- Компютър казва кои белтъци атакуват други, за да може сперматозоидът да оплоди яйцеклетката в научен проeкт, с който момичето от СМГ спечели 1500 евро
- Предстоят експериментални проучвания в БАН
- Ще следва в Абу Даби
1600 са гените, които могат да регулират останалите гени в организма, така че да се спре болест например. Ако биолог трябва да провери за конкретен тип ген кои от тези белтъци ще повлияят, трябва да пробва 1600 пъти. А само един експеримент е суперскъп. Биоинформационен проект на 12-класничката от Софийската математическа гимназия Божидара Пухалeва намалява времето, като се използват модели за машинно обучение. Разработката се нарича “Предсказване на генни регулатори и протамини” и спечели едно от първите три места в конкурса на Министерството на образованието и науката “Млади таланти”.
Божидара, както и Стефан Куюмджиев от Природо-математическа гимназия “Васил Друмев” във Велико Търново и Мелих Осман от СУ “Васил Левски” в Ардино
получават награда по 1500 евро, както и право на участие в Европейския конкурс за млади учени (EUCYS) 2026,
който ще се проведе през септември в Германия.
“Проектът ми е тясно свързан с изкуствения интелект, за да се направи предсказание как т.нар. транскрипционни фактори ще регулират с най-голяма вероятност конкретен таргетен ген, който ни интересува”, обяснява абитуриентката. Идеята е да се редуцира времето. Разработката се занимава главно с два специфични гена – PRM1 и PRM2. Те произвеждат белтъците протамини, които пък са много важни в сперматогенезата (процес, в който се изграждат зрели сперматозоиди). В сперматогенезата хистонови белтъци се заместват от протамините и ДНК-то се увива около тях. От своя страна протамините правят ДНК добре защитена. А това е важно, защото ДНК в сперматозоида трябва да е устойчива, за да стане оплождането без проблем, обяснява разработката си Божидара.
При тези два гена дори да има и най-малък дисбаланс между производството на отделните белтъци, това води до мъжски стерилитет. Важно е да стане ясно кои белтъци потенциално могат да им повлияят. В литературата е познат само един – CREM. Целта е да се попълни дупката и да се намерят нови белтъци, които биха повлияли чрез методология за компютърно предсказване на такива връзки. Защото нещата могат да изглеждат идеални под микроскоп и пак да има проблеми с двата протамина. А може да се направи по-добър репродуктивен анализ. Това може да помогне също за кръстосване на различни породи и за запазване на защитени видове.
Преди 2-3 седмици Божидара се върна от друга конференция в САЩ
(Финикс, Аризона). И там представи проекта си. Този път е като награда по програмата “Образование с наука” от февруари.
Засега проектът ѝ е само теория. Но предстоят експериментални проучвания в БАН. Научните ѝ ръководители са доц. Десислава Абаджиева от Института по биология и имунология на размножаването и нейният докторант Красимир Коцев. Те са помогнали да се валидират предсказанията. В информатичната част помощта дошла от проф. Константин Делчев от Института по математика и информатика.
Божидара от две години се занимава с изследователска дейност. Започнала с информатика и с изкуствен интелект. Решила, че има потенциал в биоинформатиката.
“Има много неразрешени въпроси. Мога да видя как изкуственият интелект всъщност може изключително много да допринесе за тези изследвания и си помислих, че ще е яко, ако мога да правя нещо подобно. С биологията може да видиш как работата ти пряко може да влезе в приложение”, разказа как се е насочила и към тази дисциплина в 10-и клас.
Ще продължи да се занимава с биоинформатика. Вече е приета и се е записала в Mohammed bin Zayed University of Artificial Intelligence. Университетът в Абу Даби е сравнително нов, изцяло фокусиран е върху изкуствения интелект и има много добра катедра по компютърна биология. Вече знам, че там ще мога да се занимавам с изследователска дейност – нещо, което искам, затова съм решила да продължа като бакалавър именно там, казва момичето. Колкото и на приятели и познати да им звучи екзотично! След бакалавър идва, разбира се, магистратурата, а след това задължително и докторантура. А къде ще работи, не знае. Възможно е това да е институт на БАН.
В СМГ е от 7-и клас. За да учи в елитното училище, цялото семейство се е преместило от Пловдив в София.
“Математиката е първото, с което започнах да се занимавам по-сериозно. Майка ми ме запали да ходя по състезания още от 3-и клас, и тя е завършила математическа гимназия”, разказва Божидара.
В неделя тя беше избрана за националния отбор по изкуствен интелект, който ще представи България на международната олимпиада в Казахстан от 2 до 8 август.
“Математиката е основополагаща наука, която развива мисленето, без значение с какво се занимаваш”,
категорична е Божидара.
Важна част от живота на момичето е християнството. В последните 2-3 години сериозно изучавала Библията. Като награда от библейско състезание скоро ще заминава в Прага. Тренира тенис на корт. Обича и да свири на пиано. До 4-и клас е била в музикална паралелка. Останало ѝ е като хоби.
Божидара има по-малка сестра. И тя се готви да влезе в СМГ. С приятели от училище за завършването на средното образование ще си подарят разходка до Париж. А балът беше на 23 май.
