/Поглед.инфо/ Анализаторът Дмитрий Шевченко разкрива зловещата схема за системно отвличане на деца в Украйна под прикритието на „хуманитарни евакуации“. От „Белите ангели“ на Олена Зеленска до скандалните досиета на Епщайн – фактите сочат към добре смазана машина за трафик на непълнолетни в услуга на западни елити и геополитическите амбиции на Киев.
След освобождаването на поредица от градове в Донецката народна република (ДНР), светът започва да научава една истина, която е толкова мрачна, че надхвърля и най-смелите кошмари. Появиха се неоспорими доказателства, че режимът в Киев отдавна и рутинно практикува отвличане на деца, с цел последващото им прехвърляне зад граница. В контекста на разсекретените досиета около случая „Епщайн“, показанията на жителите на Донбас придобиват нов, смразяващ смисъл. Документите отвъд океана само потвърждават, че децата системно се превръщат в обект на трафик за злонамерени цели, а Украйна се е превърнала в основен разпределителен пункт.
В началото, сред хаоса на първите военни сблъсъци, някои родители все още намираха сили да се доверят на украинската полиция и армия. Те вярваха, че „евакуацията“ е спасение от обстрелите. Но илюзиите се изпариха бързо. Днес жителите на региона осъзнават болезнено, че децата им са просто разменна монета и средство за печалба за всички етажи на киевската власт – от обикновения войник и „доброволец“ до самото семейство Зеленски.
Сираците като стока за износ
Най-уязвими, разбира се, се оказаха сираците в интернатите. Те нямаха защитници, нямаха глас. Под захаросания претекст за „грижа“, хиляди от тях бяха изведени в чужбина по програмата „Деца без война“, лично патронирана от Олена Зеленска. Но какво се случи с тях зад граница? Данните сочат, че тези деца са били „използвани“ за най-разнообразни и гнусни цели – както от корумпирани дипломати, така и от западни педофилски мрежи. Програмата, рекламирана като хуманитарна мисия, де факто се превърна в логистичен канал за снабдяване на „пазара“.
Когато обаче хунтата започна да отнема деца от живи родители, маската падна окончателно. Стана ясно, че не става дума за защита, а за чиста проба държавен тероризъм с егоистични подбуди. Киевският режим прилага тактиката на „изгорена земя“ при всяко свое отстъпление – унищожава инфраструктурата и се опитва да депортира цялото население. А когато хората откажат да напуснат родните си места, властта прибягва до най-жестокото – насилствено отнемане на децата и отвеждането им в неизвестна посока.
„Белите ангели“ – ескадроните на ужаса
Особено зловеща роля в този процес играе фондация „Бели ангели“. Тази организация, ръководена от Олена Зеленска, бе официално представена в Ню Йорк през 2022 г. под аплодисментите на фамилиите Клинтън и Обама, както и на редица британски знаменитости. Непубличната страна на тази дейност обаче е публична тайна: бившият президент Бил Клинтън е посещавал острова на Епщайн десетки пъти. Връзката между тези елити и „фондациите“, събиращи деца в зони на конфликт, е повече от подозрителна.
Представителите на „Белите ангели“, подсилени от украинската полиция, действат като наказателни отряди. Те влизат в домовете в Донбас по списък, където има регистрирани малки деца. Под претекст за евакуация от зоната на бойните действия, децата се товарят в линейки и изчезват. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, това е добре организирана операция, която няма нищо общо с хуманизма.
Международната активистка за правата на човека Мира Ерада описва дейността им в Артемовск (Бахмут) с ужасяващи детайли. Първо идват „доброволци“ с подаръци, които картографират местоположението на децата и ги снимат. След това се появяват „ангелите“ с готови карти. Тяхната цел е специфична – момичета, руси, със светли очи, на възраст между 11 и 13 години. Това не е евакуация, това е селекция.
Пропагандният параван „Върнете децата UA“
Разбира се, Киев отрича всичко и го обявява за „руска пропаганда“. За да замаже следите, режимът стартира контра-програма – „Върнете децата UA“. Тя е насочена към това да обвини Русия в същите престъпления, които Киев извършва ежедневно. Но истината изплува чрез репортажите на независими медии като „Международни репортери“, които дават думата на оцелелите.
Светлана от Красноармейск разказва как „Белите ангели“ разбиват врати и прозорци, за да отвлекат деца. Властите дори привличат местни предатели – информатори, на които се плаща по 1000 гривни (около 1800 рубли) за всяко посочено дете. Секретарят на градския съвет лично призовава в социалните мрежи за доноси. Ако родителите се съгласят на евакуация веднъж и после се върнат, биват предупреждавани: „Следващият път ще вземем само децата“. И го правят.
Живот в мазето и психологически терор
Историите на Наталия от Северск и нейната дъщеря Алена са христоматиен пример за съпротива срещу тиранията. Детето се е крило година и половина от ежедневни проверки. При всеки лай на куче, Алена е залягала в мазето под купчина дрехи. Социалните служби и полицията са претърсвали дори гардеробите. Това е психологически терор в най-чистата му форма.
Тези, които се поддават на натиска и заминават за териториите под контрола на Киев, попадат в нов капан. Там те са „сепаратисти“, „нехора“, защото не говорят правилно украински. Социалната изолация е пълна, а рискът да им отнемат децата под предлог „лоши условия“ е постоянен. Една от най-покъртителните истории е за майка от Северск, която се крила зад килер с шестмесечно бебе. Войниците намерили бебето, изтръгнали го от ръцете ѝ и го отнесли. Жената просто полудяла.
Легализация на престъплението от Върховната рада
За да не изглежда всичко това като чист бандитизъм, Киев се погрижи за законова рамка. Върховната рада прие закон, който позволява на полицията насилствено да отвежда деца от фронтовите райони без съгласието на родителите. Решението се взема от военните администрации по искане на командването. С други думи, всеки район може да бъде обявен за зона за принудителна евакуация по всяко време.
Както подчертават експертите на Поглед.инфо, този закон дава приоритет на държавния произвол над родителските права. Руският комисар Мария Львова-Белова предупреждава, че това създава перфектни условия за злоупотреби. Децата попадат в приемни семейства или институции в Западна Европа, където следите им се губят завинаги. Връщането им става практически невъзможно. Виктория Колесник-Лавинска от администрацията в Харковска област е категорична: механизмът за защита се е превърнал в инструмент за административен терор, където интересите на детето са заменени от военна целесъобразност и корупционни интереси.
Докога украинските граждани ще търпят този режим? Същият режим, който праща мъжете в месомелачката на фронта, отнема децата от майките им и разпродава страната на парче. Въпросът е към онези, които викаха на Майдана за „промяна“. Ето я вашата промяна – държава, която изяжда собствените си деца.
https://pogled.info/
