ОТКРИТИЯТ НА КАЛИАКРА ЗЛАТЕН ПРЪСТЕН МОЖЕ БИ Е НА ВНУК НА ДЕСПОТ ДОБРОТИЦА
Погребение от XIV век на аристократ, масивен златен пръстен и съд, в който са събирани сълзите на оплаквачките, са сред откритията това лято при археологическите проучвания на нос Калиакра.Пръстенът е принадлежал на неизвестен до момента аристократ – Господин Георги Палеолог.
Разкопките се провеждат под научното ръководство на директора на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова. В гроба на Господин Георги Палеолог археологическият екип е открил дарове, най-впечатляващ от които е бил масивният златен пръстен, разкриващ името на погребания, както и знатното му потекло. Пръстенът е от известния „Калоянов тип“, но с много по-детайлна и изящна украса по халката, изображение на гълъб, надпис и монограм на императорската фамилия в Константинопол.Това е вторият златен пръстен, открит в крепостта, но единственият с надпис и име.Тепърва ще се доказва кой е знатният Георги. Досега той е непознат на историците, името му не се среща в писмените паметници. Доц. д-р Петрунова обаче вече има хипотеза, според която пръстенът е бил на внука на деспот Добротица – от дъщеря му, която се жени за престолонаследника на Палеолозите – Михаил Палеолог. „Причината да ми хрумне тази хипотеза е, че от двете страни на пръстена се вижда монограмът на Палеолозите. Тоест, човекът, когото сме намерили, е бил наследник едновременно на трона на Калиакра и на Палеолозите във Византийската империя, обяснява доц. д-р Петрунова и допълва, че този пръстен е изключителен артефакт за България.
Погребението е било извършено през втората половина на XIV век. Откритите дарове дават възможност да се възстанови ритуалът по изпращане на покойника. Благородникът е бил положен в ковчег, от който има останали следи. Лицето му е било покритос луксозна материя, върху тялото му са били поставени дарове и стъклен съд, който според тогавашните вярвания се е ползвал за сълзите оплаквачките.
Доц. д-р Бони Петруновапроучва крепостта Калиакра от 2004 г. Финансирането на разкопките през 2019 година е предоставено от Министерството на културата и община Каварна.Националният исторически музей ще публикува каталог на миналогодишната находка от Калиакра – „Татарска плячка“, която съдържа 950 предмета от злато и сребро. За последните 16 сезона са откривани множество богати погребения на калиакренската аристокрация, но за първи път се открива погребение на наследник на Палеолозите.
Успешен финал на археологическите дейности през това лято отчете и международният екип, проучващ античната крепост Залдапа край Крушари. Археолози от България, Канада и Франция втора година изследват най-големия римовизантийски град във вътрешността на Северна България и Добруджа, а археологическите разкопки на терена стартират още преди шест години.
Характерното за този сезон, е че се изследват две линии – процесите на милитаризация и християнизация, подчерта проф. Георги Атанасов – ръководител на българския екип от археолози. В тази връзка се проучват северната порта на крепостта, свързана с военното дело и раннохристиянската базилика номер 2. Базиликата е известна още от времето на Карел Шкорпил. Още от миналата година е установена ширината й – 21 метра, а тази година е установена нейната дължина – 54 м. Според археолозите това е втората базилика с мраморно покритие в Добруджа. Открит е и атриумът, който е опирал в северозападната крепостна стена на Залдапа. Заключението на археолозите е, че това е първата раннохристиянска базилика във вътрешността на Добруджа и Северна България с безспорно доказана стенна мозайка.
Според една от хипотезите тук е роден Виталиан, който в началото на 6 век завладява целия Балкански полуостров, обявен е за император и не е изключено в родния си град да е насочил огромни ресурси.Всичките три базилики, открити досега в Залдапа, са с големи крипти за свети мощи, в които са поставени неразчленени тела на цели корпуси от мъченици. В това отношение Залдапа е без аналог, защото няма друг град на Балканите, където всяка от големите базилики да разполага с крипта за свети мощи, подчерта още проф.Атанасов.
Във връзка с проучването на северната порта на крепостта е установено, че оттук тръгва пътят, водещ към Констанца. Първоначалният й строеж се отнася към края на 3 и началото на 4 век. Досега археолозите са различили 4 етапа на преустройства, които потвърждават направените от Шкорпил наблюдения в началото на 20-ти век. Най-вероятно портата е изградена по времето на императорите Диоклециан и Константин, а голямото преобразуване е станало при управлението на император Юстиниан Велики през първата половина на 6 век. Буквално в последните дни археолозите са открили централната канализация на града с уличната настилка, съобщиха още от международния екип изследователи на крепостта.Френските археолози планират догодина за проучванията в крепостта Залдапа да използват въздушна лазерна технология LIDAR, с която да сканират повърхността на терена без допълнително разкопаване.
През това лято доброволци от Европа, САЩ, Китай и Индия се включиха в опазването на културното наследство у нас, участвайки в проекта за теренна консервация на Раннохристиянска базилика в крепостта Палматис, край тервелското село Оногур. Младите хора са с различни професионални компетентности – консерватори, историци, архитекти, инженери, студенти.
Ранновизантийската крепост Палматис край тервелското село Оногур е описана още от Карел Шкорпил, но едва преди четири година археолози започнаха проучването й. От тогава всяка година се правят разкопки, но откритията до момента не са консервирани. Според директора на Регионалния исторически музей Добрич, Добри Добрев, Добруджа е пълна с обекти, които са в безобразно състояние след проучването. И тъй като пари за консервация няма, с тази задача се заема доброволческата организация Europeanheritagevolunteers, която има за цел съхраняване на културното наследство на Европа.
Берт Людвиг – директор на Europeanheritagevolunteers, заяви следното: „Избрали сме този обект, защото искаме да се концентрираме върху обекти, които са непознати и да покажем, че археологическото наследство е не само в Италия, в Испания, то е и тук на Балканите. Обектът е изключително ценен, но в същото време и силно ерозирал и просто се руши.“ Доброволците консервираха олтарното пространство, а през септември археологическите разкопки ще бъдат подновени.
В проекта за опазване на недвижимото културно наследство у нас участват доброволци от България, Русия, Япония, Индия, Китай, Германия, Косово, Албания, САЩ и Испания. Europeanheritagevolunteers е лидер в областта на доброволческите дейности, свързани с културното наследство на Европа и за първи път реализира проект на територията на България. Доброволческите инициативи са доказали приноса си за съхраняването на археологическите структури, за повишаването на заинтересоваността на местното население и популяризирането на недвижимите културни ценности в национален и световен мащаб. НДТ
- ДОБРУДЖАНЦИ
- ДОБРИЧ: ВЧЕРА-ДНЕС-УТРЕ
- ВИЖДАМ ТЕ КАТ – БЪЛГАРИЯ
- МУЗИКА ЗА ДУШАТА – ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПЕСНИ И МЕЛОДИИ
- БЪЛГАРИТЕ
- РИБОЛОВ
- ГЮВЕЧ
- БЪЛГАРИЯ-ТУРЦИЯ BULGARIA-TURCIA
- България – Китай 中国–保加利亚
- ВСИЧКО НАКУП В PINTEREST
- ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА: жени – пари – власт
- ЯБЪЛКИТЕ НА РАЗДОРА 2: жени – пари – власт
- ЗВЕЗДИТЕ НА ИНСТАГРАМ – STARS OF THE INSTAGRAM – ЗВЕЗДЫ ИНСТАГРАМА
