Бихме искали да бъде възвеличено името на свети цар Борис – Михаил, който е покръстителя на българския народ, с един музей, посветен на неговото име. Това каза пред БТА арх. Пламен Пламенов Мирянов по повод идеята за изграждане на първия в страната ни нас музей на българската християнска култура и история. Той ще се помещава в сградата „Златен век“ в София.
„С Божията помощ може би той ще бъде открит до две години“, уточни арх. Мирянов. Той лично е водил процеса по избор на най-добра функционалност, визия и роля на сградата.
Архитектът припомня, че тази година честваме 1160 години от покръстването на българския народ. „И ние трябва да сме много благодарни за това, че чрез него получаваме истинната вяра, православната ни вяра и много образци на нашата християнска култура са свързани с тази епоха на Първото българско царство“, отбеляза Мирянов.
ЕКСПОНАТИТЕ
Този музей има в себе си иновативни части с концепция, която е не само на исторически музей, но и на един по-съвременен такъв, като използваме макетното изкуство, каза арх. Мирянов. Той посочи, че ще има макети на известни емблеми на архитектурното храмово изкуство в България от първото българско царство до днес в мащаба 1:35, 1:20, дори 1:10.
Сред експонатите са възстановки на най-старите храмови камбани в Европа, намерени в Мелник, автентични старинни кръстове, копие на печата на св. цар Борис, археология, старинни евангелия, копия на ръкописи на глаголица, восъчни фигури.
За макетите в музея арх. Мирянов и екипът му се обърнали към Съни Сънински, който има опит в подготовката на такива в парк в Правец. „Те дори са за външни условия изградени, доколкото в музея може да си позволим много по-голям детайл заради самите материали, които ще използваме за вътрешни пространства“, каза той. Но характерното, което ще бъде в този музей, е, че има и параклис в него. Навярно той отново ще се казва „Цар Борис-Михаил“, посветен на светията, отбеляза арх. Мирянов.
ВЯРА, ПРЕПЛЕТЕНА С ИЗКУСТВО
Ще има и кинозала, която е за по-интерактивно представяне на всички събития около покръстването на българския народ и филми, свързани с нашата православна вяра. „Образователни филми, които имат за цел да доказват апологитически, че това е истинската вяра. Те ще имат за цел да разказват за достойни събития и много значими събития, които са свързани с православието в България“, разказа той.
„Но характерното, което аз лично не съм го виждал да е правено някъде, е да се представи словото Божие чрез избрани характерни, тематични и запомнящи се цитати от Светото писание в скулптура, барелеф, художествено изкуство. Те могат да бъдат от метал, от дърво, изписани на живописни картини с масло или с акварел. Но по този начин, чрез едни такива средства на изкуството, ние ще изграждаме мост с посетителя и той по-лесно ще възприема посланието и ще го запомня – дори да си го снима, да го гледа, да може тези спасителни слова да достигнат до сърцето на човека“, каза архитектът.
Той отбелязва, че музеят ще разполага и със зала за събития – за представяне на книги, православни концерти и мероприятия с духовна насоченост. „В тази зала, разбира се, могат да се прожектират и филми – тя ще бъде пригодена и за кино прожекции, а около нея има други помещения за обучение на деца“, казва още той.
АКАДЕМИЯ ЗА ДЕЦА
Арх. Пламен П. Мирянов разказа, че иска да бъде създадена академия за вероучение, за изучаване на езици, за художествено изкуство, за музикални инструменти, за развиване на всякакви таланти. „Идеята е тази академия да бъде обърната към младите и да бъде насочена с един или друг вид вероучителна дейност“, отбеляза той.
В тази академия ние искаме също да имаме един курс, в който чрез научни и емпирични модели да доказваме съществуването на разумен творец, на създател на нашата Вселена, да обясняваме произхода на човешкия живот, обяснявайки с много конкретни аргументи на научна основа, че всъщност има творение – изящно и изключително фино устроено в своята величествена многообразност и пъстрота и то е дело на един разумен творец, обясняи архитектът.
Все още търсим партньори, с които да я изградим, но затова най-вероятно ще се посъветваме и с Негово светейшество патриарх Даниил. Има много богослови. Има, разбира се, и прекрасни учители по езици, с които също бихме работили, казва още арх. Пламен П. Мирянов.
