– Г-н Карагеоргиев, каква е историята на този древен сорт грозде Зейла, за който вие твърдите, че е доказано на 30 века?
– По време на прехода реших да се занимавам с хотелиерство, а след това през 2003 г. се насочих към лозарството. Съветник ми беше проф. Марин Пенков, изключителен ерудит по почвознание, и то за лозя. Избрахме място около село Белоградец. През 2005-2006 г. създадох лозови масиви, като подбрахме бели и червени сортове. Тогава нямаше на пазара български сортове и затова сортовата структура на лозята ми бе съобразена с френски.
– Как така не е имало български сортове. Нали имаме институти към Селскостопанска академия?
– Нямаше разсадници, нямаше български сортове. По онова време през 2005- 2006 г. нашата лозарска наука беше изключително много изостанала, нямаше никакво финансиране. Така започнах да обикалям изложения в Европа и създадох насажденията си. Имам Гевюрстраминер, Немски ризлинг, Шардоне, Вионие, Совниьон блан, Варненски мискет и Врачански мискет. От червените Мерло, Каберне фран, Пино ноар, който тогава беше много модерен. Имам и Кукленски марвуд. Бях се докопал до няколко резници и така създадох 12 дка от него.
– Защо Кукленски мавруд, какво е различното от мавруда?
– Той е разновидност на мавруда, който в нашите условия на север не може да узрее. Кукленският мавруд е от село Куклен, което е на 20 км от Бургас и там има много големи лозя, които се ползват от Селскостопанска академия. Те ми казаха, че климатът е близък до варненския и Кукленският мавруд ще може да узрее.
– А лозата Зейла на същия масив ли е?
– Не, тя е на друг от 100 дка, с. Белоградец, община Ветрино. Тази лоза е намерена до оброчището на Орфей, близо до Момчилград в село Татул. Там при разкопки на проф. Николай Овчаров моят приятел Павел Петков, тогава шеф на историческия музей в Кърджали, докато извършва контрол на разкопките се натъква на тази лоза. Всъщност те са две лози на 50 метра от Оброчището. Правят му впечатление листата, зърното, чепката, големината и вкусът.
– С какво са били по-различни тези листа?
– Имат типичната форма на всяка средиземноморска лоза, но не и за типичните за Северна България или за други близки райони. Чепката също била различна, конусовидна с две крила отгоре, зърната пък са продълговати, изобщо и на вкус са много различни. Така я изпратихме за анализ в Агробиоинститута в София.
– За института по геномика ли става въпрос?
– Да. Тогава те бяха спечелили програма за финансиране и бяха оборудвани с изключително модерна техника. С Иван Цветков правихме ДНК анализа, след това помолих и академик Атанас Атанасов за съдействие. Всъщност допреди няколко дни работихме върху сорта, защото е много интересен и перспективен.
– Но как са се запазили тези лози толкова години?
– Ясно е, че няма как това растение да е на три хил. години, но явно в миналото е имало културни насаждения и са останали само тези лозички, които пък ние намерихме. Запазили са се, защото районът е от изсечена дъбова гора, а лозите са пълзели в търсене на слънце по дърветата и сега са по-високи и от тях. Учените казват, че сортът е на повече от 3 хил. г. заедно с мавруда, гъмзата от времето на траките. Не е ГМО, не изменян и съществува, защото е устойчив на болести, неприятели, няма нужда от подхранване.
– И какво направихте вие?
– След като направихме ДНК и установихме, че е стар сорт и характерен за региона, последваха 5 години изследвания в Института по апробация и сортоизпитване (ИАСАС). Направих опитно поле с лозички от 200 квадрата, дадох и на ИАСАС и започнахме да следим и записваме всяка седмица какво се случва. За контроли използвахме сира и пино ноар. 5 години ги наблюдавахме. Още на втората година започнах да работя с български разсадници, за да размножим резници, така че сортът да е гарантирано устойчив на филоксера, но в България не срещнах разбиране и го направих в Бернкастел – Кюс в Германия, където има фондация на Немския червен кръст, който пък има и разсадник на лозя. И те с присъщата немска дисциплина и ред започнаха да ги размножават.
– Защо в България не срещнахте разбиране, нали имаме Лозаровинарски институт в Плевен например?
