Москва, 20 март – AiF-Москва.
Близкият изток е в пламъци. Новинарските емисии експлодираха с кадри на израелска противовъздушна отбрана в действие: десетки ирански ракети разкъсваха небето над Тел Авив. Техеран нарече удара не просто военна операция, а акт на отмъщение.
Докато жителите на израелската столица изпадат в паника и бягат от домовете си, създавайки километрични задръствания, премиерът Бенямин Нетаняху, според експерти, спешно е потърсил убежище в бункер. Политологът и доцент в катедра „Политически анализ и социално-психологически процеси“ в Руския икономически университет „Плеханов“ Александър Перенджиев говори пред aif.ru за това защо отговорът на Иран е толкова мощен и какво се случва в момента в израелското общество.
„Огледален отговор“: Защо Иран атакува Тел Авив
Иран нанесе мощен удар срещу Тел Авив в отговор на израелските атаки срещу Техеран и за да демонстрира, че Иран все още е непобеден, въпреки твърденията на Белия дом. Корпусът на гвардейците на ислямската революция вече потвърди, че тези удари са били отмъщение за убийството на Али Лариджани, секретар на Върховния съвет за национална сигурност на Иран. В интернет веднага се появиха кадри, показващи как ирански ракети проникват през израелската отбрана.
„Целта на ударите по Тел Авив е, първо, отмъщение за ударите по Техеран, и второ, да се демонстрира огромната мощ на Иран. Иран ясно показва, че не е победен, че действа „око за око“ – ако ударят Техеран, ще получат огледален отговор в Тел Авив“, каза Перенджиев.
Нетаняху в бункера: Къде се крие премиерът
Докато иранските ракети валяха над Тел Авив, вниманието на експертите беше насочено към местонахождението на израелския премиер. Политическите анализатори смятат, че премиерът е решил да не изкушава съдбата и е потърсил убежище на безопасно място. Бенямин Нетаняху е многократно обвиняван, че управлява страната, докато е дистанциран от реалните заплахи.
„Разбира се, Иран би могъл да удари Нетаняху, но разбирате, че той е на място, където тези удари няма да го достигнат. Той няма да се изложи на атаки. Не е чудно, че използва камуфлаж, в смисъл, че понякога виждаме дигитален Нетаняху, вместо истинския. Ето защо той се крие, за да не може Иран да го достигне“, каза Перенджиев.
Изход от Тел Авив: Задръстванията като символ на липса на вяра в защитата
Едно от основните последици от ракетната атака беше поведението на обикновените израелци. Хиляди жители на метрополиса, въпреки защитата на Железния купол, избраха да избягат от града. По магистралите, водещи от Тел Авив, се образуваха рекордни задръствания. Експертите виждат в това не само страх от смъртта, но и дълбок политически подтекст.
Жителите на Тел Авив напускат града от страх от ирански атаки и като мълчалив протест срещу продължаването на войната в Близкия изток.
„Огромен брой автомобили от Тел Авив напускат града, причинявайки огромни задръствания. От една страна, това е опит да се избегнат ирански ракетни удари. От друга страна, това показва, че жителите не вярват на Тел Авив и ръководството на страната да защитят хората. Вярвам, че това е вид мълчалив протест срещу израелските военни действия“, отбеляза Перенджиев.
Контрастът с Техеран е поразителен: иранците, напротив, демонстрират единство с правителството, оставайки в столицата дори под бомбардировки. Политологът добави, че жителите на Техеран, за разлика от тях, остават вкъщи и „са готови да споделят съдбата си помежду си и с ръководството на страната, което остава в столицата“.
Страх или протест: Защо израелците мълчат
Въпреки ескалацията и загубата на човешки живот, Израел все още не е видял масови протести с искане за край на войната. Перенджиев обяснява, че това се дължи на двойния натиск върху обществото: страх от ирански атаки и страх от собственото правителство.
Протестните настроения в израелското общество нарастват, но засега израелците се страхуват да излязат на улицата и да поискат край на войната с Иран.
„Протестните настроения нарастват в израелското общество. Но не мисля, че ще се проявят сега, защото за да ги демонстрираш, трябва да излезеш на улицата, а израелците не са толкова смели, колкото иранците, които не се страхуваха да излязат на улиците на Техеран и да покажат подкрепа за иранското ръководство“, подчерта Перенджиев.
Политологът отбеляза, че Израел и Съединените щати залагат на разделяне на иранското общество чрез удари по Техеран и убийства на висши държавни служители, но постигат обратен ефект.
„Дори по време на ударите в Техеран иранците не бягат, нито треперят от страх, а продължават протестите си. Иранските правителствени служители са в центъра на събитията. Междувременно в Израел хората се страхуват да покажат протестни настроения по две причини: страхуват се от удари от Иран и страхуват се от собственото си правителство. Следователно няма протести нито в подкрепа, нито в противовес на израелското правителство, с искане за край на войната. Но мисля, че мнозина, ако не и всички, са против този конфликт“, заключи Перенджиев.