„Смятам че Светата църква има нужда от такива културни отпечатъци под формата на музеи и зали за православни събития. Мисля, че от Софийска митрополия са запознати с този проект, така че ние имаме тяхната подкрепа, но тепърва в детайли ще представяме проекта. Аз работя с консултанти, които от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, уточни той.
ЗНАК ЗА ПАМЕТТА
„Ние искахме в голямата сграда „Златен век“ да имаме този знак за паметта, този израз на преклонение и благоговение, съзерцание към Бога и назад към нашето минало и към тези титани на духа, завещали ни православната вяра. И, разбира се, ние не можем да се отделим от учението на православната църква и от стилистиката, която по принцип е приета за удачна в интериорното пространство на храма. Така че иконографията, олтара, посоката на олтара – това са неща, които не можем да променяме или да изразяваме в тях някакви наши възгледи. Ние си ги приемаме като даденост“, каза арх. Мирянов.
ВТОРИ ПАРАКЛИС
Искаме да изградим един параклис, който е на нивото на музея. Но има и един, който ще бъде на върха на сградата. Ще бъдат два параклиса, подчерта той.
Другият е възможно да бъде на името на всички светии български или на Светата троица. Т.е. горе, на най-високо да бъде поставено името на Триединния Бог. Той е в самия екстериор, фасадната обвивка ще бъде отново с характерна за православието форма, но самите облицовки могат да бъдат по-модерни, примерно с бял камък, с малко по-овални форми. Но пак ще има купол и характерни за един параклис или малка базилика форми, уточни архитектът.
НЕОБХОДИМОСТ ОТ БЛАГОВЕСТИЕ
Арх. Пламен П. Мирянов учи „Богословие“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. „Аз смятам, че имаме нужда от благовестие в нашето време и всеки, който е запознат добре с православната вяра, с учението на нашия Господ Иисус Христос, учението на Светите отци, може в своето поле на действие, в своя кръг да благовести. Най-нужното в момента е да се благовести в училищата и да има повече учители по вероучение“, каза той.
Той самият иска да създаде добра програма по вероучение, която е независима и след съгласуването й с Негово светейшество патриарх Даниил или други представители на митрополията, да представя пред деца в училища.
„Бих искал да се боря за това децата в училищата да имат възможност да видят двете гледни точки – на еволюционната теория на Дарвин, но и на православния креационизъм, т.е. на това, че един творец, разумен, всемогъщ, вечен и преблаг, премъдър, който е сътворител и това е най-логичното обяснение. Толкова е сложен светът, който ни заобикаля, толкова са прецизно настроени всички връзки и взаимовръзки между отделните структури, между отделните организми и явления в мирозданието, че ние не можем просто да кажем, че всичко е хаотично“, казва арх. Мирянов. И във връзка с това искам да кажа, че човек може да „еволюира“ чрез православната вяра в своя морал. Ние можем да се издигаме към по-високи нива на развитие нашите таланти, дадени ни от Бог и да помагаме и за развитието на нашата държава. Така че, когато ние даваме тези знания на децата на България, инвестираме и в бъдещето на нашата страна.
ФИЛМ
В момента се работи и по филм, който представя деца, които говорят за вярата и посещават различни известни емблематични точки по време на празненствата, свързани с това място, отбеляза архитектът. Например, ако е денят на гибелта на Васил Левски – ще се отиде в Карлово или на паметника му в София; ако е на 3 март – ще се отиде на Шипка, на Благовещение – около някой храм, обясня Мирянов.
„И учители, може и актьори, ще говорят на децата и за нашата история, и за нашата вяра, но ще усещаме от посланието на този филм, че народът във всичките възрасти, даже различни професии, е запознат и потопен в това. Той го съпреживява и истински живее по този начин. А това не е някаква номинална вяра, която ние живеем само по времето на Рождество и Възкресение“, казва арх. Мирянов.
Арх. Пламен Пламенов Мирянов завършва ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“ и получава магистърска степен по архитектура в УАСГ – София. През 2021 г. завършва НАТФИЗ със специалност „Публична реч“, а от 2022 г. следва „Богословие“ в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. активно участва в проектантския екип на компанията „Артекс инженеринг“. Придобива професионален опит и в чужбина, включително в архитектурното бюро на Заха Хадид в Лондон. През 2016 г. основава фондация „Нашият дом е България“, която популяризира и утвърждава християнските православни ценности.