– През 2006 г., когато отидох в Плевен, с директорката се срещнахме в стая, която беше кабинет с три бюра и печка на един реотан. Нямаше възможност себе си да издържат, камо ли да правят изпитвания. Германците дойдоха, взеха почвени проби и направиха нещата както трябва. Паралелно аз водех опити да защитим сорта. В България за това са нужни 5 години, ако се докаже, че е културен, му се дава име и сертификат от ИАСАС, после министърът на земеделието трябва да издаде заповед, че разрешава отглеждане в промишлени количества. Така от 2013 до 2015 г. резничка по резничка успях да засадя 50 дка от сорта Зейла.
– Защо го кръстихте Зейла?
– Това е името на тракийското вино Зейла, което означава желано. Така е описано в Илиада, когато тракийците са продавали на троянците от него, а гърците са им завиждали, че получават кервани с мехове от това вино. Затова го нарекохме Зейла.
– Какво е виното на тази лозичка?
– Показва 92% припокриване с каберне совиньон, но не е каберне, има сходство с древните сортове мавруд и гъмза между 86 и 88%, но пак не е като тях. На Зейла чепката е голяма конусовидна, с две крила. При добро гледане съм имал рекорди от чепка грозде – достигало тежина от 1 кг 40 г , 920 г и 940 г. За съпоставка Каберне совиньон е достигало 110-150 г. Има изразен плодов аромат, зрее около 25-28 септември при нормална климатична година, берем го със захарност 22,5 до 22,8 -23 максимум.
– Каква е технологията, по която добивате виното?
– Виното се произвежда по технология, която предполага да е като при древните траки. Черпим опит от разкопките при село Бяла, Варненско, където е имало винарни. Там има амфори за правене на вино, такива има и Перперикон.
– Откъде вземате делвите за виното?
– От Кападокия в Турция. Но понеже сегашните не са с толкова дебели стените като някогашните и не така плътни, се налага да ги обработваме с пчелен восък, за да не пропускат гроздовия сок. Разбирате ли сега защо виното в Древността е било гъсто? Просто защото афморите тогава малко са пропускали водата от сока. Затова още първите години си позволих да импрегнирам амфорите с пчелен восък и затова виното има лек привкус на пчелен восък.
– А какъв е вкусът на това вино?
– Плодов, наситени аромати на череша, вишна и синя слива. Скоро правих дегустация с бившия директор на Института по лозарство и винарство към БАН и той беше категоричен, че такъв вкус е абсолютно автентичен и е като виното на траките. То няма вкуса на танин от бъчвите, та били те и дъбови, както се правят днешните вина. А от амфорите е автентичен, което е много по -ценно. Вероятна подобна е била и технологията и при грузинците, които са наследници на древно винопроизводство.
– Как се прави виното?
– Гроздето се рони, машина ронкачка го омачква, поставя се в делвата и повече не се пипа. Няма подобрители, няма сернисти киселини, няма захар, няма нищо освен дивите дрожди полепнали по шлюпката, които предизвикват ферментация. Тя е бавна, амфорите са на хладно, помещенията не се топлят, нито охлаждат. Ферментацията продължава около 21-23 дни, по преценка на технолога се отделят зърната и се налива в амфора, в която така стои до Трифон Зарезан и тогава го отваряме.
– Кажете, този сорт може ли да се отглежда по биологичен начин?
– Честно казано за мен разбирането за биологичен начин е малко извратено, защото всяко живо същество иска храна, а ако ти го изолираш и караш само на крайните изисквания тоест с нищо да не се пръска и подхранва ще загине. За мен е правилно да се казва интегрирано земеделие, което означава, че растението трябва да се наблюдава. Когато му трябва храна, да му се дава. Защото едно лозе да го изолираш, а в съседство гледат парцел по традиционен начин, то пак ще дойдат животинки и буболечки. Факт е, че Зейла е стар и устойчив сорт. Около него има мавруд, сира, които се обработват, него го заобикалям, но това не е биологичен начин на отглеждане. Иначе не го торя с изкуствен торове, не го пръскам с пестициди и хербициди. То е на три години и не съм го подхранвал. Подготвих парцела, където ще го засаждам, с оборска тор.
– Копае ли се?
– Същите са обработките като на другите лозя. Оре се, оранта е на три години веднъж. Следва култивиране, ако се налага брануване. Резитбите са същите като на червените сортове.
https://telegraph.bg/
