Безименна, но не и мълчалива е крепостта в балчишкия квартал “Хоризонт”, категорични са след края на поредния археологически сезон през септември на Късноантична и ранносредновековна крепост от екипа археолози – д-р Румяна Колева и д-р Чавдар Кирилов от СУ „Св. Климент Охридски“ и Радостина Енчева от Исторически музей – Балчик.
„Данните от археологическите проучвания до момента сочат, че крепостта, изглежда, е построена при управлението на император Анастасий (491-518) на терен, част от който в предходните столетия е едно от местата, на които жителите на Дионисополис погребват своите мъртви. Анастасий реформира както финансите на империята, така и нейната армия, и залага в много по-голяма степен (за разлика от своите предшественици) на добре финансирана редовна римска армия, отколкото на наемни варварски контингенти, които с течение на времето създават все повече проблеми на имперската власт. Един от останалите до нас материални символи на тази мащабна реформа е, както личи по всичко, крепостта в кв. “Хоризонт” – показват археологическите проучвания, обобщени в научния доклад на д-р Чавдар Кирилов.
Животът тук през следващото столетие е интензивен. От 2016 г. насетне се проучва сектор, недалеч от западната крепостна порта, в който постепенно се разкрива мащабен архитектурен комплекс, строен без твърде голяма финансова разточителност, но с максимална ефективност. Сгради с дебели точно един метър зидове, чиито основи са дълбоко вкопани в скалата, с масивни каменно-тухлени приземни етажи и кирпичен градеж във височина, строени по предварително замислен план, съобразен с цялостната планировка на крепостта, покрити с плоски и извити керемиди, разделени от улици и пасажи с отточни канали, покрити с плочи, функционират като жилищни и складови помещения. Вкопани във варовиковата скала дълбоки и грижливо укрепени ями служат като хранилища за вода и зърно, чието значение нараства особено много във времена на опасност. Внушителен брой амфори засвидетелстват непрестанното снабдяване на обитателите на крепостта с разнообразни продукти от целия средиземноморски свят. Вкопани в мазетата на сградите внушителни по обем глинени съдове (долиуми, т. е. делви) съхраняват зехтин, вино и зърнени храни – някои от провизиите, гарантирани на армията от имперското законодателство. Многобройни находки на глинени лампи, в които е горял зехтин, са служели на обитателите като средства за осветление при падането на нощта. Дневната светлина е прониквала в сградите през остъклени прозорци, за които свидетелства внушителното количество фрагменти от прозоречно стъкло.
С напредване на проучванията археолозите се убеждават все повече, че през Късната античност мястото е обитавано от редовна армейска част. Липсват всякакви категорични следи за присъствие на жени. Няма и находки, които да подскажат, че тук е живяло цивилно население, в това число земеделски и занаятчийски сечива. Битът е прост и строг, както подобава на една армейска част. Предметите на лукса са рядкост, за разлика от частите от въоръжение (върхове на стрели и др.).
В определен момент през VII в. крепостта изглежда е временно изоставена. Едно от възможните обяснения за напускането е изтеглянето на голяма част от армиите от Балканите заради персийската кампания при император Ираклий (610-641).
„Дълго време се считаше, че това съоръжение е дело на новодошлите Аспарухови прабългари, но вече знаем, че това не отговаря на истината. При все че в близката околност на Балчик има два внушителни некропола (на територията на летището и край село Топола), свидетелстващи за тяхната поява и отсядане в района, от разкопките на крепостта не произхождат никакви находки, които позволяват да се допусне, че те са се настанили и в нея. По всичко личи, че тя остава под контрола на Константинопол, който благодарение на мощния си флот съумява да запази, ако не друго от балканските си владения, то поне значителни части от крайбрежията на полуострова. Само можем да гадаем дали в някакъв по-късен момент (евентуално през X век) крепостта все пак пада (за кратко) в ръцете на българските владетели“ – се казва още в научния доклад на д-р Кирилов.
Животът в нея продължава със сигурност до XI в. През Средновековието ясно се открояват (поне) две фази на обитанието.
Окончателното напускане на крепостта през (изглежда) XII век вероятно стои в тясна връзка с появата по същото време на ново селище на естествено защитено място, на възвишението Джени баир над днешния градски стадион, което е много по-близо до пристанището, около което животът така или иначе не е прекъсвал в нито един момент в последните повече от 2500 години, смятат археолозите.
По повод 15-ата година от подновяването на археологическите разкопки през 2009-а, която се навършва през 2024 година, директорът на балчишкия музей Радостина Енчева възнамерява да издадат книга, посветена на проучванията.
Албена Иванова – кореспондент на Радио Варна в Балчик
https://bnr.bg/varna
