Текст и снимки: Румен Николаев
Десетки щъркели кацнаха в община Добричка часове след баскането (хвърлянето) на стрели в с. Дончево на Сирни Заговезни. В ранните часове на миналия понеделник те първо се „приземиха“ на старото футболно игрище в селото, в близост до гробището и гората. Любопитни жители спряха колите си да ги снимат с мобилните си телефони. Уморени от дълъг полет и позацапани тук-таме от лека сивкава кал, птиците отначало не обръщаха особено внимание на наближаващите ги хора. Увлечени от първата си среща с величавите птици, радостните добруджанци пък напираха да си направят селфита с пролетните гости, сякаш са им домашните кокошки и патки, излезли гладни заранта от курника.
Щъркелите се поодръпнаха при тая неочаквана дружеска фото-близост, разпериха мобилно криле и след секунди се озоваха на празните поляни оттатък новия парк, южната страна на селото. Там, часове по-рано в неделната вечер бе най-големият огън за Сирни Заговезни в Дончево. Край него се събраха около стотина души, предимно млади семейства с много деца и младеещи пенсионери с възторжени внуци и внучки. Те по старовремна традиция хвърляха стрели с огнени уши към небето. Стрелите са изработени предимно от дърво леска. Те се изстрелват с умел силен замах и с помощ на гъвкав дрянов шиш, разко удрян в здрава тояга, сопа. При майсторско мятане стрелите летят над 100-200 метра и правят красиви светлинни дири в небето нощем.
Преди това хвърлящите стрели ги наричат: за здраве, любов, пари, берекет, добри реколти, деца, внуци, пътувания, кола – кой каквото му е на сърцето и душата. По полетите на стрелите към звездите и после при падането им из дворовете те, зяпачите и зевзеците наоколо се ориентират, гадаят и коментират дали нареченото ще се сбъдне или ще има проблем/и. При някои стрели наричанията са наум или много тихичко, щото дори и в това скрито положение падането на стрели в двора на комшийката (или мома/момиче/момче с неясен приятелски статус, дори в интернета) може да докара житейски неволи.
Тази година огънят бе изцяло екологичен благодарение на дървени клони и бали слама. Децата палеха ушите на стрелите при по-слаби огньове или от газовата горелка на Димитър и Невянка Стефанови. „Седмици преди празника Стоян започна да приготвя стрелите най-вече заради внуците“ – споделя съпругата му Антониета Лазарова. Майсторските му изделия включваха дори и двоен шиш, изстрелващ двойка стрели „турбо“. Другият Стоян (Паунов) дори бе показал предната неделя на общинския кмет Соня Георгиева какви стрели майстори, по тертип/вид, наследен от баща си Янко. Част от неговите стрели бяха насочени далече на Запад, чак към Маями (бийч) във Флорида, където работи синът му Явор. Йордан Костов пък също се бе постарал да зарадва малки и големи с достатъчно стрели, за да си пратят земните огнени желания по-близо до звездите и Всевишния. Сестра му Мария щадро раздаваше от тези ценни дървени изделия на придошлите нови съседи, съжители и съселяни, които за пръв път участват в този вълнуващ най-вече за децата, учениците и младите празник.
Та, по незнайните пътища на/д обширната община Добричка щъркелите кацнаха часове по-късно в село Дончево точно покрай затихналите и загасени огньове на Сирни Заговезни. И на поляната до новия парк те намираха нещо за хапване. И тук обаче силно любознателните добруджанци, взели си прошка и пожелали „леки пости“, заспираха рязко колите си и напираха към придошлите десетки и десетки птици, за да се фотографират с пернатите си утринни гости, сякаш са им домакини в домашен зоопарк. Щъркелите и тук издържаха донейде това яко селско любопитство и необичайни срещи с човешки вид „на ръка разстояние“. Птиците се поотдръпнаха леко към железопътните линии, полетяха наоколо и се съсредоточиха около основния огън на празника доскоро. (По думи на областния председател на пенсионерите в Добричка област Георги Иванов вечерта в село Дончево е имало около десет огъна.)
И на новото обширно място щъркелите предизвикаха интереса на преминаващи и спиращи от съседни селища автомобили. Залаяха и кучетата от охранявани къщи и обекти. Големите птици се вдигнаха почти вкупом и поеха на юг към село Ново Ботево, за нова радост на кметския наместник Георги Атанасов. Наоколо по дончевските поляни останаха няколко щъркела – да си хапнат още нещо, недалеч от общинските кофи за отпадъци. И тези птици се вдигнаха сетне пак в южна посока.
Утрото в селото настъпи в приповдигнато настроение най-вече от новодошлите гости, а не от среднощното ядене (като за последно) на месо, халви, млечни и други блажни храни преди великденските дълги пости. Радостта от кацналите щъркели, споходила и сполетяла местните жители, се пренесе следващите дни най-вече към пенсионерите от местния клуб. На 21 март, четвъртък, те празнуваха по-здраво Първа пролет и пристигането на волните предвестници на пролетта. Над 60 пенсионери и гости игряха, пяха, танцуваха край щедри софри в салона на селското читалище. Често пъти лично кметът Димитър Стоилов водеше неуморно хорото. А за музикалното озвучаване вещо се грижеше читалищният секретар Маргарита Лазарова.
В приветствието си към празнуващите новоизбраният председател на пенсионерския клуб Мария Петрова заяви следното: „Няма нищо по-красиво, по-прекрасно да живееш, да растеш и се трудиш в нашата красива златна Добруджа. Нека си пожелаем преди всичко много здраве, нека бъдем по-задружни и даваме всичко от себе си за благото на клуба, на селото, за Родината. Призовавам всички членове да се включваме във всички инициативи, свързани с клуба, с читалището, със селото. Ние, пенсионерите сме най-достойните хора на планетата Земя – достоен пример за младото поколение.“
Десетки деца и щъркели зарадваха и млади, и стари в дните покрай настъпването на Първа пролет. Техните мечти, литнали към необятното небе с безброй мечти и желания покрай стрели и птици, правят селска Добруджа по-красива, богата, уютна и дружна.
