В навечерието на Деня на народните будители Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) връчи за първи път годишните отличия за добри практики „Наука – висше образование – бизнес и общество“, посветени и на 30-годишнината от създаването на Агенцията. Събитието се състоя в аула „Максима“ на Университета за национално и световно стопанство и отбеляза нов етап в усилията на НАОА за насърчаване на взаимодействието между академичната общност, научните организации, бизнеса и обществото.
Отличията са част от инициативата за създаване на каталог от добри практики, който да представя устойчиви модели на сътрудничество и обмен между образованието, науката и реалния сектор. Целта е да се даде публичност на успешните примери, да се насърчи прилагането на иновации в обучението и да се подпомогне активното участие на студенти, докторанти и млади учени в практическата и изследователската дейност.
В първото издание на инициативата участваха 14 висши училища и четири научни организации, които представиха 137 практики. Оценяването беше извършено от Консултативния съвет на НАОА по критерии – като обществена значимост, иновативност, устойчивост и включване на бизнеса и студентите в процесите.
Награди бяха присъдени в шест категории, като всяка от тях отличава конкретен аспект на връзката между науката, образованието и обществото.
В категорията „Партньорство висше училище – бизнес“ победител стана Софийският университет „Св. Климент Охридски“ за практиката „Био-бизнес“. Почетният плакет бе връчен от Добрин Иванов – изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България. На второ и трето място бяха отличени практики на Университета за национално и световно стопанство за практиката „Борд на съветниците за обучението по логистиката“ и на Югозападния университет „Неофит Рилски“ за практиката „Подкрепа на обучаемите за участие в модни ревюта“.
В категорията „Внедряване на научни резултати в полза на бизнеса и обществото“ бе отличен Националният институт по метеорология и хидрология за системата „ARDAFORECAST“ – интегриран инструмент за ранно предупреждение при наводнения. Наградата връчи вицепремиерът Атанас Зафиров, който каза, че науката и бизнесът трябва да вървят ръка за ръка, и покани представителите на НИМХ да участват в следващото заседание на Националния борд по водите. На второ и трето място бяха отличени практиките на УНСС „Форум за устойчиво развитие на българската филмова индустрия“ и на Техническия университет във Варна за практиката „Мониторинг на агрономически параметри (агротехнически практики, абиотични и биотични фактори, и други), при условията на променящ се климат, смекчавайки негативното му влияние и адаптиране към нови условия“.
В третата категория „Инициатива за учене през целия живот“ отличието получи Университетът за национално и световно стопанство за обучителната програма „Обучение за учители по логистика“, насочена към прилагане на казусния метод в професионалното образование. Плакетът бе връчен от Юлияна Матеева, заместник-председател на Народното събрание. На второ и трето място бяха отличени практиките на Югозападния университет „Неофит Рилски“ за практиката „Иновативни подходи на обучение и образование“ и на Селскостопанската академия за „Провеждане на производствена практика по специалността „Контрол на качеството и безопасност на храни и напитки“.
В категорията „Социално значима практика“ бе наградена Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ за проекта „Консорциум изкуство и образование“, обединяващ културни и образователни организации. Отличието връчи Иван Кръстев, заместник-министър на труда и социалната политика. На второ и трето място бяха отличени практиките на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ – „Състезание по краснопис и правопис“, и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за „Денят на Африка“.
В категорията „Практика за ангажиране на студенти и млади учени“ отличен бе Югозападният университет „Неофит Рилски“ за инициативата „Форум българска граматика“ и състезанието „Езикови майстори“. Наградата връчи доц. Николета Кузманова, заместник-председател на Народното събрание. На второ и трето място бяха отличени практиките на УНСС – „Есенна академия“, и на Техническия университет в София – „Делова игра „Стажанти човешки ресурси“.
В шестата категория „Институционална инициатива за устойчиво развитие“ първо място зае Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ за въвеждането на системна политика за равнопоставеност между половете. Отличието бе връчено от Цончо Ганев, заместник-председател на Народното събрание. На второ и трето място бяха отличени практиките на Югозападния университет „Неофит Рилски“ – „Компетенции в иновативни екоенергийни технологии“, и на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – „ПЕРМА-култура – пространства и изкуство“.
С престижната награда „Най-добра практика – наука – висше образование – бизнес и общество“ за 2025 г. бе удостоен Медицинският университет в Пловдив за инициативата „Социално партньорство за дентално лечение на възрастни хора“. Практиката комбинира обучение, социална отговорност и здравна грижа, като осигурява безплатно дентално лечение за възрастни хора и същевременно създава реална практическа среда за студентите по дентална медицина. Отличието беше връчено от проф. д-р Елиза Стефанова, председател на НАОА.
„Чрез тези отличия НАОА насърчава диалога между науката, висшето образование, бизнеса и обществото. Това е инвестиция в доверие, качество и устойчиво развитие. Вярвам, че признанието на добрите примери ще мотивира още повече висшите училища и научните организации да работят в партньорство, и да изграждат модели с реално обществено въздействие“, каза в края на церемонията проф. д-р Елиза Стефанова. Тя подчерта, че Агенцията ще продължи инициативата ежегодно, като всички отличени практики ще бъдат включени в публичния Каталог на добри практики. През 2026 г. ще бъдат обособени нови категории – за най-активни работодатели и за медии, които популяризират българското висше образование.
На събитието присъстваха представители от академичните среди, научната общност, от бизнеса и от държавните институции.
