седем европейски страни, които разискваха важни теми свързани с пожарите в горите, засушаването, екстремните температури и възможностите за възстановяване на горските местообитания, което ще доведе до смекчаване на ефектите от изменение на климата.
